Роналд Лаудер беше ключова фигура в споразумението от 1998 г., при което швейцарски банки се съгласиха да изплатят 1,25 милиарда долара заради начина, по който са се отнесли към сметките на жертви на Холокоста. Но той излезе от тази историческа сделка с убеждението, че банките дължат много повече.

„Вероятно оставихме между 5 и 10 милиарда долара на масата“, казва милиардерът и президент на Световния еврейски конгрес в интервю от офиса си на Пето авеню, където цяла стена е покрита със замъглени черно-бели снимки на жертви на Холокоста. „Казах си: "Няма да направим същата грешка отново“.

Почти три десетилетия по-късно, той вижда своя шанс.

Лаудер, на 81 години, заедно с група влиятелни съюзници, води вече пет години кампания, за да принуди Credit Suisse и новия ѝ собственик UBS Group AG да отворят архивите си и да търсят нови доказателства за неправомерно боравене със сметки на жертви на Холокоста и пари, ограбени от нацистите. С помощта на подкрепа от Белия дом и Конгреса, те успяват да преодолеят опитите на банката да блокира независимо разследване.

Сега това разследване е на финалната права. Според разследващите, вече са открити документи на Credit Suisse, които са били пропуснати по време на усилията през 90-те години. Американски сенатори, които тогава изиграват важна роля, настояват банката да не спира, докато еврейските организации, търсещи справедливост, не бъдат удовлетворени.

Тежкото и скъпо наследство, което UBS пое с придобиването на Credit Suisse

Случаят, който включва разравяне на хиляди прашни кутии с ръкописни записи в архивите на банката, е поредното напомняне за тежкото и скъпо наследство, което UBS пое с придобиването на Credit Suisse през 2023 г. Банката е назначила над 50 изследователи, включително съдебни счетоводители, някои от които работят по шест дни в седмицата. Главният юрист на UBS получава похвали във Вашингтон за кооперативността на банката.

Лаудер твърди, че UBS може да бъде изправена пред призиви за възстановяване на милиарди. Други твърдят, че споразумението от 90-те – платено от UBS и Credit Suisse – представлява исторически компромис, който изрично ги защитава от бъдещи искове. Бившият председател на Федералния резерв Пол Волкър ръководи комисията, в която Лаудер участва, и която довежда до сделката, с която се предотвратява заплахата от американски санкции срещу швейцарските банки и бойкот от американски щати и общини.

Този път ръководителите на UBS се надяват, че едно пълно разследване ще затвори темата завинаги. Докато разследването не приключи, не може да се знае със сигурност какви финансови последици може да има за банката, ако изобщо има такива.

„UBS се ангажира да допринесе за пълноценно преглеждане на архивите на Credit Suisse, свързани с наследени сметки от нацистката епоха, държани от предшественици на Credit Suisse“, се казва в изявление на банката, в което се подчертава сътрудничеството ѝ с независим омбудсман, назначен да надзирава разследването. „Предоставяме цялата необходима помощ за улесняване на неговия преглед, за да хвърлим повече светлина върху този трагичен период от историята.“

Банката не е обявила публично дали е заделила средства за възможна финансова отговорност по случая и отказа да коментира, позовавайки се на политика за неразкриване на информация.

Проблемите на банката

Разследването идва в момент, в който UBS се стреми да реши редица регулаторни и други въпроси в САЩ, много от които наследени при бързото придобиване на отслабената Credit Suisse. През май UBS се съгласи да плати 511 милиона долара за уреждане на разследване в САЩ, свързано с ролята на Credit Suisse в подпомагане на богати американци да укриват данъци.

Главният юрист на UBS, Барбара Леви, също провежда срещи с разследващи и законодатели на Капитолия, за да подчертае сериозността на ангажимента на швейцарската банка към сътрудничество с американските власти. UBS отказа коментар и не направи Леви достъпна за интервю.

„Пълно приключване на въпроса“

Въпросът не е просто исторически за UBS. Поддържането на добри отношения с регулаторите в САЩ е жизненоважно за амбициите на банката да разшири дейността си в управлението на активи на богати американци. Натискът от страна на швейцарските регулатори банката да увеличи капитала си допълнително засилва неотложността. Една от опциите – прехвърляне на активи отново в САЩ – би изисквала одобрение от регулаторите там.

Преди поглъщането, ръководители на Credit Suisse смятат риска от сериозни нови разкрития в нацистките архиви за ограничен. Но банката, вече отслабена от други скандали, се опасява, че негативната публичност ще ѝ навреди сериозно.

Сенатът е уверен, че настоящото разследване ще постави под въпрос достатъчността на разследванията от 90-те години и няма да се успокоят, докато еврейската общност не бъде удовлетворена. Белият дом обяви борбата с антисемитизма за свой основен приоритет. Нови документи, публикувани в Аржентина по-рано тази година, може още да донесат доказателства за нацистки сметки.

„Не става въпрос само за няколко сметки, а за много от тях“, казва Кърн Александър, професор по банково и финансово право в Университета в Цюрих. „Ако не разчистят случая така, че да удовлетворят американските власти, ще привлекат още по-строг регулаторен контрол.“

Пазени тайни

Жертви на Холокоста и техни роднини са депозирали милиони в швейцарски банки в опит да спасят средствата си. След войната обаче, оцелелите срещали редица пречки, включително изисквания за смъртни актове за загинали в концлагери. Много от т.нар. „спящи сметки“ останали недостъпни.

През 90-те, натискът от Вашингтон доведе до създаване на Комисията Волкър, в която участва и Лаудер. Комисията идентифицира над 50 000 сметки, вероятно принадлежащи на жертви. UBS и Credit Suisse се съгласяват да платят 1,25 млрд. долара, за да уредят съдебните искове.

Съдия Едуард Корман заявява: „В един идеално справедлив свят жертвите биха получили повече, но в реалния свят това беше най-доброто възможно споразумение.“

Нови улики и „Проект Праведност“

През 2020 г. Лаудер научава, че Центърът „Саймън Визентал“ е открил списък с 12 000 нацисти в Аржентина, много от които са държали сметки в банки-предшественици на Credit Suisse. Някои сметки остават активни до 2020 г. „Сумите са поразителни – нацистите са внасяли по 10–20 милиона, докато евреите са имали по 100 000 долара“, казва Лаудер.

Той стартира Проект Праведност – инициатива, с която обещаваше политическа подкрепа на Credit Suisse срещу пълно разследване. Сред съюзниците му са адвокати, бивши банкери и бившият председател на Citigroup Дик Парсънс.

Омбудсманът Нийл Барофски открива нови документи – включително сметки на нацистки компании и „черен списък“ на американските съюзници. Но през 2022 г. новото ръководство на Credit Suisse се опитва да спре разследването. Сенатът обаче се намесва, изисква докладите и открито обвинява банката в укриване.

След придобиването от UBS, банката първоначално се съпротивлява, но в края на 2023 г. преосмисля позицията си, наема отново Барофски и отваря архивите си. Открити са още хиляди ръкописни документи и следи от скрити сметки на нацисти.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !