Хората се събират заедно, за да общуват и да изпият по една чаша вино или бира от векове. Но кога, всъщност, се е зародила традицията на алкохолната консумация? 

Хората са консумирали алкохол по различни причини в историята – като част от религиозни ритуали, за социално обвързване, за медицински цели или просто за да се забавляват.

History.com обобщава някои от най-ранните известни примери за производство и консумация на бира, саке, вино и други алкохолни напитки. 

Прадядото на бирата от Израел (11 000 години преди Новата ера) 

Най-ранното доказателство за създаден от човека алкохол в света е открито в пещерата Ракефет близо до днешния град Хайфа в Израел, където е намарено гробище на натуфианците (група ловци-събирачи в източното Средиземноморие).

Изследователи от Станфордския университет анализирали остатъци от 13 000-годишни каменни съдове, намерени в пещерата, и разпознали доказателства за варене на бира.

В статия от 2018 г. авторите предполагат, че натуфианците са правили бира за ритуални празници, за да почитат починалите членове на тяхната общност.

"Това откритие показва, че производството на алкохол не е непременно резултат от селскостопански излишъци, но е разработено за ритуални цели и духовни нужди, поне до известна степен, преди земеделието“, казва Ли Лиу, който е един от авторите на проучването.

Но според Стивън Д. Батюк, старши научен сътрудник и преподавател в отдела за цивилизации от Близкия и Средния изток и Археологическия център в Университета на Торонто, версията на бирата на натуфийците не прилича на пенливата напитка, която пием днес.

Тя наподобявала повече на каша, отколкото на освежаваща напитка.

Китайското оризово саке (7000 години преди Новата ера)  

След провеждане на химически анализи на останки, открити върху ранна керамика от неолитно село в долината на Жълтата река в Китай, екип от изследователи, ръководен от молекулярния археолог Патрик Макгавърн от Университета на Пенсилвания, разкрива, че смесена ферментирала напитка от ориз, мед и плодове се е произвеждала още през 7000 г пр. н.е. 

Както пише екипът в статия от 2004 г., откритията предоставят пряко доказателство за ферментирали напитки в древната китайска култура, които са имали значително социално, религиозно и медицинско значение.

Какво точно представлява тази ранна форма на алкохол? Тъй като съдържа мед, някои го оприличават на медовина, докато други го виждат по-скоро като вид саке, защото също се прави от ориз.

Според Батюк, напитката е направена предимно от глог - един от малкото плодове, които естествено създават ферментация чрез дрожди. Тя обаче съвсем нямала консистенцията на традиционното вино, което познаваме днес. 

Напитката е била използвана в погребален контекст, вероятно в траурните ритуали, позволяващи на живите да общуват с духовете чрез тяхното „променено състояние“.

Грузинското вино (6000 години преди Новата ера) 

Остатъци от големи глинени съдове, датиращи от 5980 г. пр.н.е., разкопани в два археологически обекта близо до Тбилиси в Грузия, представляват най-ранното доказателство за традиционно вино, произведено от грозде. 

Изследователският екип, ръководен от Макгавърн, публикува своите открития в Сборника на Националната академия на науките през 2017 г.

Доказателства за виното са открити в домашни условия на множество места, свързани с различни социални класи, което предполага, че то е доста широко разпространено в обществото и е обичайна напитка, произвеждана от обикновени фермери.

На обекта в Грузия са открити общо осем големи глинени буркана, вероятно използвани за ферментация, отлежаване и съхранение на виното. Някои от тях са украсени с картини на грозде и танцуващи мъже.

Останките съдържат следи от винена киселина, която се среща само в значителни количества в евразийското грозде (Vitis vinifera) в Близкия изток, както и виното, което се прави от него. Освен това съдържат ябълчена, лимонена и янтарна киселини, които се намират в същия вид грозде.

Напитката чича от Южна Америка (5000 г. преди Новата ера)

Някои от най-ранните известни керамични съдове от региона на Андите в Южна Америка датират от около 5000 г. пр.н.е. и вероятно са били използвани за носене и съхранение на чича - напитка, направена предимно от ферментирала царевица, заедно с маниока, диви плодове, кактуси и картофи.

Царевицата се е смятала за свещена култура за инките и други цивилизации от този период, а чича е била използвана като вид валута.

„В късната праистория огромни местни и държавни ферми, повечето от които се намират на стръмни, терасовидни склонове на хълмове и напоявани долини, са били посветени на производството на царевица“, пише Макгавърн. 

Самото земеделие е до голяма степен захранвано от чича, като местните обработвали земята в замяна на напитката. Освен това, питието се консумирало в големи количества по време и след селскостопанската работа, „създавайки празнично настроение на пеене, танци и шеги“, отбелязват изследователите. 

Първите спиртни напитки в Европа (1400-1600 г.)

Докато естествено ферментиралият алкохол, като бирата и виното, съществува от древни времена, дестилираният алкохол съществува само от няколкостотин години. 

„Дестилацията е наистина скорошно откритие, поне в контекста на връзката на човечеството с алкохола“, казва Едуард Слингърланд, професор по философия в Университета на Британска Колумбия.

"Дестилацията е описана още от Аристотел и нейните принципи са известни от дълго време, но извършването ѝ е наистина технологично трудно, защото трябва да можете да поддържате течността на много постоянна температура".

Въпреки че в китайските, индийските, гръцките и египетските общества е имало опити за дестилация на алкохол в малък мащаб, едва след арабските подобрения в технологиите през късното средновековие спиртните напитки стават по-масови. 

Изобретяването на печатарската преса също играе голяма роля за разпространението на дестилацията. Преди това рецептите и инструкциите били ограничени предимно до манастири, медицински училища и аптеки.

Публикувана в Германия през 1500 г., книгата "Добродетелното изкуство на дестилацията" от Йероним Бруншвиг се счита за първата голяма книга за процеса и се фокусира върху медицинската дестилация. До 1600 г. средният човек в Европа е имал достъп до дестилиран алкохол като джин и ром. 

„Това прави алкохола много по-опасен“, обяснява Слингърланд.

Алкохолните напитки, създадени чрез естествена ферментация, като бира и вино, могат да достигнат само до определено алкохолно съдържание, обяснява той. Дестилацията, от друга страна, няма тази "функция за безопасност" и е възможно да направите алкохола много по-опиянителен.

Освен това дестилацията превръща спиртните напитки в стока. Според Слингърланд:

„Дестилираните алкохолни напитки издържат много дълго време и могат да бъдат транспортирани. Това дава възможност на хората да превръщат излишъка си от зърно в дестилати, с които да търгуват на дълги разстояния“.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !