Географското положение се оказва по-важно за приема след 7. клас от самата подготовка по математика. Защо ножицата в баловете между областните градове се разтваря все повече и какви скрити специфики разкрива регионалната карта?

Всяка година след изпитите от Националното външно оценяване (НВО) след 7. клас кандидат-гимназистите и техните родители изживяват един и същ стрес – пресмятане на стотни, следене на класирания и борба за всяка точка.

Според Института за пазарна икономика (ИПИ), данните за минималния бал за прием на второ класиране в математическите гимназии (профил „Математика“) в страната обаче показва една тревожна и разминаваща се реалност: мястото, в което живее едно дете, до голяма степен определя колко трудно (или лесно) е то да получи профилирано математическо образование.

Анализ на инфографиката на Института за пазарна икономика (ИПИ), базирана на данни от Регионалните управления на образованието (РУО), очертава драстична разлика от близо 7 пъти между най-високия и най-ниския праг за прием в страната.

Шампионите и аутсайдерите: От 477.5 до 68.5 точки

На върха на класацията очаквано се намира София (столица). Ако в столицата на един ученик са му необходими над 477 точки (от 500 максимални) за прием в математическа паралелка в специализирана гимназия, то в Ловеч за абсолютно същата паралелка са достатъчни едва 69 точки (по-точно 68.5 т.).

Традиционно висок бал е необходим за МГ-тата в четирите водещи образователни центъра – София, Варна (437.25 т.), Бургас (428.5 т.) и Русе (419.75 т.), където за влизане се изисква безапелационен праг от над 400 точки. В тези градове високата конкуренция налага и засилена допълнителна подготовка под формата на частни уроци и курсове, за да може кандидатът да има реален шанс за класиране.

От обратната страна са области като Ловеч, Видин (82 т.) и Хасково (125 т.), в които с много малко точки – далеч под средното ниво за страната – може да бъде получено сходно по профил образование в аналогично училище. Тук необходимостта от частни уроци отпада от само себе си, тъй като запълването на местата е основно предизвикателство за самите училища.

Спецификите на регионалната мрежа: Не навсякъде МГ означава математика

Зад тези цифри се крие и силно неравномерна инфраструктура на профилираното обучение в България, която допълнително усложнява картината:

Липса на специализирани гимназии: В някои области изобщо няма математически гимназии (напр. Търговище и Кърджали), а математическият профил се предлага в средни училища.

Има гимназия, но няма такъв профил: В други региони има съществуваща Математическа гимназия, но в нея за съответната година липсват паралелки с чисто математически профил (какъвто е примерът с Добрич).

Повече от една МГ в областта: На противоположния полюс са области като Хасково, Благоевград, София – област и Стара Загора, където функционира повече от една математическа гимназия, което допълнително размива конкуренцията и разпределя кандидатите.

Диагноза на различието: Какво стоят зад тези числа?

Разликата от близо седем пъти в летвата за прием е показател за няколко дълбоки системни проблема в българското средно образование:

Демографски срив срещу пренаселеност: В столицата и най-големите областни градове вътрешната миграция води до свръхконкуренция за едно място. В по-малките региони намаляващите випуски принуждават училищата да свалят прага до минимум, за да запълнят паралелките си и да запазат делегираните си бюджети.

Девалвация на профилирането: Праг от под 100 или 150 точки означава, че ученици с много ниски (или на практика слаби) резултати на НВО по математика влизат в специализиран профил. Това поставя под въпрос хомогенността на паралелките и възможността в тях наистина да се преподава математика на високо и задълбочено ниво.

Равният старт е илюзия: Ученик с 300 точки в София или Варна остава извън математическа паралелка, докато в редица други областни центрове с такъв резултат би бил сред първите класирани.

Защо това е проблем за бъдещето?

Тази ножица задълбочава регионалните дисбаланси. Семействата с по-високи амбиции за децата си биват тласкани към преселение към големите градове в търсене на среда с по-висока конкуренция и академични стандарти.

Ако държавната политика продължи да финансира училищата единствено на принципа „парите следват ученика“, без да поставя качествени минимални прагове за прием в профилираните паралелки, математическото образование в редица региони рискува да остане такова само на табелата пред гимназията.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !