Родената в Япония Юко Тамура, която е преводач, главен редактор на Japonica и често публикува статии в The Japan Times, живее и работи в Токио от 18 години. Тя казва, че страната ѝ отдавна е известна със своята безпощадна работна култура.

Според нея, преди пандемията много работещи са приемали, че постоянният извънреден труд, общуването с колеги по време на специални събития и оставането в офиса, докато шефът не си тръгне, са необходими условия за израстване в кариерата.

В последно време обаче изглежда, че повишенията и бляскаво звучащите длъжности са изгубили способността си да мотивират служителите.

При приведено през 2023 г. проучване 77% от 1 116 служители в офиси в Япония са заявили, че не искат да бъдат мениджъри. Друго проучване сред 100 души на възраст между 20 и 30 г. установява, че придобивките и качеството на живот са най-важните неща, които те търсят в една работа — повече от реуптацията на компанията или израстването в кариерата.

Юко Тамура казва, че е един от тези служители и посочва няколко причини за това да е много по-щастлива след отказано голямо повишение:

В Япония повечето отговорности не означават повече пари

Често в Япония колкото по-бавно се изкачвате по корпоративната стълбица, толкова по-голям потенциал за доходи, всъщност, имате. Много служители получават заплащане за инзвънреден труд, за разлика от техните мениджъри.

Те също така не искат да жертват семейството и свободното си време, за да работят повече за по-малко пари.

Преди седем години Юко Тамура работела за компания в сферата на здравеопазването в Токио и била предложена за повишение. В този период тя разбира, че е получавала недостатъчно заплащане за тогавашната си длъжност.

Дори и на новата длъжност обаче, тя нямало да бъде на едно ниво по заплащане с други мениджъри и затова го отказва. 

В крайна сметка, успява да договори увеличение на заплатата, оставайки на тогавашната си позиция. Това решение ѝ позволява да поддържа баланс между работата и личния живот, благодарение на които се връща в университета, за да завърши MBA, без да напуска работата си.

Тя казва, че отначало се срамувала заради това, че не преследва пътя към успеха, но знаела, че ще стигне до бърнаут, ако приеме офертата.

Напредъкът невинаги се основава на представянето

За разлика от много американски компании, в повечето японски дружества има система за старшинство, когато става въпрос за повишения в длъжност и увеличения на заплатите.

Честа практика е хората да не стават мениджъри преди средата на 40-те си години, независимо от това колко усърдно работят.

Постиженията също така често се приписват на екип, а не на отделни служители. Мениджърите са отговорни за всяка грешка на своите подчинени и се очаква да демонстрират безкористно лидерство, често за сметка на личния си живот.

Юко Тамура се научава да мисли по-различно за това как изглежда успехът

В Япония се цени лоялността към компанията. Вземането на почивка не е обичайно, а на хората им е трудно да си вземат отпуска или да проучват други възмножности заради работохоличните обществени норми.

Все повече и повече хора обаче напускат работата си по лични или семейни причини, казва тя.

Нейното определение за успех в днешно време е по-многостранно. Тя работи за себе си като автор и редактор, а здравето на нейното семейство и предпазването на вътрешния ѝ мир са най-важните неща за нея.

Да кажем „не“ на нещо, което толкова много хора около нас ценят, не е лесно. Това обаче може да бъде първата стъпка към по-щастливо бъдеще и едно обновено усещане за цел.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !