Какво се получава, когато се комбинират екип от учени, лаборатория, специализирана в секвениране на ДНК, и някои изчезнали растителни видове?

Макар че отговорът може да е сюжет за „Джурасик парк“, това, всъщност, са основите на Future Society - биотехнологична компания за парфюми, променила пейзажа на ароматите с добавянето на изчезнали цветя.

Работейки съвместно с хербарията на Харвардския университет – дом на над пет милиона ботанически екземпляра, Future Society успешно е секвенирала генетичните кодове на консервирани растения, някои от които датират отпреди повече от 150 години.

Шест от тях вече са превърнати в парфюми с характерни нотки, вариращи от зелени до дървесни и флорални.

Вземете, например, orbexilum stipulatum - тревисто цъфтящо растение, растяло на Рок Айлънд в най-плитката част на старите водопади на Охайо и за което е известно, че е цъфтяло за последен път през 1881 г.

Смята се, че растението е било унищожено след загиването на бизоните, които са мигрирали през района, разпръсквайки семената му надалеч. През 20-те години на миналия век пък целият район е бил наводнен от язовири, потапяйки всяка надежда за възраждането му.

Използвахме технологиите, за да дадем поглед към това как може би са мирисали тези изчезнали цветя, казва основателят и изпълнителен директор на Future Society Ясмина Аганович.

„Зададохме си за цел да създадем аромати, които никога преди не сме усещали, и такива, които преди това не е било възможно да се направят“, казва основателят и изпълнителен директор на Future Society и компанията майка Arcaea във видео интервю за CNN.

Шестте аромата, според Аганович, са станали възможни чрез ДНК секвениране.

„Подобно е на технологията, използвана в ancestry.com и 23andme, при която потребителите плюят в епруветка, изпращат я и чакат да разберат повече за тяхната генетика. Използвахме тази технология върху консервирани растителни образци от изчезнали цветя, търсейки ароматни молекули, които започнаха да дават поглед към това как биха мирисали тези изчезнали цветя.“

Не е точна наука

Аганович не замисля грандиозен план за определено цвете, което отчаяно иска да помирише, а цели да демонстрира как новите биологични постижения могат да се използват в сектора на красотата.

По „не много романтичен“ начин екипът на Future Society е разгледал колко екземпляра съществуват в хербарията на Харвардския университет, колко проби могат да получат и кои от тях биха могли да бъдат реконструирани, защото ДНК-то се разгражда с времето, казва тя.

„В крайна сметка, не знаехме дали това упражнение по възраждане ще проработи, така че беше игра на числа да го изпробваме.“

Относно процеса Аганович обяснява: „Действителните екземпляри са малки парченца, които претърпяват серия от химични реакции в лабораторията, за да се разградят и да се гарантира, че всичко, което е останало, е ДНК-то.“

Част от данните, появили се първоначално, са много сурови, според Аганович.

„Миришеше сякаш нещо е минало през косачка за трева, защото получавате всичко – не само ароматните венчелистчета, получавате стъблото на растението, листата, кой знае какво... Не получавате само генетиката на цветето във венчелистчето, нали? Всичко е генетика.“

С други думи, пресъздаването на аромата на изчезнал цвят не е, посочва Аганович, точна наука. Не на последно място, защото ароматът е много сложен; например, жасмин или роза са съставени от стотици – ако не и хиляди – различни ароматни молекули и химични съединения.

„Можем да направим аналогия със собствената си генетика. Носим две копия на гени - едно от биологичния ни баща, едно от биологичната ни майка, но въпреки че тялото ни носи тези гени, то не експресира и двата. Това, което тялото избира да експресира, е точно нюансът тук.“

Когато ДНК-то на изчезналото растение е секвенирано, много различни гени за ароматните молекули са разкрити – но не всички се „включиха“, когато бяха поставени в гив организъм (мая), казва тя.

„Това стесни ароматния профил и даде повече увереност относно посоката, в която се е развило физическото цвете.“

Технология с човешки щрих

Въпреки че Аганович и нейният екип имат генетични доказателства, все още предстои работа по тълкуването и интерпретацията им.

„Наличието на ДНК в дрождите не създава този красив, фин аромат, а само ни дава ароматния профил. Действителното смесване и композиция разчитат на съществуващите нотки и съединения на парфюмеристите от техните собствени библиотеки“.

Future Society не използва ДНК, за да възстанови изчезналите цветове. Налични са и оскъдни – и субективни – записи. Ако никой жив човек не е виждал цветето, как Future Society определя кои цветя заслужават ароматът им да бъде пресъздаден?

„Това е, което наистина обичам в тази работа“, казва Аганович, която е учен по образование, но работи в козметичната индустрия от 2014 г.

„Не се дължи само на арогантността на науката. Имахме данните, но разчитахме на различни области на експертиза, включително парфюмеристи и техните познания за ароматите.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !