Куфарите отдавна не се стягат само заради по-висока заплата. Младите хора от Балканите заминават, защото търсят по-добри условия за живот – от сигурна работа и жилище до качествен обществен транспорт, нормално здравеопазване и място в детската градина. Най-вече те търсят усещането, че системата работи в тяхна полза. Данните ясно показват, че емиграцията вече не е изключение, а се е превърнала в масово явление за целия регион.

Тревожна статистика за емиграцията в региона

Според данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) средно около 133 500 души годишно напускат страните от бивша Югославия. Само в периода между 2019 г. и 2023 г. Сърбия, Хърватия, Черна гора и Босна и Херцеговина са загубили общо над 660 000 свои граждани.

Разбивката по държави показва сериозността на проблема:
Хърватия: губи най-много хора – около 47 000 души годишно, което се равнява на приблизително всеки 80-и жител.
Сърбия: напускат средно по 43 000 жители всяка година.
Босна и Херцеговина: се разделя с около 40 000 души годишно.

Ситуацията в Северна Македония също е критична. Емиграцията е един от най-големите демографски и социално-икономически проблеми пред страната, като за периода 1990–2019 г. държавата е напусната от около 32% от населението. Очаква се тази вълна да продължи, което драстично променя демографската картина и води до сериозен недостиг на работна сила.

Качеството на живот е по-важно от заплатата

Особено тревожен е фактът, че сред заминаващите преобладават млади и квалифицирани хора. Прогнозите за Западните Балкани предупреждават, че през следващите десетилетия регионът може да загуби между една четвърт и половината от своето образовано население. Като основни причини се посочват безработицата, бедността и социалното изключване.

Икономисти и демографи обаче са единодушни, че заплатата вече не разказва цялата история. При високообразованите специалисти водещи фактори за емиграция са качеството на живот, възможностите за професионално развитие, работата на институциите и цялостната обществена среда. Разбира се, за професии, в които на Запад може да се печели пет или шест пъти повече, парите остават решаващ фактор.

„Не е достатъчно човек просто да има заплата. Той иска да знае, че може нормално да живее и да се развива“, посочват демографи.

Могат ли финансовите стимули да върнат емигрантите?

В опит да се справят с демографската криза, правителствата в региона въвеждат различни финансови стимули. В Сърбия например се предлага административна помощ и подкрепа при намиране на работа за завръщащи се граждани, както и петгодишно данъчно облекчение, при което данъчната и осигурителната основа се намалява със 70%. Обявени са и нови субсидии за хората, които се завръщат от чужбина.

Хърватия отива още по-далеч, като предлага петгодишно освобождаване от данък върху доходите. За завръщащи се граждани, които искат да започнат собствен бизнес, подкрепата може да достигне 27 000 евро. В Босна и Херцеговина все още няма официална държавна програма от подобен тип.

Въпросът обаче остава – достатъчно ли е това? Икономистите смятат, че парите могат да помогнат на човек по-лесно да направи първата крачка към завръщането си, но едва ли сами по себе си ще убедят някого, който от години живее в добре функционираща система, да стегне отново куфарите.

„Заплатата и доходите са важни, но също толкова важни са здравеопазването и образованието на децата“, посочват експерти.

Демографите са още по-категорични, че основният проблем е липсата на доверие в държавата и начина, по който работи системата. Според тях финансовият стимул е второстепенен, а хората търсят преди всичко перспектива и възможност за развитие. Именно това е най-трудната част – данъчно облекчение може да се въведе лесно, но връщането на доверието в институциите е дълъг и сложен процес.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !