Понякога е необходимо само едно посещение, за да бъдат убедени посетителите да опаковат вещите си и да се преместят на остров Бонер за постоянно.

Сюзън Дейвис живее в Чикаго през целия си живот, преди да се отправи към Бонер през 1988 г. Четири години по-късно тя целува американския си живот за сбогом и си купува еднопосочен билет до нидерландския карибски остров, на който сега работи като водач.

„Влюбих се в Бонер“, казва Дейвис, която сега е в средата на 60-те си години. „Спомням си, че в деня, в който трябваше да летя за вкъщи, седнах на леглото и си казах: „Някой ден искам да живея тук.“

Pixabay

Тя не е единствената с подобни намерения. През 60-те години на миналия век Бонер има население от под 6000 души, което се удвоява до 15 000 до 2010 г. Днес около 23 000 човека наричат острова свой дом, според Statistics Netherlands (CBS).

„Не е трудно за американски гражданин да се премести на острова, но е необходимо търпение, тъй като има стандартна документална процедура“, казва Роландо Марин, служител в Tourism Corporation Bonaire. „Положителната и спокойна атмосфера на острова увлича туристите.“

Повече от впечатляваща дестинация за гмуркане

Бонер се намира до бреговете на Венецуела и е един от трите ABC острова: Аруба, Бонер и Кюрасао. Той е със специален общински статут, докато Аруба и Кюрасао са автономни държави в рамките на кралство Нидерландия.

Бонер е с площ от само 287 квадратни километра, като можете да го обиколите с кола за три или четири часа. Известен е с възможностите за гмуркане, които предлага, но не само.

В столицата Кралендайк са съсредоточени повечето от курортите. В Delfins Beach Resort стаите са оборудвани с мини кухни, тъй като повечето гости отсядат за няколко седмици или повече. Предлагат се и жилища под наем чрез Airbnb, а много от тях струват под $100 на вечер.

В ресторантите местният улов, включително риба тон, баракуда и махи-махи, са подчертани в менютата, акцентирайки върху устойчивостта.

Много популярният камион за храна Cactus Blue Bonaire е привлекателен за местните жители, които се нареждат на опашка отстрани на пътя, за да хапнат риба лъв за обяд. Това е местен инвазивен вид, който водолази ловуват ежедневно, за да държат популацията му под контрол.

Камионът за храна, който сервира обяд през делничните дни близо до летището, използва чинии за многократна употреба, заедно със стъклени бутилки с пресен плодов сок, които клиентите трябва да върнат.

Опазването на околната среда е сериозен ангажимент на острова. Тук има убежища за магарета и фламинго, група за опазване на морски костенурки, фондация за обновяване на кораловия риф и други.

Властите се опитват да изчистят целия остров от пластмаса, като много предмети за еднократна употреба (като сламки и пластмасови прибори за хранене) са забранени през 2022 г.

Защитена природна красота

Бонер винаги е бил най-слабо развитият сред островите ABC. За това допринася сделка за земя от 1969 г., която превръща голяма част от територията му в национален парк, който е разширен 10 години по-късно. Днес Washington Slagbaai обхваща малко под 14 000 акра.

През 1999 г. местните власти купуват Клайн Бонер (необитаем остров, разположен наблизо) за 4.6 милиона долара, като условията е той да бъде запазен в непокътнат вид. Днес островът е място за гнездене на костенурки и е достъпен с водно такси или екскурзия с лодка.

Хари Шофелен, съсобственик на камиона за храна Cactus Blue Bonaire, посещава Бонер през 2010 г., когато е на кръстопът в живота си. И никога не го напусна. „Хората пристигат за първи път на острова и вече търсят да си купят къща тук. Умопомрачително е, но се влюбваш,“ казва мъжът.

На острова времето е топло, държавните училища са отлични, а на жителите се предоставят безплатни здравни грижи. Няма светофари, кози и фламинго се разхождат свободно, плажовете са красиви, а жилищата сравнително достъпни.

Pixabay

Преместване на острова

Кики Мултем решава да се премести на Бонер след петдневно посещение през 2021 г. Туристическият блогър, който е в началото на 30-те си години, казва, че „хората са изключително приятелски настроени“.

Може би една от причините, поради които толкова много хора изоставят предишния си живот, за да се преместят на Бонер, е относително лесния престой за продължителен период от време.

Ако имате нидерландски или американски паспорт, можете да останете на острова шест месеца годишно без разрешение за пребиваване. За много други националности срокът е до 90 дни. Ако искате да увеличите този период или да работите, трябва да кандидатствате за разрешение.

Няма никакви ограничения за чуждестранните купувачи на жилища на Бонер. Разбира се, има и неуредици – заради цената за доставка и вносните мита, стоките на Бонер са по-скъпи, отколкото в САЩ или Европа. Случва се да има и недостиг.

Но пък можете да галите магаретата, които се скитат по улиците, да ходите на плаж всеки ден и да ядете маракуя на корем.