Кипър е малка, но динамична икономика, която се характеризира с висока степен на отвореност към чуждестранен капитал.

Основата ѝ са услугите – финанси, туризъм, недвижими имоти и морски транспорт. Благодарение на ниските данъци и англо-саксонското законодателство, островът привлича международни компании и хиляди професионалисти от различни страни.

Туризмът остава ключов двигател на икономиката, като всяка година отчита рекорден брой посетители. Населението на страната е около 1.37 милиона души.

Българската общност, която допреди 20 години се е състояла предимно от сезонни работници - около 30 хил., днес е приблизително една трета от тази бройка.

Кипър стана член на Европейския съюз през 2004 г., а на 1 януари 2008 г. – част от еврозоната. Мнозина вече трудно си спомнят този период, но е факт, че в началото на социалните мрежи дезинформацията е била значително по-малко разпространена.

Заплати и стандарти на живот

На 1 април 2008 г. минималната заплата за пълно работно време е била:

  • 743 евро за новонает служител;
  • 789 евро за служител с поне шест месеца непрекъсната работа при същия работодател.

Днес минималната заплата е:

  • 900 евро бруто за служители с по-малко от 6 месеца стаж при същия работодател;
  • 1 000 евро бруто за служители с поне 6 месеца непрекъсната работа.

Средната заплата достига около 2 500 евро, което показва значителен ръст на доходите за последните 17 години.

Жилищни разходи и потребителски цени

Високите наеми са основен фактор, който кара много българи да се завръщат в родината си. Малък апартамент в голям град струва между 800 и 900 евро месечно, а цената на квадратен метър варира между 2 000 и 2 600 евро.

Добрите новини за потребителите са, че множество основни продукти се ползват с нулево ДДС – хляб, прясно мляко, кафе, бебешки продукти като памперси и пюрета, както и санитарни женски продукти.

Магазините са задължени да показват две цени – с ДДС и без ДДС, като проверките за спазване на правилата са постоянни.

Инфлацията в Кипър остава стабилна – 0% през септември и 0.3% през октомври, при средна за ЕС от 2.2%. За сравнение, през 2008 г. тя е била 4.6%.

Банковата криза от 2013 г.

Според българска адвокатка, живееща на острова, най-голямото напрежение за местните и чуждестранните жители е настъпило пет години след въвеждането на еврото – през банковата криза от 2013 г.

Тогава Гърция беше на прага на фалит, а кипърските банки, силно обвързани с гръцките облигации, понесоха огромни загуби.

Решението беше т.нар. „подстригване“ – замразяване и частично изземане на депозити над 100 000 евро, за да бъдат спасени банките. Важно е да се подчертае, че причината е високата експозиция на кипърските финансови институции към Гърция.

Специалната поредица на Darik Business Review, която ще проследи пътя на България към приемането на еврото, се осъществява с подкрепата на ПроКредит Банк.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !