• Сливенската пивоварна „Трима и двама“ е създала около 40 различни вида крафт бира, включително уникална кисело-солена бира със самардала.
  • Нейният основател Йордан Ченков споделя предимствата на малките пивоварни да експериментират с вкусове, както и за основните предизвикателства пред тях – ценовата конкуренция и административните процедури.

Сливенската пивоварна „Трима и двама“ е разработила около 40 различни вида крафт бира през годините на своето съществуване. Това разказва за БТА нейният основател, управител и главен пивовар Йордан Ченков.

Интервюто агенцията публикува по повод Международния ден на бирата, който се отбелязва традиционно в първия петък на август.

Според Ченков, възможността за експериментиране с вкусове и съставки е едно от основните предимства на малките пивоварни. Въпреки това основното предизвикателство пред тях остава ценовата конкуренция с големите производители.

Пътят на една малка пивоварна

Идеята за създаването на пивоварната се заражда в края на 2014 г., когато Йордан Ченков и негов приятел решават да превърнат своето хоби – домашното производство на бира, в успешен бизнес.

Първият производствен цех започва работа през 2017 г., а през 2024 г. вторият, по-модерен цех, получава необходимия лиценз, след което първият е затворен. Процедурите по лицензиране обаче отнемат около година, което Ченков определя като загубено време за бизнеса.

„Особено в началото работехме с лични средства. Те свършват много бързо, докато чакаш и плащаш наеми, осигуровки и всички останали разходи“.

Според него сериозен проблем за малките производители са и неяснотите в административните процедури и взаимодействието с институциите.

Предимството да експериментираш

Именно възможността за експерименти е едно от основните предимства на малките пивоварни. Големите производители трудно могат да си позволят да предлагат толкова разнообразни продукти, тъй като се стремят към вкус, който да бъде харесван от възможно най-широк кръг потребители

„Малкият производител няма как да продава на цената на големия производител“, казва Ченков. Той добавя, че след цената идва и предизвикателството потребителите да бъдат убедени да опитат различен продукт с по-наситени и нетрадиционни вкусове.

Ченков отбелязва, че в исторически план бирата е била много по-разнообразна в различните региони. Нейният вид е зависел от местните условия, включително от характеристиките на водата. Масовото производство постепенно е наложило по-унифициран вкус, смята пивоварът.

Уникални български вкусове: Бира със самардала

Като пример за историческото разнообразие Ченков посочва традиционния германски бирен стил Gose, популярен в района на Лайпциг. Заради особеностите на местната вода там традиционно се е получавала бира с по-изразен солен вкус.

Производителите установили, че когато към него се добави и кисел вкус, напитката става по-пивка. По думите му този исторически стил постепенно губи популярност, но през последните години малки пивоварни започват да го възраждат със свои интерпретации, като добавят билки и плодове.

Именно от този стил е вдъхновена една от най-нестандартните бири на сливенската пивоварна – кисело-солена бира със самардала, растение, характерно за региона. „Решихме да направим кисело-солена бира със самардала“, казва Ченков.

Той уточни, че този вид бира се произвежда вече няколко години и се приема добре от потребителите. Сред по-необичайните експерименти на пивовара е и бира с печена тиква. В домашни условия той е правил и експериментална бира с вкус на шкембе и чесън, която обаче не се предлага на пазара.

Пазарът на крафт бира в България

В Сливен интересът към крафт бирата постепенно се увеличава. Част от производството остава в града и региона, а бирата на пивоварната се предлага още в Бургас, Варна, Велико Търново, Пловдив, Силистра, София и Ямбол.

По думите на Ченков цената на сливенската крафт бира е по-ниска в сравнение с част от крафт бирите, предлагани в столицата. Основните предизвикателства пред малките производители в България включват:

  • Ценова конкуренция: Трудно е да се конкурират с цените на големите производители.
  • Административни процедури: Дългите и неясни процедури по лицензиране забавят бизнеса.
  • Потребителски нагласи: Необходимо е време, за да се убедят потребителите да опитат нови и по-смели вкусове.

Засега пивоварната е насочена изцяло към българския пазар. Причината е, че бирите не са пастьоризирани и филтрирани, което ги прави по-нестабилни при продължително транспортиране.

При износ продуктът преминава през дистрибутори и търговски вериги, което може да удължи времето до крайния потребител и да се отрази на качеството му.

У нас работят 42 пивоварни

По данни на Съюза на пивоварите в България (СПБ), към момента в страната са регистрирани 42 производители на бира, сред които три големи компании, седем малки и средни предприятия и 32 микропивоварни.

През 2025 г. производството на бира в страната е достигнало 4.42 млн. хектолитра, а годишната консумация е 76 литра на човек от населението.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !