Българската бактерия Lactobacillus bulgaricus отново попада в центъра на научния интерес – този път като потенциален психобиотик, който може да влияе върху стреса, съня и психичното благополучие. Това стана ясно по време на конференцията "Как да живеем до 100", представена от д-р Даниела Петрова, специалист по клинична токсикология с дългогодишен опит в изследването на пробиотични продукти.

Българският щам като научен и културен символ

Д-р Петрова подчерта, че работата ѝ в областта на пробиотиците започва още през 2000 г., като до момента тя е автор на 12 патента, две монографии и множество научни публикации.

В началото на изложението си тя припомни историческия път на киселото мляко и Lactobacillus bulgaricus – от описанията на Херодот за траките, през наблюденията на Нобеловия лауреат Иля Мечников за дълголетието в българските земи, до изолирането на бактерията от Стамен Григоров в началото на XX век.

„Това е единственият микроорганизъм, който носи името на конкретна държава и народ“, бе подчертано в изложението.

От България до Япония: глобалният път на киселото мляко

България има дългогодишното научно сътрудничество с Япония по линия на програмата JICA, свързано с производството на кисело мляко и неговите здравни ефекти.

Българската млечнокисела култура се използва широко в Азия, а в Япония тя е символ на здравословното хранене, като често страната се свързва с българската традиция в този продукт.

Какво представлява психобиотикът

Акцент в изследването е понятието „психобиотик“ – сравнително нов термин в науката, който обозначава пробиотици, оказващи влияние върху мозъка и психичното здраве чрез чревния микробиом.

Според представените данни, връзката между стомашно-чревната система и психичното състояние е наблюдавана още преди близо два века, а съвременните изследвания я потвърждават чрез клинични и експериментални модели.

Експерименти в Антарктида: стрес, изолация и сън

Една от най-интересните части на изследването е свързана с българските антарктически експедиции. По време на три последователни плавания екип от учени изследва ефекта на щам Lactobacillus bulgaricus DWT1 върху психичното състояние на моряци при екстремни условия.

Екипажите – около 22 души – преминават през дълги мисии от над 140 дни, включващи смяна на множество часови зони и тежки климатични условия.

Участниците са разделени на две групи – едната приема пробиотична добавка, съдържаща изследвания щам, а другата не приема такава терапия.

Резултатите показват, че тези, които употребяват пробиотика изпитват:

  • по-ниски нива на стрес и депресивни симптоми
  • нормализирани стойности на кортизол – хормона на стреса
  • подобрено качество на съня по време на мисията
  • Потенциал при пост-COVID състояния

Изследването е разширено и към пациенти с пост-COVID синдром и постродилна депресия. В рамките на две години са наблюдавани близо 100 пациенти.

"В рамките на двугодишен период в медицинския център, който ръководя, са проследени около 100 пациенти – по-точно 98. От тях 15 са жени с малки деца до 2 години и половина. В тази група може да се говори за комбинация от постродилна депресия и пост-COVID синдром."

Всички участници са приемали пробиотична терапия с Lactobacillus bulgaricus от воден произход, без допълнителна медикаментозна намеса в областта на психиатрията или други химични препарати. В рамките на 2 до 4 седмици, в комбинация с психологична подкрепа, симптомите отзвучават, а пациентите показват подобрение на психичното си благополучие.

Резултатите от антарктическата експедиция показват, че този щам може да допринесе за намаляване на стреса и депресивните симптоми, както и за подобряване на качеството на съня – не само при екстремни условия, но и в последващи наблюдения при пациенти с пост-COVID депресия.

Според представените данни, при прием на пробиотична терапия и психологична подкрепа се отчита подобрение на симптомите в рамките на 2 до 4 седмици, без използване на психиатрична медикация.

"Също така е важно, че тази хранителна терапия подпомага поддържането на нормални нива на хормона на стреса – кортизол. Това предполага, че изследваният щам може да бъде част от по-широк път към подобряване на здравето и потенциално към удължаване на здравословния живот."

Потенциал за дълголетие и нови терапии

На база на наблюденията учените предполагат, че изследваният щам може да има значение не само за стрес и сън, но и като част от по-широки стратегии за подобряване на психичното здраве и дълголетие.

В заключение бе подчертано, че резултатите са обект на патентна защита и представляват стъпка към развитието на нов клас биологично активни продукти – психобиотици.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !