В някоя паралелна реалност Нюйоркската фондова борса можеше да се помещава във внушителна кула с форма на храм на маите; Disney World щеше да е парк за афтърпартита, наречен Night World, а парижкият Център Помпиду можеше да представлява огромно алабастрово яйце.

Зад всеки построен архитектурен проект стоят много други, останали в застой или забравени, съществуващи само под формата на скици или визуализации.

Тези нереализирани имоти – много от тях дело на най-известните архитекти в света, са събрани в Атлас на никога непостроената архитектура, включващ около 350 от зашеметяващите 5000 творби.

Защо не са построени?

Много от тези визии са твърде идеалистични, за да напуснат страниците на атласа, като утопичните дизайни от 70-те години на миналия век, които изобразяват един изключително футуристичен свят.

Превратностите на световния финансов пазар поглъщат планове за други, като Дубайската опера на британско-иракския архитект Заха Хадид за 100 млн. долара, която потъва в нищото по време на рецесията, заедно с множество други разработки.

Други просто не можаха да съберат финансирането, като например лъскавия Национален джаз център в Ню Орлиънс, който трябва да се превърне в нова културна икона след урагана Катрина, или идилична църква в Олесунд, Норвегия, чиято бетонна структура имитира алпийски пейзаж, но в крайна сметка се оказва твърде скъпа за даренията на енориашите.

С финансови проблеми се сблъсква и проектът за хотел в Лас Вегас, наречен Xanadu, който трябва да преобрази централния булевард The Strip през 1975 г., но никога не е осъществен поради несъгласие кой да плати сметката.

В някои случаи преждевременната смърт на архитект или предприемач означава, че проектите им умират с тях. Ако полският архитект Матю Новицки не беше претърпял самолетна катастрофа през 1950 г., той щеше да наблюдава трансформацията на Чандигарх в Северна Индия.

Вместо това, швейцарско-френският архитект Льо Корбюзие е известен с продължилата десетилетия работа върху главния план на града. 

А в Кения, в Голямата рифтова долина, щеше да се строи изглеждащ праисторически Музей на човечеството, дело на Даниел Либескинд и наречен Нгарен. Смъртта обаче застига основателя на проекта Ричард Лийки през 2022 г.

Някои от най-забележителните проекти са отхвърлени заради дизайна им. Например японският архитект Seiichi Shirai замисля спокоен, но тържествен дизайн за Храма на атомните катастрофи през 1954 г., който се стреми към усещане за „формална чистота“ и прилича на облак гъба.

Той изобщо не е взет на сериозно, въпреки че Шираи получава признание за дизайна десетилетия по-късно, когато печели архитектурната награда Прицкер посмъртно.

През 2011 г. ротердамското архитектурно студио MVRDV се извини за плановете си за луксозен комплекс в Южна Корея, наречен The Cloud.

С две прави кули, прекъснати от подове, оформени като облак, подобен на памук, критиците твърдяха, че изглежда като Световния търговски център, погълнат от кълба дим по време на атаките от 11 септември.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !