Учените дешифрират древен свитък - един от стотиците овъглени по време на изригването на вулкана Везувий през 79 г. сл. Хр.

Артефактът, който се съхранява в Оксфордския университет, е петият непокътнат от Херкуланските папируси, който ще бъде виртуално дешифриран в рамките на Vesuvius Challenge.

Това е състезание, предназначено да ускори дешифрирането на свитъците, които формират безпрецедентен поток от информация за древен Рим и Гърция.

Използвайки изкуствен интелект и други компютърно базирани техники за сглобяване на свитъка и открояване на мастилото, екипът на Vesuvius Challenge успешно генерира първите изображения на текст. Вече е стартирало и интерпретирането на колоните с текст.

Една от първите преведени думи е древногръцката διατροπή, означаваща „отвращение“, която се появява два пъти в рамките на няколко колони от текста.

„Това е невероятен момент в историята, тъй като учени от различни области си сътрудничат, за да видят невидимото“, казва директорът на университетските библиотеки в Оксфорд Ричард Овендън.

„Удивителните крачки, направени с изображенията и AI, ни позволяват да надникнем в свитъци, които не са четени от почти 2000 години.“

Дешифриране на древни свитъци с AI

Свитъците биха се разпаднали, ако изследовател се опита да ги развие на ръка, вероятно унищожавайки всяка следа от скрипт.

Брент Сийлс, професор по компютърни науки в Университета на Кентъки и съосновател на Vesuvius Challenge, казва, че свитъкът от Оксфорд съдържа най-възстановимия текст от всички Херкулански папируси, сканирани до момента, като химическият състав на мастилото се появява по-ясно при рентгеново сканиране.

Изследователите смятат, че мастилото може да съдържа по-плътна съставка, като например олово, но ще са необходими допълнителни тестове, за да се идентифицира точната рецепта, която го е направила много по-четливо от другите.

„Въпреки тези вълнуващи резултати, остава много работа за подобряване на нашите софтуерни методи, така че да можем да четем изцяло този и другите Херкулански папируси“, според Сийлс.

Миналата година той каза пред CNN, че основното предизвикателство е било да се изравнят документите и да се разграничи черното мастило от карбонизираните папируси, за да се направят гръцкият и латинският шрифт четими.

Техниките за машинно обучение не декодират текста, а усилват четливостта на мастилото, използвано за писане на скриптовете. Транскрипцията и преводът на текста ще бъдат извършени от учени, включително тези от Оксфордския университет.

Изследователите допълнително прецизират изображенията на свитъка с надеждата, че това ще подобри яснотата на видимите редове текст и ще достигне до най-вътрешната част на карбонизирания свитък, където може да се пази заглавието на произведението.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google