Българите продължават да увеличават парите си в банкови депозити, въпреки че ръстът на доходите и натрупването на спестявания не могат да се разглеждат извън контекста на инфлацията и преминаването към еврото.

По данни на БНБ през юли спестяванията на българските домакинства в банките продължават да растат и към края на юли достигат 56.859 млрд. евро. Николай Спасов, главен изпълнителен директор на D Commerce Bank казва в рубриката "Портфейл" на Дарик радио, че това означава 18% ръст на депозитите на годишна база. За банковия сектор това е значителна промяна, но това не означава непременно, че домакинствата са станали с 18% по-богати.

„Номинално депозитите, сравнено с миналата година, са нараснали с 18%, но имайте предвид, че това може да се дължи и на парите, които българите вкараха в банките заради по-лесното превалутира при преминаването към еврото“, коментира Спасов.

В същото време обаче трябва да се отчете инфлацията, както и ефектът от преминаването към еврото. Част от средствата, които преди са били държани в левове, са били конвертирани и оставени по банкови сметки. Така зад ръста на депозитите стоят няколко различни процеса – натрупване на нови спестявания, прехвърляне на средства от кеш към банковата система и конвертиране на левови наличности в евро.

Българите предпочитат сигурността

Защо въпреки възможностите за инвестиции значителна част от спестяванията продължават да стоят в банковата система?

Според Спасов една от основните причини е сигурността. Депозитът остава познат и сравнително лесен за разбиране продукт за клиентите, които искат да получават доходност, без да поемат пазарния риск, характерен за инвестициите във финансови инструменти.

Това обаче не означава, че изборът на депозит трябва да се свежда единствено до търсенето на най-високата лихва. Напротив – според Спасов срокът е също толкова важен.

„Депозитът не е просто да търсиш най-високата лихва“, казва той.

Причината е, че по-високата доходност обикновено е свързана с по-дълъг срок. А ако клиентът има нужда от парите си по-рано, предсрочното прекратяване на депозита може да означава загуба на начислената лихва. Затова човек, който разполага например с 50 хил. евро, но планира след година да използва средствата за покупка на автомобил, жилище или ремонт, има различна нужда от човек, който разполага с наследени средства и не очаква да ги използва в близко бъдеще.

1.90% за година срещу 2.50% за три години

На този фон D Commerce Bank предлага 12-месечен депозит с фиксирана лихва от 1.90% и 36-месечен продукт с годишна лихва от 2.50%.

Тези нива поставят един от основните въпроси пред спестяващите: има ли смисъл парите да остават в банката за по-дълъг период срещу по-висока доходност? Отговорът зависи от ликвидността, от която клиентът има нужда. По-високият процент сам по себе си не е достатъчен, за да определи кой депозит е подходящ. При дългосрочен продукт клиентът трябва да е сигурен, че няма да му се наложи да използва средствата преди падежа.

Затова преди сключване на депозит е важно да се проверят не само лихвата и срокът, но и условията при предсрочно прекратяване, както и евентуалните такси.

„Винаги, когато клиентът отиде някой до банков клон, независимо на коя банка, да попита на края на периода за колко пари ще има. Има ли такси при приключване на депозита и какви са условията“, съветва Спасов.

Не всяка висока лихва означава по-добър депозит

При избора на депозит има и още един фактор – каква е реалната доходност след отчитане на инфлацията. Номиналната лихва показва колко ще нарасне сумата по сметката, но не и каква ще бъде покупателната способност на тези пари в края на периода.

Това е особено важно в момент, в който спестяванията растат, но инфлацията продължава да влияе върху реалната стойност на парите.

Затова 2.50% годишна лихва не трябва автоматично да се възприема като „печалба“ в реално изражение. Ако цените растат с по-висок темп, покупателната способност на спестените средства може да намалява въпреки начислената лихва.

Колко пари могат да бъдат защитени

При избора на банка значение има и гаранцията върху депозитите. Спасов казва, че средствата на един клиент в една банка са гарантирани до 100 хил. евро, независимо дали са разпределени в един или няколко депозита. Това е важна граница за хората с по-големи спестявания, тъй като гаранцията се отнася до общия размер на средствата на вложителя в съответната банка, а не до всеки отделен депозит.

Еврото промени и поведението на спестяващите

Преминаването към еврото е друг фактор зад движението на парите към банковата система.

В началото на процеса банките отчетоха значителен интерес към обмяната на левове, включително на наличности, държани извън банковата система. По думите на Спасов основната вълна вече е преминала. В момента в банката постъпват предимно по-малки суми – включително забравени банкноти и монети, останали по домове, джобове и чанти.

D Commerce Bank е взела решение да не начислява такса за внасяне на левове до края на годината.

Agentic AI при обработката на масови плащания

Банковият бизнес постепенно премества границата между това, което прави човек, и това, което може да бъде изпълнено от софтуер. След като чатботовете и генеративният изкуствен интелект вече са част от ежедневието на много компании, следващата стъпка е т.нар. Agentic AI – системи, които могат да изпълняват поредица от действия в рамките на даден процес, вместо единствено да генерират текст или да отговарят на въпроси.

Това вече започва да се случва и в българското банкиране.

D Commerce Bank е въвела Agentic AI при обработката на масови плащания – например при изплащане на заплати или други групови преводи. Системата автоматизира част от проверките, които досега са извършвани последователно от служители, включително валидирането на документи и проверки, свързани с плащанията.

„AI ускорява процеса, но не взима решения“, казва Николай Спасов, главен изпълнителен директор на D Commerce Bank.

Именно това разграничение е важно за начина, по който банките могат да използват изкуствения интелект. При регулирана дейност като банковата автоматизацията не означава непременно изваждане на човека от процеса. По-скоро целта е той да бъде освободен от повтарящите се операции и да остане там, където е необходимо експертно решение.

Разликата между генеративния AI, AI агентите и Agentic AI е съществена.

Големите езикови модели като ChatGPT могат да обработват информация и да генерират отговори. AI агентите отиват една стъпка по-далеч – те могат да изпълняват конкретни задачи. При Agentic AI идеята е тези възможности да бъдат вградени в цялостни работни процеси, така че системата да извършва поредица от действия с минимална човешка намеса.

В банковия сектор това може да означава например автоматично събиране и проверка на необходимата информация, идентифициране на несъответствия и подготовка на резултат за служителя, който взема окончателното решение.

„Служителят работи с минимум три изкуствени интелекта или AI агента и извършва различен тип дейности“, казва Спасов, цитирайки изследване на McKinsey за развитието на т.нар. agentic organizations.

Тази промяна може да засегне практически всички банкови процеси. При оценката на кредитоспособността например AI може да обработи значително по-бързо данните за дадена компания и да подготви анализа, докато експертът остава отговорен за преценката дали кредитът да бъде отпуснат.

Така стойността на човешкия труд постепенно се измества от обработването на информация към интерпретирането ѝ и вземането на решения.

D Commerce Bank планира да разшири автоматизацията и към кредитните си процеси. Първият продукт, върху който ще бъде приложен новият модел, е потребителският кредит. Очакването е от средата на октомври процесът да бъде без хартия и в значителна степен автоматизиран. Agentic AI ще бъде използван за част от повтарящите се операции, но финалното решение ще остане в ръцете на банков експерт.

Това е една от ключовите посоки, в които AI може да промени банковото обслужване: не непременно като замени служителите, а като намали времето, което те прекарват в административна работа.

„Много често се бърка използването на изкуствен интелект с оптимизация на служителите. Това не е посоката“, казва Спасов.

Според него автоматизацията трябва да позволи на служителите да се концентрират върху по-сложните задачи, вместо да извършват повтарящи се проверки и операции.

Технологичната промяна върви паралелно с друга дългосрочна тенденция в банковия сектор – свиването на физическите клонови мрежи.

В България има около 2.5 млн. банкови клиенти, които могат да използват дигитални канали за своето банкиране, посочва Спасов. През последното десетилетие все повече операции се прехвърлят онлайн, а технологията вече позволява значителна част от банковите услуги да се извършват независимо от физическото местоположение на клиента. Това променя и ролята на банковия офис. Вместо да бъде задължителна точка за всяка операция, той постепенно се превръща в място за по-сложни казуси и консултация.

Добави в предпочитани в Google