Археолози твърдят, че са открили най-големия масов гроб в Европа, намиращ се в Южна Германия.

Приблизително 1000 скелета на жертви на чумата са открити досега в масови гробове в центъра на град Нюрнберг. Експертите смятат, че те може да съдържат останктите на общо над 1500 души.

Скелетите са намерени при археологически проучвания преди изграждането на нови жилищни сгради в района.

Мелани Лангбайн от Нюрнбергския отдел за опазване на наследството казва пред CNN, че са идентифицирани осем чумни ями, всяка от които съдържа неколкостотин тела.

„Тези хора не са погребани в обикновено гробище, въпреки че сме определили чумни гробища в Нюрнберг“, казва Лангбейн. „Това означава голям брой мъртви, които трябва да бъдат погребани в кратък период от време, без да се вземат предвид християнските погребални практики“, допълва тя.

Поради това епидемия, като чумата, е „повече от вероятно“ обяснение за масовите гробове, според Лангбейн. Нюрнберг е засегнат от чумни епидемии приблизително на всеки 10 години от 14-и век нататък, което означава, че датирането на останките е истинско предизвикателство.

Археолозите са използвали радиовъглеродно датиране, за да определят възрастта на масов гроб между края на 1400-те и началото на 1600-те години, откривайки парчета керамика и монети от по-късния период на времевия диапазон на мястото.

Те също така намират бележка от 1634 г., в която се описва епидемия от чума, убила повече от 15 000 души през 1632-1633 г. В нея се казва още, че почти 2000 души са погребани близо до мястото на сегашните разкопки, посочва Лангбейн.

Тези доказателства карат екипа да заключи, че по-старата група от останки вероятно датира от епидемията от 1632-1633 г.

Джулиан Декер, чиято компания In Terra Veritas извършва разкопките, казва пред CNN, че е изненадан от откритието.

„Няма индикации, които да предполагат, че има погребения на това поле“, казва той, добавяйки, че когато първите останки са открити, той смята, че може да са от бомбардировките от Втората световна война.

Декър сега вярва, че мястото може да крие повече от 1500 тела. „Аз лично очаквам броят им да бъде 2000 или дори повече, което го прави най-големият масов гроб в Европа“, казва той.

Лангбейн посочва за CNN, че епидемията от 1632-1633 г. е по-лоша от предишните поради въздействието на Тридесетгодишната война - поредица от конфликти, водени от различни европейски нации от 1618 до 1648 г.

„Нюрнберг е обкръжен от различни войски и населението живее при доста ужасни условия“, разказва тя.

Гробовете съдържат представителна извадка на обществото от онова време, смятат изследователите, което им позволява да изследват характеристиките на населението.

„Можем със статистически средства да проучим размера и демографските данни на града със същите инструменти, които един модерен екип за преброяване би използвал днес“, казва Декър. „Технически можем да разберем дори какъв процент са левичарите“, добавя той.

Следва работа по завършване на разкопките, както и почистване и анализ на костен материал, уточнява Лангбейн.

Учените ще си сътрудничат и с институции, които се интересуват от определени аспекти на откритията, включително анализиране на генома на чумата и изследване на паразитни яйца в почвата.

„Планираме и изложба, но това ще отнеме известно време, така че есента на 2025 г. ще бъде най-ранният период, за който можем да сме готови с нея“, завършва Лангбейн.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !