Децата с по-беден произход са по-уязвими на биологични недостатъци, като например по-бързо стареене, отколкото техните по-заможни връстници, сочи ново проучване.

Учени от Imperial College London са анализирали данни от 1 160 деца на възраст между 6 и 11 г. в цяла Европа за публикуваното в изданието Lancet проучване.

Децата са оценени по международна скала за семейно богатство, която се основава на редица фактори, включително дали детето има собствена стая и броят на превозните средства в домакинството.

Децата са били разделени на групи с висок, среден и нисък доход, а учените са използвали кръвни проби за измерване на средната дължина на теломерите в левкоцитите на децата, докато хормонът на стреса кортизол е бил измерен от урината.

Теломерите са структури, които се намират в хромозомите и играят важна роля в клетъчното стареене и целостта на ДНК, а тяхното разграждане е свързано със стареенето. Теломерите стават по-къси с напредване на възрастта на хората.

Предишни проучвания предполагат, че има връзка между дължината на теломерите и хроничните заболявания, както и че острият и хроничният стрес може да намалят дължината им.

Последното проучване установява, че теломерите при децата от групата с висок доход са средно с 5% по-дълги, в сравнение с тези при децата от групата с нисък доход.

Момичетата имат по-дълги теломери от момчетата - средно с 5.6%, докато децата с по-висок индекс на телесна маса имат по-къси теломери с 0.18% за всеки процент увеличение на мастната маса.

Нивата на кортизол при децата от групите със среден и висок доход пък са били с между 15.2% и 22.8% по-ниски, в сравнение с децата от групата с ниски доходи.

Авторите признават, че изследването има някои ограничения, тъй като анализираните деца не са от семейства, живеещи в бедност, както и че изследването не трябва да се тълкува като показващо връзка между богатството и „качеството“ на гените, а по-скоро като показващо непрякото въздействие на околната среда върху известен маркер за стареене и дългосрочно здраве.

„Нашите констатации показват ясна връзка между семейното богатство и известен маркер за клетъчното стареене, като потенциално моделите за цял живот се оформят през първото десетилетие от живота на детето,“ казва доктор Оливър Робинсън, старши автор на изследването.

„Нашата работа показва, че ако човек е от беден произход, това причинява допълнително биологично износване. За децата от бедната група това може да е еквивалентно на приблизително 10 години стареене на клетъчно ниво, в сравнение с децата от богат произход.“ 

„Знаем, че хроничното излагане на стрес причинява биологично износване на тялото. Това е доказано в проучвания върху животни на клетъчно ниво – стресираните животни имат по-къси теломери“, казва Кендъл Марстън, първи автор на изследването.

„Въпреки че нашето проучване не може да покаже, че кортизолът е механизмът, то демонстрира връзка между богатството и дължината на теломерите, за която знаем, че в зряла възраст е свързана с продължителността на живота и здравето. Възможно е децата, които живеят в не толкова заможна среда, да изпитват по-голям психосоциален стрес. Те може да споделят спалня с членове на семейството, например, или пък да нямат ресурсите, от които се нуждаят за училище, като достъп до компютър за своите домашни.“