Миризмите витаят в човешкото съзнание, предизвиквайки емоции и спомени, които оформят начина, по който възприемаме и се ориентираме в света.

Неочакван полъх на отдавна забравена закуска или прашна книга може да пренесе човек години назад – провокирайки един вид пътуване във времето, което прави мъглявите спомени по-ярки.

На този фон, озадачаващо е, че ароматите са усещане, което, според учените, е до голяма степен несправедливо игнорирано в повечето опити за проучване на миналото.

Все по-голям брой изследователи днес искат да възстановят древните аромати и да ги използват, за да научат повече за миналото на човечеството, посочва CNN.

По време на пандемията от COVID-19 много хора, заразили се с болестта, временно загубиха обоняние, което доведе до оценяване на важността на миризмите в живота им.

Днес нови изследователски проекти се фокусират върху въпроса как мирише миналото, целейки да идентифицират какви аромати трябва да бъдат запазени за поколенията.

Но предизвикателството да откриеш миризми от миналото е наистина сериозно. Археолозите обикновено намират и изучават неща, които можем да докоснем - артефактите, които срещаме в музеите.

Миризмите, от друга страна, са летливи съединения - след като източникът им изчезне, те също изчезват.

Повечето миризми произтичат от биологични материали - растения, храна, човешки и животински тела, които се разпадат бързо, обяснява Барбара Хубер, докторант по археология в Института по геоантропология Макс Планк в Йена, Германия.

Въпреки всички тези предизвикателства, тя казва, че няколко нови и мощни биомолекулярни подхода помагат на учените да декодират древните аромати.

Ароматът на историята

Ключът към разгадаването на миризмите от миналото често е невидим с просто око.

Учените изследват незабележими биомолекулни остатъци върху горелки за тамян, бутилки за парфюм, тенджери за готвене и буркани за съхранение на храна, използвайки техники, като хроматография (процес за разделяне на компоненти в смеси) и спектрометрия, откриваща различни съединения чрез изчисляване на теглото на молекулите.

Най-информативните биомолекули, според Хубер, са липидите - мазнини, восъци и масла, които не са разтворими във вода. Те често се откриват в пореста керамика, след като са използвани като гориво за лампи или ароматизирани мехлеми. Липиди се намират и в изпражненията.

Хубер изучава и вторичните метаболити - органични съединения, оставени от продукти на растителна основа, включително смоли, ароматни дървета, билки, плодове и подправки. Те могат да разкрият съставките и аромата на парфюм, лекарства и храна.

Но, както показват изследванията на Хубер, събирането на тези улики е само началото.

Пресъздаване на ароматни пейзажи

Хубер изучава кадилници, открити в Тайма - най-старото селище в Саудитска Арабия, датиращо отпреди 5000 години, за да се опита да реконструира „ароматния пейзаж“ на древния оазис.

Тя открива вторични метаболити, разкриващи използването на ароматизирани смоли, съдържащи тамян, смирна и шам фъстък в домове, гробове и храмове. След това Хубер работи с парфюмерист, за да се опита да пресъздаде миризмата на тези места преди хиляди години.

„Смолите изглеждаха много подобни, но когато ги изгорите, те имат напълно различна миризма. Например, тамянът беше наистина богата миризма, която вероятно е използвана, за да се почистят къщите, да се избегне неприятна миризма или нещо подобно“, обяснява Хубер.

Шон Кофлин, изследовател от Чешката академия на науките, се опитва да пресъздаде парфюмите, които самата Клеопатра е използвала, въз основа на рецепти, записани в древните египетски текстове и от надписи по стените на храма.

„Проблемът е прост. Обикновено, когато следвате рецепта, знаете какво трябва да получите. Когато възпроизвеждате историческа рецепта, обаче нямате цел“, казва Кофлин.

„Това, което наистина се опитваме да направим, е да използваме органичната химия, за да ни каже нещо за процеса, защото смятаме, че той ще определи диапазона от възможни аромати“, добавя той.

Кофлин оприличава експериментите си на опитване по време на готвене. Например, рецепта за парфюм, проучвана от него и известна като Mendesian, показва, че древните парфюмеристи са нагрявали маслото в продължение на 10 дни и 10 нощи, преди да го добавят към дървесина, като канела, и смоли - като смирна.

„Това беше голяма мистерия за нас“, казва той. „Ако някога сте готвили олио в продължение на 10 дни, то мирише.“

Но след като екипът му загрява масло в епруветки до 12 дни, Кофлин открива, че техниката ускорява естествения процес на гранясване, премахвайки всички миризливи съединения и в крайна сметка - позволявайки на парфюма да издържи по-дълго.

„Има и етап, след нагряване на маслото, но преди да се направи самият парфюм, в който се добавят леки аромати, като корени, вино и смоли. Нашата хипотеза е, че те не само прикриват лошата миризма (като добавят приятен аромат), но също така абсорбират лошата миризма в маслото“, обяснява той.

Повечето днешни парфюми използват етанол - вид алкохол, като основа, казва Кофлин, въпреки че някои деликатни естествени аромати все още изискват използването на масло или мазнина, които трябва да бъдат рафинирани по някакъв начин.

Днешните химици дължат много на тези древни парфюмеристи, добавя той. Те са пионери в много техники, които все още се използват в съвременната наука, като дестилация и методи за фракциониране на течности.

По подобен начин днес изследователите предприемат стъпки за запазване на наличните в момента миризми, за да дадат на бъдещите поколения представа за нашето време и по-близкото минало.

Архив от миризми

Институтът за устойчиво наследство към University College London идентифицира химическата рецепта на миризмата на стари книги – по-конкретно улавяне на аромата на библиотеката в катедралата Сейнт Пол в Лондон преди ремонта, започнал през 2018 г.

Посетителите на библиотеката, която до обновяването си не е променяна, откакто е построена през 1709 г., често отбелязват, че намират миризмата на стари книги за привлекателна.

„В епохата на дигитализацията работата с физически книги е все по-рядка практика и следователно възможността да се докоснат и помиришат те се възприема като ценна“, се отбелязва в проучването от 2017 г.

Изследователите са използвали информация от летливи органични съединения, извлечени от библиотеката, за да възпроизведат миризмата на историческа книга.

Те съставят така нареченото колело за миризми - инструмент, използван от парфюмеристи и винопроизводители, като първа стъпка към документиране и архивиране на миризми от миналото.

Сесилия Бембибре, преподавател в Института за устойчиво наследство на UCL, казва, че запазването на аромата на библиотеката е важно, защото миризмата е неразделна част от нейната идентичност.

„Тъй като пространството е подложено на важна консервационна работа през последните няколко години и колекцията е премахната, разумно е да се предположи, че ароматът е изчезнал“, казва Бембибре.

„Днес комплектът за консервиране, който създадохме, е единственият съществуващ архив на миризмата на това изгубено наследство.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !