По-рано през годината професор Жак Пиронон проучва за метан в Лотарингския минен басейн, в Североизточна Франция, когато неговият екип се натъква на неочаквано откритие. На около 3 000 метра под земята те откриват много голямо находище на водород.

"Това е нещото, което наричаме интуиция," казва професор Пиронон, който е директор във френския Национален център за научни изследвания (CNRS) към Университета на Лотарингия.

Неотдавна подобна находка щеше буди единствено академичен интерес, но в днешно време тя прави фурор. Защо?

Според мнозина, водородът ще бъде съществено гориво в идните години. Те твърдят, че той може да е ключът към преминаване на глобалната икономика към нетни нулеви емисии, тъй като не отделя въглероден диоксид, когато се използва като гориво или в промишлени процеси.

Големият недостатък при водорода е, че в момента повечето начини за производството му не са никак зелени. По данни на Carbon Trust, по-малко от 1% от настоящото глобално производство на водород е беземисионно.

Съществува сив водород, който се произвежда от разделянето на метана на въглероден диоксид и водород. Синият водород се произвежда по същия начин, но отделеният въглероден диоксид се улавя и съхранява. Черният водород се произвежда чрез частичното изгаряне на въглища.

Зеленият водород, или този неуловим 1%, се добива чрез електролиза на вода в кислород и водород. Той обаче е относително скъп и в недостиг, така че евентуално друго предлагане на този газ без вредни емисии би било добре дошло.

Познати като естествен водород, златен водород или бял водород, природните находища на водород могат да се окажат важен източник.

Тези различни видове се произвеждат по различни начини, но основният процес включва взаимодействието на подпочвени води с богати на желязо минерали, като оливина. Това води до разделяне на водата на кислород, който се смесва с желязото и водород.

Откритието във Франция не е първият случай на природен водород – вече е открит малък кладенец в западната част на Мали, като също така се смята, че има големи находища в САЩ, Австралия, Русия и редица европейски държави.

Находището във Франция обаче се смята, че е най-голямото на природен водород в света, откривано някога. По оценки на професор Пиронон, то може да съдържа 250 млн. тона водород, което е достатъчно, за да задоволи настоящото глобално търсене за повече от две години.

По света може да има още много неоткрити находища на водород. От Геологическия топографски институт на САЩ (USGS) смятат, че става въпрос за хиляди и дори милиарди мегатонове.

Не всичките тези количества ще могат да се използват лесно, предупреждава геологът от USGS Джефри Елис, който е автор на модели за количеството на геоложки водород.

"Това е глобалният модел и по-голяма част от тези количества ще са недостъпни – те са прекалено надълбоко или прекалено надалеч от сушата, или в натрупвания, които са прекалено малки, за да могат някога да бъдат достъпвани от икономическа гледна точка," казва той.

Според USGS обаче, вероятно има около 100 000 мегатона достъпен водород, а това би могло да осигури предлагането за стотици години. Техниките за извличането му " би трябвало да са сходни на тези при природния газ. Технологията вече е налична," казва Елис.

Обектът в Мали в момента е единственият, от който се добива бял водород с търговска цел (в размер на едва около 5 тона годишно), но са предприети ходове за по-мащабно експлоатиране на ресурсите.

По-рано през годината инвестиционната компания на Бил Гейтс Breakthrough Energy Ventures вложи 91 млн. долара в щатския стартъп Koloma, който прави опити за добив на бял водород в САЩ.

Междувременно, компанията за проучвания Getech търси потенциални находища в Мароко, Мозамбик, Южна Африка и Того.

Една от страните, които предизвикват сериозен интерес в тази сфера е Австралия. Наскоро компания на име Gold Hydrogen обяви, че е открила находище на природен водород в щата Южна Австралия, от което се надява да започне да добива през 2024 или година след това.

Засега големите играчи в енергийния сектор се въздържат

"Смятам, че големите петролни компании са много заинтересовани, но в момента стоят отстрани, наблюдават и са заели изчаквателна позиция. Те оставят стартъп компаниите да поемат риска, тъй като на този етап това е много рисково начинание," казва Елис.

"След като видим някакви производствени данни от някой от тези кладенци, определено ще станем свидетели на навлизането на големи петролни и газови компании в тази сфера," допълва той.

Един от проблемите, според експерта, е, че в момента има липса на пазар на водород в САЩ, което намалява стимулите за проучвания.

По данни на организацията Hydrogen Council, Европа е глобален лидер в предложения за водородни проекти с 35% от глобалните инвестиции, като Латинска Америка и Северна Америка допринасят с по около 15% от инвестициите.

"До известна степен имаме проблема на кокошката и яйцето – пазарите не се развиват, докато не видят предлагането, а предлагането няма да бъде развито, докато не се видят пазарите," казва Елис.

„Мисля, че всичко зависи от това колко усилия влагаме. Ако наистина решим, че това е нещо, което трябва да разберем бързо, мисля, че може да бъде направено,“ допълва той.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !