Коледа често се възприема като време на доброта, но един жест на състрадание от страна на млада британска двойка преди близо 50 години променя живота им завинаги. Историята е разказана от Чарли Бъкленд за BBC Уелс.

Неочакваният гост на прага

На 23 декември 1975 г. Роб Парсънс и съпругата му Даян се подготвяли за празниците в дома си в Кардиф, когато на вратата им се почукало. На прага стоял мъж, държащ чувал за боклук с вещите си в едната ръка и замразено пиле в другата.

Роб смътно разпознал в негово лице Рони Локууд – човек, когото понякога виждал в неделното училище като дете. Спомнил си, че са го съветвали да бъде мил с него, защото бил „малко по-различен“.

„Казах му: "Рони, какво правиш с това пиле?" Той ми отговори: "Някой ми го даде за Коледа". И тогава казах две думи, които промениха живота ни завинаги. И не съм напълно сигурен защо ги казах. Казах: "Влез".“

Тогава Роб и Даян, съответно на 27 и 26 години, почувствали, че трябва да се погрижат за Рони, който бил аутист. Те сготвили пилето му, позволили му да се изкъпе и се съгласили да остане при тях за Коледа.

От Коледа до 45-годишно съжителство

Това, което започнало като акт на състрадание, се превърнало в уникално съжителство, изпълнено с любов и компромиси, което продължило 45 години – до деня, в който Рони починал. Роб, сега на 77, и Даян, на 76, били женени едва от четири години, когато приели Рони в дома си.

По това време Рони бил почти на 30 и живеел като бездомен от 15-годишна възраст. За да го накарат да се почувства добре дошъл, двойката помолила семейството си да му донесе коледен подарък.

„Спомням си го ясно – седеше на коледната маса с тези подаръци и плачеше, защото никога не беше изпитвал такова чувство на любов“, разказва Даян. „Беше невероятно да се наблюдава.“

Първоначалният план бил той да остане само до деня след Коледа, но когато този ден дошъл, те не могли да се решат да го изгонят. След като потърсили съвет от институциите, се сблъскали със суровата реалност на системата.

Порочният кръг на бездомността: От приюта им обяснили, че Рони има нужда от адрес, за да си намери работа, но за да има адрес, му трябва работа.
Трудно минало: Рони е бил настанен в социален дом на 8 години, а по-късно изпратен в училище, описано като „училище за умствено изостанали момчета“.
Липса на подкрепа: На 15 години е върнат в Кардиф без никаква подкрепа, което го оставя на улицата.

Живот, изпълнен с ритуали и доброта

Въпреки че в началото Рони бил неловък и трудно осъществявал зрителен контакт, семейство Парсънс скоро го опознали и го обикнали. Те му помогнали да си намери работа като сметосъбирач и му купили нови дрехи.

„Нямахме собствени деца – беше като да обличаш децата си за училище, бяхме горди родители“, споделя Роб, който по професия бил адвокат.

Роб ставал час по-рано, за да закара Рони на работа. Един ден Рони му споделил с усмивка: „Когато ме караш на работа сутрин, другите мъже питат кой е този, който те води с тази кола. А аз им казвам – това е моят адвокат.“

Животът с Рони имал своите ритуали. Всяка сутрин той изпразвал съдомиялната, а Роб се преструвал на изненадан в продължение на 45 години, за да не го разочарова. Всяка Коледа Рони им купувал едни и същи подаръчни карти, вълнувайки се от реакцията им.

Голяма част от свободното си време Рони прекарвал в местната църква, където събирал дарения за бездомни. Веднъж се прибрал с различни обувки, обяснявайки, че е дал своите на бездомник, който имал нужда от тях. „Такъв човек беше той. Невероятен“, казват Роб и Даян.

Наследството на Рони

Съжителството не било лишено от трудности, включително 20-годишната борба на Рони със зависимост към хазарта и тежкото заболяване на Даян. Въпреки това те не можели да си представят живота без него.

„Не бих го препоръчал като стратегия“, казва Роб, „но Рони обогати живота ни по толкова много начини.“

Рони Локууд починал през 2020 г. на 75-годишна възраст след инсулт. Заради ограниченията покрай Covid-19 на погребението му присъствали само 50 души, но по думите на Роб „билетите бяха по-търсени от концерт на Coldplay“.

В завещанието си Рони оставил 40 000 паунда за благотворителност – точно сумата, необходима за ремонта на покрива на центъра „Локууд“.

„В крайна сметка бездомният човек сложи покрив над главите на всички ни“, казва Роб.

Тази необикновена човешка история показва как един акт на доброта може да донесе неочаквано богатство в живота на хората.

„Рони донесе истинско богатство в живота ни“, заключава Даян.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !