Петгодишни разкопки на Палатинския хълм в Рим разкриха съкровище миналата седмица, когато археолозите се натъкнаха на луксозна банкетна зала, датираща от около първи или втори век пр. н. е. Находката включва голяма, непокътната и ярко оцветена стенна мозайка, съобщава CNN.

Датирана преди около 2300 години, тя е част от по-голямо аристократично имение, разположено близо до Римския форум, върху което археолозите работят от 2018 г. насам.

Дълга почти пет метра и включваща изображения на лозя, лотосови листа, тризъбци, тромпети, шлемове и митологични морски създания, мозаечната сцена е старателно създадена с помощта на седеф, миди, корали, парчета скъпоценно стъкло и мрамор.

Тя е рамкирана с полихромни кристали, травертин и екзотични древноегипетски сини плочки.

Това, което прави откритието „несравнимо“, според археолога Алфонсина Русо, ръководител на Археологическия парк на Колизеума, отговарящ за обекта, е не само невероятната консервация на мозайката, но и нейната украса.

Тя включва празнични сцени от морски и сухопътни битки, вероятно финансирани — и спечелени — от изключително богат аристократичен покровител, отбелязал победите на стените си.

Сложността на изображенията в мозайката изненадва екипа, работещ по проекта. Те показват крайбрежен крепостен град с наблюдателни кули и лоджии – което, според Русо, може да бъде измислено или реално място, разположен на върха на скала, създадена с парчета от травертин.

Сцените на ветроходни кораби с вдигнати платна също се отличават, заедно с изображения на митични морски чудовища, поглъщащи вражески флоти.

Археолозите се опитват да установят дали деликатните — и скъпи за времето си — корали, използвани в експозицията, идват от Средиземно или Червено море (най-близките и най-често срещаните водоеми, използвани от римляните за извличане на материали).

Екипът смята, че включената в дизайна рядка синкава стъклена паста вероятно идва от древния египетски град Александрия.

„Тази банкетна зала с размери 25 квадратни метра е само едно пространство в рамките на domus (латинската дума за къща), разположена на няколко етажа“, казва Русо в интервю за CNN.

„В древни времена, когато могъщи благороднически фамилии населяват Палатинския хълм, е обичайно да се използват богати декоративни елементи като символ на богатство и висок социален статус“, допълва тя.

В къщата е открита банкетна зала с изглед към градина, вероятно използвана през лятото за забавление на гостите „Подобно сложно пространство би било използвано и за да впечатли присъстващите с водни игри, били много популярни сред благородниците по онова време", казва Русо.

Марко Роси, професор по римски антики и ръководител на лабораторията за мозайки в римския Università degli Studi di Roma Tre, посочва, че тези летни банкетни зали са не само място, в което домакините и гостите релаксират, но и са използвани от собственика на имението като знак за богатство и социален статус.

„Мозайките обикновено се намират на пода, но тази минава през цялата предна стена и е невероятно добре запазено", казва Роси. „Не е разрушена от тежестта на отломките и въпреки че е деликатна, през вековете не се е нацепила толкова много."

Откриването на цяла стенна мозайка е изключително рядко, добавя Роси, не на последно място защото те са по-деликатни от тези за пода, проектирани да издържат на натиск.

Местоположението на грандиозния дом също помага за запазването на стената, смятат учените.

Разположена отстрани на известния хълм Палатин в Рим и впоследствие покрита с тонове кал и пръст, структурата и съкровищата в нея са защитени от въздуха и светлината от земните слоеве.

Въпреки че мястото вероятно крие още много тайни, Русо вярва, че има една мистерия, която археолозитебиха могли да разрешат: самоличността на неговия собственик, вероятно римски сенатор.

„Човекът е толкова богат, че може да си позволи да внася ценни елементи от цялата империя, за да украси имението си", казва Русо. „Досега не сме открили нищо, което да хвърли светлина върху самоличността му, но вярваме, че повече изследвания ще ни позволят да разберем кое е благородното семейство“.

Арлеохологът и нейният екип имат за цел да отворят пространството за обществеността в началото на януари. „Ние ще продължим да копаем в другите слоеве и области на това емоционално място, за да открием повече“, казва тя. „Това наистина е невероятна демонстрация на римски лукс“.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !