Скоро ЕС ще одобри кандидатурата на България за приемане на еврото най-рано на 1 януари 2026 г., което ще я направи 21-вия член на валутния съюз на блока.

След години чакане, няколко официални лица са заявили пред POLITICO, че се очаква Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) най-накрая да дадат своята благословия в доклад, който трябва да бъде публикуван следващата сряда.

Присъединяването на България към еврозоната би помогнало на страната да засили търговията с останалата част от блока, да намали трансакционните си разходи и да засили влиянието си в Брюксел, пише изданието.

„Присъединяването към еврозоната единствено ще засили суверенитета на България — ние ще участваме в процеса по вземане на решения на ЕЦБ“, казва пред POLITICO Атанас Пеканов, икономист и бивш вицепремиер на страната.

В продължение на десетилетия местната валута лев е обвързана с еврото, но страната нямаше думата при решенията на ЕЦБ във връзка с паричната политика, тъй като не беше член.

Ако България се присъедини към единната валута, както е планирано, през 2026 г., централният банкер на страната ще заеме официално място в Управителния съвет на ЕЦБ.

Тъй като обаче страната ще бъде едва 13-ият по големина член на съюза, представляващ по-малко от 1% от брутния му вътрешен продукт, влиянието ѝ върху Съвета ще бъде ограничено, посочват от изданието.

Притесненията остават

Критици обаче предупреждават, че този ход не е безрисков. Приемането на еврото би могло да предизвика, например, поне еднократно покачване на цените, което ще навреди най-вече на по-бедните домакинства в селските райони, тъй като бизнесът се възползва от промяната.

В средносрочен план също така има тенденция ниските вътрешни цени да се доближават до по-високите европейски норми благодарение на увеличената търговия в рамките на блока.

Това е моделът при наскоро приети страни, като Словакия, Естония и Литва, които отбелязаха първоначално покачване на инфлацията. Най-големи са опасенията, че инфлацията ще засегне основни стоки, като зеленчуци, особено в селските райони, където потребителите имат по-малък избор.

„Гласоподавателите в селските райони са скептично настроени, не защото са евроскептици, а поради опасенията от повишаване на разходите за живот“, казва Пеканов, който е основен поддръжник на присъединяването към еврозоната.

В отговор на тези опасения, българският президент Румен Радев предизвика сътресения в страната, след като обяви по-рано през месеца, че иска провеждането на национален референдум за отлагане на присъединяването на страната към еврозоната, пише POLITICO.

Това обаче е малко вероятно да бъде позволено от Конституционния съд на страната, който вече е постановявал в предишни случаи, че подобно гласуване би било противоконституционно.

Изявлението на Радев не намира подкрепа и в парламента, където мнозинството от българските партии подкрепят приемането на еврото.

„Няма смисъл, когато нацията трябва да бъде уверена, че въвеждането на еврото е само от полза за по-добрата конкурентоспособност на нашата икономика, ние да вкарваме дебат, който манипулира хората, ражда в тях страхове и управлява тези страхове в хората“, заяви през тази седмица българският премиер Росен Желязков.

София е на път да изпълни критериите за влизане в еврозоната, след като намали инфлацията до целевия процент - едно от най-големите препятствия в процеса досега.

За да се присъедини към еврозоната, средният темп на инфлация на България в периода април 2024 г. - април 2025 г. трябва да не надвишава с повече от 1.5 процентни пункта средния темп на инфлация в трите държави членки с най-добри резултати в областта на ценовата стабилност.

През 2024 г. това са Ирландия (1%), Италия (1.4%) и Люксембург (1.6%).

Инфлацията в България се понижи от 4.7% през 2023 г. до 2.6% през 2024 г. Очаква се обаче тя да се повиши до 3.6% тази година - доста над нивото от 2.1% в еврозоната за 2025 г., което до голяма степен се дължи на увеличението на ДДС върху много артикули в началото на годината, посочват от изданието.