27-годишната Вера Лау е работила за три различни компании в последните три години. Тя е част от едно поколение, което изглежда се противопоставя на идеите за корпоративната лоялност.

“Не мисля, че лоялността се отплаща. Вие сте ценен служител само докато гледат на вас като на такъв,” казва Лау пред CNBC. “Ако не се учите и не печелите, е време да си ходите.”

“Ситуацията е много различна, в сравнение с 80-те и 90-те. Тогава хората бяха благодарни, че имат работа и получават заплащане,” казва тя. “Нашата гледна точка спрямо работата се промени. Нашият живот вече не е изграден около нея, а самото заплащане вече не е достатъчно, за да си плащате сметките или да си купите дом.”

Според проучване от май 2024 на WorkProud, в което са участвали 1 000 души, работещи на пълен работен, само 23% от служителите на възраст 42 г. и по-млади са изразили силен интерес към оставането в настоящата си компания в дългосрочен план. При служителите на възраст 40 г. и по-млади този дял пада до 18%.

“Тези резултати подчертават променящото се естество на лоялността към работното място, най-вече сред по-младите служители,” казва Рик Гарлик, основен автор на проучването на WorkProud.

Около 43% от представителите на поколение Z и на милениалите в Хонконг и Сингапур “са заявили, че мислят често за напускане на работата си, което подчертава значителни намерения към текучество,” според проучване от юли 2024 г. на Endowus and Intellect, в което са участвали 1 000 служители.

“Тъй като по-младите служители продължават да дават приоритет на фактори, като баланса между работата и личния живот и фирмената култура, работодателите трябва да приспособят своите стратегии за задържане на служителите, така че да отговарят на променящите се нужди и очаквания на тази демографски група,” казва Гарлик.

Отплаща ли се лоялността?

В период, в който скачането от работа на работа изглежда набира популярност, особено сред младите, какво означава това за “лоялните” служители? Отплаща ли се лоялността в корпоративния свят?

“Краткият отговор е не”, според Джеръм Сапата, директор Човешки ресурси в Kickstart Ventures.

Служителите, които прескачат от работа на работа, вероятно са платени по-добре, защото кандидатите могат да преговарят от позицията на силата, когато се присъединяват към дадена компания.

″При предишни поколения, ако бяхте лоялни на своята организация, тя се грижеше за вас до живот. В момента пенсионните обезщетения не си заслужават,” каза Сапата.

В допълнение, прескачането от работа на работа в началото на кариерата на човек дори може да даде “предимство” на кандидатите, тъй като те често се присъединяват към дадена компания, след като са придобили повече отговорност и перспектива.

Има обаче и стигма, която се свързва с честата смяна на работното място. Скачането от работата на работа обикновено е по-прието сред кандидатите, които са в началото на кариерата си, докато за онези, които заемат ръководни позиции, демонстрирането на лоялност е важно качество, което търсят компаниите.

″Служителите трябва да преценят предимствата и недостатъците от честата смяна на работното място, тъй като това може да е доходоносно, ако искат да проучат нови неща или да договорят увеличение на заплащането, но ако го правят прекалено често, те може да бъдат възприети като рискови от гледна точка на напускане и компаниите може да проявяват предпазливост по отношение на инвестирането в тях,” казва Сумита Тандон, директор Човешки ресурси за Азиатско-тихоокеанския регион в Linkedin.

Би било разумно служителите първо да проверят дали могат да постигнат израстване в кариерата в настоящата си компания посредством нови проекти или ментори, преди да обмислят смяна на работата, казва тя.

В свят, в който определението за корпоративна култура се променя от по-младите поколения, които отхвърлят лоялността, компаниите могат да задържат талантливите си служители, като предлагат повече на своята работна сила, казва Сапата.

Например от осигуряването на конкурентно заплащане до приоритизиране на благосъстоянието на служителите, като дават по-голяма гъвкавост.

“Корпоративният свят печели в момента, но моето усещане е, че това е загубена битка,” казва Лау. “Неизбежно е по-младото поколение, посредством нови начини на работа, да надделее. В крайна сметка, човекът трябва да се пенсионира.”