Сделката на Майкъл Джордан с Nike е златният стандарт за рекламни спортни договори. В това няма спор. Има обаче много спорове за това чия е заслугата за нея.

Този дебат ще се разгори отново през април, когато Бен Афлек и Мат Деймън ще пуснат филма Air, който припомня как от Nike подписват с Джордан.

Зрителите не трябва да очакват филмът да сложи край на дебата, а да се подготвят за опреснителен курс относно зашеметяващата конкурентоспособност на пионерите в индустрията и напомняне, че Nike невинаги е била в ролята на Голиат. 

Във филма Деймън изпълнява ролята на ръководителя в Nike Сони Вакаро, а Афлек е съоснователят на Nike Фил Найт - две легенди в сферата на спортните облекла, които имат различни виждания за това как се е осъществила сделката с Джордан. Афлек също така е режисьор на филма.

"Относно подписването с Майкъл Джордан, успехът има хиляди бащи, а провалът е сираче," казва Найт пред USA Today през 2015 г. "Много хора искат да си припишат заслуги за подписването с Майкъл Джордан и най-очевидно Сони Вакаро."

"Всеки се опитва да пренапише историята," отговаря Вакаро в същата статия. "Това нещо е по-голямо от Майкъл Джордан. Аз съм спасителят на Nike.''

През 2015 г. USA Today описва Джордан като "леко развеселен" от дебата. Неговото представяне на баскетболното игрище, в крайна сметка, прави сделката златна, а не няколко обяда, срещи и телефонни разговора.

"Има много хора, които смятат, че са създали успеха на марката Jordan, което в известен смисъл е иронично," казва Джордан.

Не е ясно дали сценаристът Алекс Конвъри е разговарял с Найт, Вакаро или Джордан при написването на сценария за предстоящия филм или е разчитал на съществуващи вече източници, сред които документален филм за Вакаро по ESPN, няколко книги и новинарски истории, сред които и публикация в Washington Post от 1992 г. 

Тази публикация обрисува историята на аутсайдера, на която филмът вероятно ще наблегне.

Макар да е пример за една от корпоративните истории на успеха през 70-те години, през 80-те Nike изпитва затруднения. "Оруел беше прав: 1984 г. беше тежка година," пише тогава Найт в годишния доклад до акционерите. 

През същата година Nike прави редки за компанията съкращения на служители, а от Fortune я критикуват за слабите ѝ резултати. Найт признава пред Fortune, че продажбата на компанията е опция, която не може да бъде изключена.

Точно тогава Nike подписва с Джордан. Привличането му обаче не е никак сигурно. Макар това да изглежда почти автоматично днес, предвид доминацията на Nike, случаят не е такъв през 1984 г. 

Converse вече са подписали с Джулиус Ървинг, Меджик Джонсън и Лари Бърд. Джеймс Уърти пък е рекламно лице на New Balance. 

Някакси от Nike убеждават Джордан да рискува с компания, ръстът на чиито продажби се забавя до 6% през 1984 г., след като е средно 77% годишно в предходните 10 години.

Във филма Air участват още Джейсън Бейтман като Роб Страсър, Матю Махер като Питър Муур и Марлон Уейънс като Джордж Равелинг - трима ръководители в Nike, които също имат известни заслуги за сделката с Джордан. 

Найт казва пред USA Today, че Вакаро "е помогнал" със сделката, но Страсър и Муур са били "MVP" (най-полезните играчи). Джордан пък отдава заслуженото на Равелинг. 

Найт уволнява Вакаро през 1991 г. Страсър и Найт никога не се сдобряват, след като Страсър започва работа в Adidas. В своите мемоари Найт определя постъпката му като "непоносимо предателство."

Независимо от това как сделката ще бъде представена във филма, тя е основен момент в историята на Nike.

Компанията генерира 130 млн. долара продажби от кецовете на Джордан в първата година, според Washington Post, като очакв още милиони долари продажби.

Всъщност, от Nike искат клауза за излизане от сделката, ако не успеят да генерират продажби за над 3 млн. долара, твърди Дейвид Фолк, дългогодишния агент на Джордан. 

До 1988 г., носейки се на вълната на успеха на Джордан и с редица нови продукти Nike Air, компанията слага началото на шестгодишна поредица на двуцифрени увеличение на продажбите в процентно изражение.

В рамките на шест години пазарната ѝ капитализация нараства двойно. Тя също така си връща първото място в индустрията от Reebok, което след това никога повече не отстъпва. 

Джордан изиграва последния си мач в НБА през 2003 г., но кецовете, които носят неговото име, остават много популярни и до днес сред колекционери и сред обикновените почитатели на спортните обувки. 

Марката Jordan носи 5.1 млрд. долара продажби в последната година финансова година на Nike. Самата Nike пък отчита 46.7 млрд. долара продажби, което я прави най-голямата компания в индустрията и то с огромна преднина пред останалите.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !