Глобалната икономика демонстрира изненадваща устойчивост през 2025 г. въпреки значителните предизвикателства като търговската война на Доналд Тръмп и геополитическото напрежение в Украйна и Близкия изток. С навлизането в новата година преобладава оптимизъм, че пикът на инфлационния шок е зад гърба ни, а водещите централни банки се готвят да намалят лихвените проценти.

Въпреки това, ерата на рекордно евтините кредити отпреди пандемията остава в миналото. Глобалният растеж се забавя, а икономическата среда остава крехка и несигурна. Пет ключови тенденции очертават какво можем да очакваме през 2026 г.

Изкуствен интелект: Двигател на растеж или технологичен балон?

След години на очаквания, през 2026 г. изкуственият интелект (AI) се очертава като един от водещите фактори за световната икономика. Основният въпрос е дали мащабните инвестиции в центрове за данни, IT инфраструктура и автоматизация ще доведат до реален скок в производителността. Алтернативата е ентусиазмът да се изпари на фона на опасенията за технологичен балон на американския фондов пазар, подхранван от астрономическите оценки на AI компаниите.

Проучване на Deutsche Bank сред институционални клиенти сочи, че именно спукването на такъв балон е най-големият риск за годината. Цели 57% от анкетираните го поставят сред трите си основни притеснения.

„Никога не сме виждали един-единствен риск да изпреварва толкова ясно всички останали при навлизане в нова година, което го прави безспорно доминиращото притеснение за 2026 г.“, коментира Джим Рийд, глобален ръководител на макроикономическите изследвания в банката.

Въпреки потенциала на AI, очакванията са глобалният растеж на БВП да се забави през 2026 г., повлиян негативно от митническата политика на Тръмп и отслабеното потребителско търсене след години на висока инфлация.
САЩ се очаква да водят по растеж сред страните от Г-7. След тях се нареждат Канада и Великобритания.
Растежът в Китай се прогнозира да се забави на фона на трудностите на Пекин да стимулира икономиката.

Инфлацията се охлажда, но централните банки остават нащрек

През последните години домакинствата понесоха тежък удар върху стандарта си на живот, но прогнозите за 2026 г. са за значително забавяне на ръста на потребителските цени. Икономистите говорят за „нормализиране“ на инфлацията в развитите икономики, което ще позволи на централните банки да прекратят цикъла на повишения на лихвите и да премахнат спирачката пред икономическия растеж.

В САЩ мандатът на председателя на Федералния резерв Джером Пауъл изтича през май, като фокусът ще бъде върху това дали неговият наследник ще се поддаде на политическия натиск от страна на Тръмп за по-агресивни понижения на лихвите. Във Великобритания, МВФ прогнозира най-висока инфлация в Г-7, но бюджетът на Рейчъл Рийвс може да свали показателя близо до целта от 2% до лятото. За Европейската централна банка се очаква инфлацията в еврозоната да остане близо до целта от 2%, което не предполага нови действия.

„Преминахме през период на повтарящи се шокове и навлизаме във фаза, в която винаги съществува риск от нови сътресения... Това е по-позната среда за хората, които помнят времената преди голямата инфлация – и тя е по-нормална“, обяснява Джак Мийнинг, главен икономист за Великобритания в Barclays.

Търговските войни и геополитиката: Новото нормално?

Макар първоначалният шок от митническата политика на Тръмп да отслабна, ставките в САЩ остават значително по-високи, а несигурността – висока. Икономистите очакват тлеещите геополитически напрежения да доведат до по-нататъшна фрагментация на търговията и да принудят компаниите да диверсифицират веригите си за доставки.

„Геополитически светът остава кипящ котел на несигурност“, казва Карстен Бжески, глобален ръководител на макроикономиката в ING. „Предстоят решенията на Върховния съд на САЩ по митата, а търговските напрежения между САЩ и Китай, както и все по-често между Европа и Пекин, изглежда са се превърнали в новото нормално.“

В дългосрочен план тези политики вероятно ще намалят обемите на търговия, ще повишат разходите и ще потиснат глобалния икономически растеж.

Държавният дълг под натиска на „облигационните бдители“

През 2025 г. нарастващите разходи по заемите оказаха силен натиск върху правителствата в развитите икономики, особено в страни с висок дълг като САЩ, Великобритания и Франция. Законът „One Big Beautiful Bill Act“ на Доналд Тръмп разтърси пазарите, а бюджетните неволи във Великобритания и Франция предизвикаха разпродажби на облигации.

Прогнозите са, че фискалните уязвимости ще се запазят и през 2026 г. Силно задлъжнелите правителства, които трябва едновременно да стимулират растежа и да увеличават разходите за отбрана, ще бъдат под зоркото наблюдение на пазарите. Във Великобритания вниманието се насочва към местните избори през май и стабилността на лидерството на Киър Стармър.

Пазарът на труда: Ръст на безработицата в развитите икономики

На фона на нестабилната среда, търсенето на работна ръка в развитите икономики рязко спадна през 2025 г. Безработицата в САЩ (4,6%) и Великобритания (5,1%) достигна съответно четиригодишен и десетгодишен връх (извън пандемията), като икономистите предупреждават за риск от допълнително покачване през 2026 г.

Данъчната политика, бизнес несигурността и навлизането на изкуствения интелект се очаква да окажат натиск върху заетостта. Въпреки че все още няма масово изместване на работни места от AI, инвестициите в технологията се ускоряват.

„Великобритания вероятно ще посрещне 2026 г. с нарастваща безработица и риск доходите отново да започнат да се свиват. Политиците трябва да реагират на тези тенденции“, предупреждава Хана Слотър, старши икономист в Resolution Foundation.

Въпреки това, ръстът на заплатите се очаква да остане устойчив, което ще помогне на работещите да възстановят финансовите си буфери, но и ще поддържа притесненията на централните банкери относно инфлационния натиск.

Статията е базирана на анализи от водещи финансови институции и медии.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !