На фона на силния старт на годината за благородните метали, теорията за т.нар. „търговия с обезценяване“ (debasement trade) отново набира популярност сред инвеститорите. От Deutsche Bank обаче смятат, че историята, датираща отпреди повече от пет века, предлага ценни уроци, които поставят под въпрос тази стратегия.

Ръст при благородните метали и завръщането на „търговията с обезценяване“

След значителния си ръст през 2025 г., благородните метали продължиха възхода си и през 2026 г. Цената на златото премина границата от 5000 долара, а среброто отбеляза поскъпване с над 50%. Тези движения подхраниха интереса към „търговията с обезценяване“ – стратегия, при която инвеститорите залагат, че държави като САЩ умишлено ще понижават стойността на своите валути.

Според поддръжниците на тази теория, правителствата прибягват до увеличаване на заемите и печатането на пари, за да се справят с огромната си дългова тежест. Допълнителен фактор е и отдалечаването на много търговци от щатския долар заради по-протекционистките търговски политики, възприети от САЩ по време на второто управление на Доналд Тръмп. Всичко това допринесе за по-високите цени на златото, среброто и други активи.

Въпреки това, от Deutsche Bank остават скептични относно вероятността от мащабна валутна девалвация. Макроикономическият стратег Хенри Алън основава този извод както на исторически прецеденти, така и на текущи пазарни индикатори.

Исторически уроци: от Хенри VIII до Римската империя

Идеята за „обезценяване“ не е нова – тя съществува от векове, дори хилядолетия. Алън посочва два ключови примера от икономическата история:

Англия при Хенри VIII: През 1544 г. кралят обезценява валутата, за да финансира увеличените държавни разходи. Това се постига чрез намаляване на съдържанието на благородни метали в златните и сребърните монети за сметка на по-евтини метали като мед. Подобно на съвременното печатане на пари, този ход води до масова инфлация.
Римската империя: През 64 г. сл. Хр. император Нерон намалява съдържанието на сребро в монетите, за да увеличи приходите без да повишава данъците. Тази практика продължава, докато среброто не започва да съставлява едва 5% от монетите, което допринася за икономическата нестабилност на късната империя.

До 1551 г., малко след смъртта на Хенри VIII, политиката на обезценяване е отменена поради силното обществено недоволство от инфлацията. Девалвираните монети в крайна сметка са изтеглени от обращение.

„Основният урок и в двата случая е, че обезценяването не започва като голям и внезапен шок. То е постепенен процес, при който съдържанието на благородни метали се намалява малко по малко, но това се повтаря многократно, докато инфлацията не стане масова“, пише Алън.

Политическата цена на инфлацията

Алън твърди, че инфлацията е изключително непопулярна в политически план и правителствата в крайна сметка се стремят да я избягват, а не да я използват като инструмент. Историческите примери се потвърждават и от събитията през последните пет години, когато високата инфлация съвпадна с изборното отстраняване на управляващи правителства от целия идеологически спектър по света.

„Обезценяването на дълга чрез инфлация е много по-трудно, отколкото изглежда, защото среща силна политическа съпротива поради непопулярността на инфлацията“, коментира той.

Според него, инвеститорите, които залагат на тази стратегия, всъщност правят облог, че държавите ще успеят да избегнат обществената реакция. Пазарите на злато и сребро в момента се държат така, сякаш обезценяването може да продължи безпрепятствено, но Алън смята, че реакцията срещу него тепърва предстои.

Какво показват пазарните сигнали?

Освен историческите паралели, други пазарни сигнали също подсказват, че глобално усилие за обезценяване на валутите няма да се утвърди. Алън посочва стабилните нива на 30-годишните инфлационни суапове в САЩ и Европа (ключов индикатор за очакванията за ценовата динамика), както и стабилните доходности по държавните облигации. Тези данни не предполагат, че предстои рязък инфлационен скок.

Поради тези причини анализаторът на Deutsche Bank предупреждава, че „търговията с обезценяване“ може да се основава на погрешна предпоставка. Според него инфлацията, макар и все още над целевите нива в много страни, няма да се завърне с пълна сила.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !