На фона на дискусиите дали САЩ иска да обезцени могъщия долар като един от начините за съживяване на американското производство, трябва да се отбележи, че това не е най-силната валута в света от десетилетия.

Тази титла принадлежи на швейцарския франк, който - въпреки силата си, не подкопа конкурентоспособността на Швейцария.

Най-богатата водеща икономика в света има както силна валута, така и силна производствена база. Швейцарският франк е най-добре представящата се валута през последните 50, 25, 10 и 5 години.

Той е близо до върха дори през последната година, когато някои от изпитващите затруднения валути отбелязаха завръщане спрямо долара. Нищо не може да се сравни с франка по отношение на трайна сила.

Швейцария обаче опровергава и схващането, че силната валута подкопава търговската мощ на нацията, като прави износа ѝ неконкурентоспособен. Той се е увеличил и е близо до исторически върхове както като дял от швейцарския БВП (75%), така и като дял от световния износ (близо 2%).

Разговорът в световен мащаб стана прекалено обсебен от валутните оценки, които са само един от факторите, оформящи конкурентната позиция на една нация.

Подобно на Германия и Япония в разцвета им, Швейцария си е изградила репутация на страна със стоки и услуги с толкова високо качество, че останалият свят е готов да плаща повече за етикета „Произведено в Швейцария“.

Въпреки продължаващата репутация на убежище за незаконно натрупани богатства, икономиката на страната отдавна показва изключителна динамика и конкурентен диапазон.

Тя доминира в класация на ООН за най-иновативните икономики от повече от десетилетие както заради ресурсите, които влага в иновации, например чрез практическо университетско образование и научноизследователска и развойна дейност, така и заради възвръщаемостта на тези инвестиции.

Швейцарската икономика генерира над 100 долара БВП на отработен час, което е по-продуктивно от която и да е от останалите 20 най-големи икономики.

Децентрализираната ѝ политическа и икономическа система насърчава възхода на малките предприятия, които съставляват над 99% от швейцарските компании. Тя притежава и голям дял от глобално конкурентни бизнеси в редица сектори - от фармацевтиката до луксозните стоки.

Лабораторията за растеж на Харвард нарежда Швейцария на първо място сред водещите икономики по “сложност” на износа - измерител на усъвършенстваните умения, необходими за производството на даден артикул.

Износът на страната варира от шоколади и часовници до лекарства и химикали, което опровергава схващането, че силните валути убиват заводите.

С дела си от 18% от БВП, производственият сектор е един от най-големите сред развитите икономики. Повече от половината от износа на страната е „високотехнологичен“, което е над два пъти повече от нивото в САЩ.

Тъй като стоките с високотехнологично производство са по-скъпи, това помага на Швейцария да поддържа излишък по текущата си сметка - средно над 4% от БВП от началото на 80-те години на миналия век.

Приходите от търговия се използват за значителни инвестиции в чужбина. Страната вече има нетен международен инвестиционен излишък от над 100% от БВП, което ѝ помага да устоява на външни сътресения. Това е обратното на САЩ, която има големи дефицити по текущата сметка и нетните инвестиции.

Ако Швейцария има някаква слабост, това е огромното натрупване на частен дълг като дял от БВП. Въпреки това, за разлика от САЩ и много други европейски страни, тя няма голям брой „зомби“ компании, които печелят твърде малко, за да плащат дори лихвите по дълговете си.

Тихомълком швейцарците са изградили всесезонна икономика. Франкът поскъпва стабилно, независимо дали доларът се покачва или пада, и дали световната икономика е в рецесия или се възстановява. Те просто изглежда разбират как да бъдат конкурентоспособни.

През 2015 г. франкът поскъпна рязко след промяна в политиката на централната банка, а производителите реагираха, като се насочиха още по-рязко към сложни стоки за износ, които са не толкова чувствителни на валутните промени.

Много политици смятат, че „чудесата“ в Източна Азия са обезценили пътя им към просперитет. Подценените валутни курсове наистина помогнаха на редица страни от Южна Корея до Китай бързо да увеличат експортните си бази за производство.

Други фактори, в това число инвестициите в инфраструктура и отварянето за чуждестранен капитал обаче, изиграха по-голяма роля. Междувременно, значението на валутните оценки отслабна с изкачването им по кривата на развитие.

Развитите икономики трябва да се конкурират повече по качество, отколкото по цена. За тях девалвацията може да има обратен ефект, като насърчи местните производители да се съсредоточат върху производството на по-евтини стоки.

Швейцарският урок за държави като САЩ е, че евтината валута не е решение за един неработещ производствен сектор.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !