Към Европа бяха отправени предупреждения да не "изпуска влака" по отношение на зараждащата се космическа икономика, на фона на предстоящата среща на над 20 държави в Испания, която се очаква да се фокусира върху финансирането за отложеното изстрелване на европейската ракета-носител Ариана 6, както и върху климатичните промени и евентуална нова роля на континента в изследването на Космоса.

Европейската космическа агенция, в която членуват 22 държави, ще проведе преговори на министерско ниво в Севиля днес, които ще бъдат последвани от обща сесия с ЕС относно конкурентоспособността в космоса, доминирана от бързото разрастване на базирания в САЩ конкурент SpaceX.

Двудневната "Космическа среща на върха" идва в период, в който Европа е изправена пред пропуски в автономния достъп до космоса след забавяния при новата ракета Ариана 6, заедно със заземяването на по-малката Vega-C и прекъснатия достъп до руската Союз заради войната в Украйна.

Министрите ще се опитат да потушат напрежението между водещите космически нации Франция, Германия и Италия относно политиката за изстрелване в космоса, в това число средносрочно финансиране за Ариана 6, чийто първи полет се очаква да бъде през 2024 г. – четири години след първоначално планираното.

Франция, където е базиран производителят ArianeGroup, иска допълнително финансиране, което да ѝ помогне с преразходите, твърдят източници от индустрията. Според френското издание La Tribune, недостигът е в размер на 350 млн. евро.

Германия, за която се смята, че не желае да плаща за френската индустрия, иска да стимулира свой собствен независим сектор, докато Италия иска да защити проекта Vega-C и да постигне напредък по програмите за изследване на космоса.

Източници от индустрията са заявили, че през миналата седмица е имало известно отблокиране на тристранното противопоставяне между водещите европейски държави в тази сфера, но въпреки това на министрите им предстоят чувствителни разговори относно бюджета.

В изказване преди срещата в Севиля генералният директор на ESA Йозеф Ашбахер отказа да коментира преговорите, но призова Европа да не повтаря минали грешки в технологичния сектор.

"Космическата икономика расте. От стратегическа гледна точка, неучастието в нея, по мое мнение, би било много трудно да се оправдае," заяви Ашбахер.

Преди две десетилетия Европа не беше далече от САЩ или Япония по патенти и интелектуални способности.

"Днес най-големите IT компании не са в Европа. Някои от тях са в САЩ, други в Китай. Ние изпуснахме влака. Квантовите технологии са сходен пример, като в тази сфера също трябва да наваксваме," заяви той.

Европа си извоюва водеща роля в наблюдението на климата, навигацията и космическите науки, но не се насочи към водеща роля в човешките изследвания, а вместо това избра по-малка роля в проекти, ръководени от американската космическа агенция НАСА или доскоро Русия.

Очаква се министрите да обсъдят предложение на ESA за привличането на частно финансиране за изграждането на нов космически самолет, проектиран да превозва товари до и от космическите станции на бъдещето.

Този проект може да бъде адаптиран, така че, в крайна сметка, да включва и пилотиран самолет.

Това предложение наподобява проекта за пилотиран космически самолет Hermes, който така и не напусна чертожната дъска. Отговорът на Европа на щатската космическа совалка трябваше да превозва трима астронавти, но проектът беше изоставен през 1992 г.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !