Последните турбулентни две години поставиха множество въпроси и създадоха отправни точки за критики към структурата на държавната власт и управление в страната.

Политическата криза, породена от невъзможността на Народното събрание да конфигурира действащ министерски съвет, възбуди желания и мотиви за преформатиране на системата на управление от парламентарен режим към президентски.

Подобни идеи се прокрадваха периодично през последните месеци, а от 24.01 вече и официално започва инициатива по подписка за организирането на референдум, чрез който да се задействат процедури по реконструкция на формата на държавно управление в страната.

Какво представлява един президентски режим, каква е структурата на парламентарната република и кои са държавите, съумели да създадат смесени форми са въпроси, чиито отговори е хубаво да знаем в контекста на реалната възможност от свикване на референдум по темата. Darik.bg им дава отговор.

ИТН: Парламентарната република е изчерпана, трябва промяна на системата

Основната и най-голямата разлика между парламентарната форма на управление и президентската е как се излъчва изпълнителната власт.

Класическата обосновка за разделение на властите гласи, че те са разделени на законодателна, изпълнителна и съдебна, а това как ние ще наричаме режимът на управление на държавата зависи от източника на легитимация на изпълнителната власт.

При парламентарната форма на управление министър-председателят и съставът на министерския съвет се посочват и гласуват от Народното събрание, докато при президентските режими фигурата на президента се избира мажоритарно чрез избори и той посочва своя кабинет.

Съществуват и форми на полупрезидентско държавно управление, които смесват двата чисти варианта и изпълнителната власт се реализира както от правителство, назначено от парламента, така и от мажоритарно избраният президент с широки правомощия. 

Председателят на Студентския клуб на политолога: Речите на политиците са като ситком

Съществуват редица причини формата на управление на една държава да бъде президентска, парламентарна или смесена. Често традицията в парламентаризма е основна движеща сила, но и фактори като историческо състояние на преход, структура и размер на държавата също играят немаловажна роля.

Държавите от унитарен тип по-често са парламентарни, въпреки че страни - като Турция, през последните години чрез конституционни промени засилиха президентските правомощия до степен на преливане от парламентарна република в президентска.

Ползите и рисковете от различните форми на управление са добре изследвани в научната литература, а самите правомощия на президентите и парламентите в различните държави варират спрямо фините настройки, които са заложени в техните конституции.

Въпреки това идеалните типове на различните форми на управление поставят по няколко важни плюсове и минуси, които може да опишем по следния начин.

Играта “искал, но не успял” преди изборите, или защо крахът на парламента е победа за всички

Парламентарна република

При тази форма на управление правителството се излъчва от вече избраното представителство в Народното събрание на страната. Чрез изборните процеси е легитимиран парламент, който има задачата да формира мнозинство и да излъчи правителство, което да бъде препотвърдено чрез акт на подкрепа от страна на поне половината + 1 народни представители в парламента.

Възможен е и вариантът на управление на малцинство, при който опозицията позволява чрез процедурни хватки да се сформира правителство, но често подобен вид управление е нестабилно и с ограничени възможности по теми, които не са в зоната на допирните точки за консенсус между партиите. 

“Загуба на легитимност на властта”: Каква беше турбулентната вътрешна политика през 2022?

Ролята на президента в парламентарните републики традиционно разполага само с представителни функции.

България е една от страните, които е придала повече стойност на президентската институция като, освен че го избира с мажоритарен вот - нещо, което облича фигурата в допълнителна легитимност, той реди служебни кабинети в случай на провалено правителство и невъзможност да бъде назначено ново от парламента.

В държави, като Гърция, Чехия и Израел, президентът се назначава от парламента и се ограничава изцяло до церемониални правомощия.

Ползи

Ползите от подобен вид управление са в нуждата от по-голяма диалогичност при сформирането на управление и по-близката връзка на правителството с парламентарното мнозинство, което спомага за по-ефективно осъществяване на политиките. 

2022 година: Прелюдия към новия световен ред

От една страна, за да се сформира правителство е нужно парламентарно мнозинство, което в повечето случаи обхваща по-широк спектър от идеологически обосновки, отколкото при едноличната водеща фигура на президента.

По този начин представителството в изпълнителната власт е по-голямо, отколкото ако избирателите посочат едно лице, което се нагърбва да състави кабинет.

От друга, правителството се ползва с подкрепата на парламентарно мнозинство, чрез което може да прокарва законодателни инициативи и да бъде по-гъвкаво при изграждането или реформирането на политическия ред в страната.

Рискове

Няколко са рисковете, които произтичат от парламентарната форма на управление. Влизането на голям брой партии, освен диалогичност, предполага и възможност за властово влияние на фракции в парламента, които са с относително ниска електорална тежест.

В подобна ситуация има потенциал за асиметричност при разпределението на властта на база общата подкрепа. 

“Дяволът е в детайлите”. Каква е връзката между ветото на Радев за Изборния кодекс и третия мандат

Друг риск, който крие парламентарната форма на управление, е концентрацията на васт, която е следствие на издигането на изпълнителната власт от страна на законодателната.

Така, освен по-засиления контрол, с който парламентът разполага, той често се превръща просто в придатък за легитимация на решенията на правителството, когато сме в хипотеза на доминантна парламентарна фракция или коалиция.

Президентски режим

При президетските режими фигурата на министър-председателя се заема от държавния глава, който бива избиран мажоритарно, или в случая на САЩ чрез избирателни колегии.

При президентските режими изпълнителната власт бива изцяло съсредоточена във фигурата на президента. Неговият кабинет реализира политиките на страната, но това не изключва институцията на Народното събрание като фактор.

Напротив, доста често на изпълнителната власт се налага да колаборира със законодателната, а това поражда някои рискове, които отсъстват в парламентарната форма на управление.

При президентските режими има по-ясно изразено разделение на властите, а публичната легитимност, която концентрира мажоритарно избраният кандидат в себе си, е значително по-голяма отколкото при консенсусната фигура на министър-председателя на една парламентарна република.

Процедури, хватки и времеви рамки: Какво следва след отхвърлянето на проектокабинет “Габровски”

Ползи

Ползите от президентските режими могат да бъдат тълкувани в няколко посоки. От една страна има ясен носител на отговорността по управлението на страната.

Фактическото директно посочване на водещата фигура в държавата чрез избори премахва рисковете от политическа криза, на която към момента сме свидетели в България. Елиминирането на рисковете от невъзможността да се състави кабинет безспорно е една от големите ползи на тази форма на управление. 

Рискове

Един от големите рискове при мажоритарния вот винаги е бил намаляването на представителността. Обикновено излизането на една силна фигура предизвиква мобилизацията в опозиционно настроените партии да гласуват стратегически за кандидат, който има по-големи шансове да спечели, а не такъв, който отговаря на политическите им възгледи.

Подобно ограничаване на разпиляването на вота разжда ситуации, при които до балотаж стигат кандидати, които не представляват голяма част от избирателите.

“Гешев е радост”. Защо главният прокурор взе награда в чест на непримиримия към мафията Фалконе

Друг риск при президентските форми на управление се крие в това, което при парламентарната вече бе посочено като полза. Една изпълнителна власт, за да функционира рационално и ползотворно, освен да бъде контролирана от законодателната власт, тя трябва да бъде и подкрепяна от нея.

В хипотеза на непреодолими различия между мажоритарно избрания президент и опозиционно мнозинството в парламента политическите процеси могат да бъдат блокирани също толкова ефективно и успешно, колкото и ако Народното събрание е неспособно да сформира кабинет при парламентарна форма на управление.

Защо играта на Борисов е маратон, а не спринт: Трите слоя на ГЕРБ за водене на политика

Полупрезидентски режим

Имайки предвид множеството детайли, които могат с една проста регулация да засилят или да отслабят фигурата на президента в подобен режим, трудно може да говорим за идеален тип на подобна форма на управление.

Традиционно, когато се говори за подобен вид режим, се борави с примери, защото обхватът на правомощията на президента варират изключително много. Така, например, Франция има силна президентска фигура, която в извънредни положения може да придобива почти диктаторски правомощия.

През останалото време президентът си колаборира с правителството, може да ръководи заседанията на кабинета и да назначава висши държавни служители.

Други полупрезидентски режими са Румъния, Исландия и Финландия. Тук отново много зависи от вътрешните правила на държавата, но най-често фигурата играе ролята на регулатор и освен да налага вето или да свиква референдуми, може да участва активно и да ръководи в определени ситуации заседанията на министерския съвет.

Кого обслужват и на кого вредят изборните правила в България

Ползи

При подобен вид режими контролът между изпълнителната и законодателната власт се засилва поради възможността за повече отправни точки за такава.

Силната фигура на президента се явява допълнителен регулатор и заедно с парламентарно избраното правителство обличат в допълнителна в легитимност изпълнителната власт на страната.

Рискове

Намесата на силна фигура на президента има потенциал да усложнява процесите и да пречи при гладкото изпълнение на правителствените ангажименти.

Особено в хипотези, при които мнозинството в парламента, излъчило състава на министерския съвет, и президента са от различни партиини формирования. При такива ситуации президентът извърша своите ограничени конституционни ангажименти в условие на опозиционност, което е рисков фактор в култури с по-ниска коалиционна култура.

Ситуацията в България

Българската конституция предвижда особен статут на президента. За разлика от останалите парламентарни републики, в България президентът се избира мажоритарно, което го облича в легитимност, не притежавана от никой друг държавен пост.

От друга страна, функциите му са основно представителни с изключение на извънредни ситуации, на каквито сме свидетели през последните две години. Така в момента се намираме в квазипрезидентски режим, при който президентът назначава правителства, които работят в условие на фрагментиран парламент, неспособен да излъчи свое собствено.

От една страна, концентрацията на власт няма възможността да реализира пълния си капацитет поради редицата ограничения, които се поставят върху служебните кабинети.

От друга, институтът на служебното правителство за първи път надскача основната си функция да организира следващите избори, а това засилва амбициите и желанието за разширяване на правомощията. Невъзможността да се влезе в конструктивен диалог с раздробеният парламент също допълнително усложнява ситуацията. 

Политическата криза, в която страната се намира обаче, трудно може да бъде преписана на системни дефекти, тъй като до този момент конституционните механизми са си вършели работата добре.

Външнополитическите сътресения, вътрешната фрагментация и намаляването на общественото доверие са тези, които създават кризите, а промяната от един режим в друг, особено в настоящата ситуация, едва ли би било решение на някой от проблемите.

Дори напротив, преливане от един режим в друг, в условия на тежка политическа нестабилност, може да бъде много по-опасно, отколкото безвремието на политическото блато, в което се намираме в момента.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !