Акциите на редица европейски банки поевтиняха вчера, след като спекулациите относно финансовото състояние на Credit Suisse възобновиха смута на пазарите, предизвикан от фалита на щатската Silicon Valley Bank.

Въпреки това, европейските банки са в по-силна позиция от много от щатските си конкуренти да се справят с повишаващите се лихвени проценти и бурята на пазарите, предизвикана от фалитите на SVB и на регионалната щатска банка Signature Bank, казват анализатори пред CNN.

Поевтиняването на банковите акции е много по-слабо в Европа, в сравнение със САЩ, след началото на проблемите със SVB миналата сряда.

Европейският индекс Stoxx Europe 600 Banks, който следи представянето на акциите на 42 големи банки в Европа и Великобритания, губи 13% от нивото си на затваряне миналата сряда. Междувременно, индексът KBW Bank, който следи 24 водещи щатски банки, падна с близо 23%.

Във вторник рейтинговата агенция Moody’s понижи перспективата за цялата щатска банкова система и заяви, че очаква още щатски банки да бъдат поставени под натиск. Рейтинговата агенция не понижи перспективата си за Европа.

“Съществено важна разлика между европейската и щатската система, която ще ограничи ефекта отвъд Атлантическия океан, е, че притежаваните от европейските банки облигации са по-малко, а депозитите им са по-стабилни, нараствайки не толкова бързо,” посочват от Moody’s.

По-строги правила

След финансовата криза от 2008 г. регулаторните органи от двете страни на Атлантическия океан затегнаха правилата за банките, за да гарантират, че ще могат да се справят с потенциални загуби и за да обезкуражат прекомерното поемане на рискове.

САЩ обаче премахна част от тези предпазни мерки в последните години.

По-малките щатски банки, като SVB, “на практика трябва да отговарят на много по-ниски стандарти” в сравнение с банките в ЕС и Обединеното кралство, или по-големите щатски банки, казва Йонас Голтерман, заместник-старши икономисти в Capital Economics.

През 2018 г. бившият президент на САЩ Доналд Тръмп „разводни“ ключови части от Закона Дод-Франк, който задаваше по-строги правила за банковия сектор. Малките и средните банки, с активи под 250 млрд. долара, като SVB, бяха освободени от някои от строгите капиталови изисквания, прилагани за по-големи финансови институции, както и от задължението всяка година да бъдат подлагани на тестове от страна на Федералния резерв за способността си да се справят с финансова криза.

Преди това надзорът само за банки с активи под 50 млрд. долара бе толкова занижен.

Това означаваше, че SVB е можела да изкупува държавни облигации, когато лихвите бяха ниски без да отговаря на въпроси от страна на регулаторите за това как ще се справя със ситуацията, ако лихвите се вдигнат рязко, а стойността на тези активи падне.

Банката не се справи. На фона на повишението на лихвите с безпрецедентни темпове от страна на Фед през последната година с цел ограничаване на инфлацията, клиенти на SVB, повечето от които изпитващи недостиг на средства технологични компании, се втурнаха да теглят парите си от банката.

За да изплаща депозити SVB имаше нужда от кеш бързо и се наложи да продаде част от портфейла си от облигации на загуба. Това предизвика поредица от събития, които в крайна сметка доведоха до нейния фалит.

“Стрес тестовете щяха да установят” рисковете в счетоводния баланс на SVB, казва Голерман. Дори и много по-малки банки в ЕС са обект на редовни тестове от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ), отбелязва той, като само банките с активи под 30 млрд. долара са освободени.

Материални разлики

Европейските банки също така имат по-малка експозиция към колебанията на пазарите на облигации.

По данни на Moody’s, дълговите ценни книжа, които включва държавните облигации, съставляват около 12% от счетоводните баланси на банките в 20-те страни от еврозоната, в сравнение с 30% за всички търговски банки в САЩ.

Към края на 2022 г. щатските банки имат 620 млрд. долара нереализирани загуби от активи, които са се обезценили, но те все още са продали, според Федералната корпорация за гарантиране на депозитите (FDIC).

Има “материални разлики” между европейските и щатски банки, което се дължи до известна степен на по-малките нереализирани загуби на европейските банки, според Матю Гилман, анализатор в UBS Global Wealth Management.

Основният лихвен процент в еврозоната нарасна от минус 0.5% през юни до 2.5% през февруари, а очакванията са, че въпреки сътресенията на пазарите, ЕЦБ ще повиши лихвата отново на днешното си заседание. От европейските банки обаче се изисква да поддържат капиталови нива, които да покриват риска от големи и внезапни промени в лихвените проценти.

“Това означава, че европейските банки не са толкова изложени на пазарните рискове, свързани с облигациите, въпреки сходното повишение на лихвите,” отбелязват от Moody’s.

Европейските банки също така разполага с по-стабилни парични салда в централните банки, което намалява вероятността да се налага да продават активи, за да покриват загуби, допълват от рейтинговата агенция.

Масовото теглене на депозити, както при SVB, също така е по-малко вероятно в Европа, предвид, че експозицията на европейските банки към изпитващи затруднения технологични и крипто компании е относително ограничения.

“Депозитната база на големите европейски банки е много по-стабилна от тази на Silicon Valley Bank и Signature Bank, защото се състои основно от голям брой малки компании за търговия на дребно и търговски вложители,” казва Холдер Шмидинг, старши икономисти в банка Berenberg.

Неспокойствието е осезаемо

Проблемите на SVB са “извънредни, дори и в рамките на щатската система,” казва Голтерман от Capital Economics, посочвайки прекомерната ѝ експозиция към една индустрия.

След фалита на SVB, Федералният резерв обмисля налагането на по-строги изисквания за капитал и ликвидност за средните по големина банки с активи между 100 и 250 млрд. долара, информира Financial Times, позовавайки се на запознат източник.

И все пак, въпреки по-строгите си правила за по-малките банки, Европа не е застрахована от теглене на депозити или срив в цените на акциите на банките, предизвикани чисто и просто от паника.

“Опасенията са, че банките, които имат големи нереализирани загуби в своите портфейли с облигации, може да не разполагат с достатъчно буфери, ако се стигне до бързо теглене на депозити,” казва Сузана Стрийтър, ръководител пазари в инвестиционната платформа Hargreaves Lansdown.

“Въпреки че се смята, че най-големите играчи не са изложени на риск, неспокойствието е осезаемо“, допълва тя.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !