Под натиска на американските санкции Русия на практика се отказва от опитите си да замени долара с китайския юан. Този развой разкрива трудностите, пред които са изправени и други държави, търсещи алтернатива на световната резервна валута, пише Bloomberg.
Според последните данни на Централната банка на Русия, въпреки нарастващия търговски обмен с Китай, делът на юана в плащанията за руския износ се е свил наполовина през тази година, достигайки едва 22%. За сравнение, в средата на 2024 г., когато САЩ разшириха обхвата на вторичните санкции, показателят беше достигнал най-високите си стойности. В търговията си с Азия Русия вече получава плащания в рубли за 69% от своя износ.

Ограниченията пред китайската валута
Руският опит представляваше безпрецедентен експеримент, който в крайна сметка показа границите пред амбицията на китайския президент Си Дзинпин да превърне юана в „мощна валута“ за международната търговия. Самите китайски власти обаче ясно показват, че нямат намерение юанът да се превърне в директен заместител на долара. Основната причина е, че Пекин продължава да поддържа строг контрол върху капитала, за да регулира движението на валутните потоци.
Завоят на Русия дойде, след като китайските банки отстъпиха пред заплахата от вторични американски санкции заради войната в Украйна. Този случай демонстрира способността на САЩ да налагат политическата си воля дори на втората по големина икономика в света и същевременно потвърди глобалното господство на долара.
Въпреки това, икономическите трудности не поставят под въпрос „приятелството без граници“, което Си Дзинпин и руският президент Владимир Путин обявиха седмици преди войната в Украйна през 2022 г. Политическите им отношения ще бъдат демонстрирани отново по време на срещата им на форума за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (АТИС) в Шънджън, където е възможна и тристранна среща с американския президент Доналд Тръмп.

Първоначалният възход на юана в Русия
След като САЩ и съюзниците им наложиха санкции заради войната в Украйна, руската икономика възприе юана с изключителна скорост. Делът на китайската валута във външната търговия на Русия нарасна до почти половината от общия обем. Юанът се превърна в най-търгуваната валута на вътрешния пазар в Москва. Той измести долара от банковите депозити и стана основна валута в резервите на руската централна банка.
До средата на 2024 г. Русия създаде допълнителен канал за международното използване на юана, като стойността на руския износ в китайска валута надхвърляше стойността на стоките, изнасяни директно за Китай. Това означава, че купувачи от други региони също са плащали на Русия в юани, допринасяйки за усилията на Пекин да разшири ролята на валутата си.

Обратът: Вторичните санкции на САЩ
Напредъкът беше бърз, но обратът настъпи още по-бързо. През юни 2024 г. САЩ значително разшириха основанията за налагане на вторични санкции върху финансови институции и компании, които си сътрудничат с Русия. Това предизвика хаос в руския бизнес.
Плащания бяха замразявани или забавяни с месеци, преводи бяха връщани, а най-големите китайски банки напълно прекратиха сътрудничеството си с руските партньори. В резултат руската икономика, вече силно зависима от юана, се сблъска със сериозен недостиг на чуждестранна валута, а Централната банка на Русия призова кредитните институции да ограничат отпускането на кредити в юани.

Последици за руския бизнес
Отстъплението от юана създава все по-сериозни проблеми за руските компании при трансграничните разплащания. Те са принудени да използват посредници, трети държави и по-сложни схеми за парични преводи, което прави трансакциите по-бавни, по-скъпи и по-непредвидими.
„Обичайните банкови плащания драстично намаляха“, коментира Александър Габуев, директор на Центъра „Карнеги“ за Русия и Евразия.
Според данни на транспортната компания STT Logistics, общите разходи за трансгранични плащания към Китай вече достигат средно между 15% и 20% от стойността на трансакцията, включително комисионите на посредниците.
Данните на SWIFT показват, че глобалният дял на юана се е върнал до нивата отпреди войната в Украйна, падайки до пето място след японската йена. Макар китайските власти да твърдят, че тяхната платежна система CIPS отчита ръст, експерти като Мартин Чорземпа от Института „Питърсън“ смятат, че това не е достатъчно, за да компенсира спада.
„Импулсът за разширяване на интернационализацията на юана, породен от санкциите срещу Русия, вече отслабна“, заключава той.
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
Калкулатори
Най-ново
Санкциите на ЕС засегнаха и най-богатата жена в Русия
преди 2 минОпитът на Русия да замени долара с китайския юан се провали
преди 8 минНад 3.3 млн. евро за Горна Оряховица: Ремонтират детска градина, модернизират болницата и строят център за възрастни
преди 1 часБългарската Dronamics цели 100 млн. долара от Nasdaq и планира производство в САЩ
преди 1 часДоларът поскъпна до 19-месечен връх
преди 1 часНедостиг от 46 млн. евро за градския транспорт в София: Терзиев поиска спешна помощ от държавата
преди 1 часПрочети още
В Световния ден на недоносените деца знакови сгради в България ще светнат в лилаво
9meseca.bg