Пилотите и кабинният екипаж на европейските авиокомпании се чувстват поставени под все по-голям натиск да работят дълги часове и да крият признаци на умора за сметка на безопасността, според ново проучване.

Намаляването на разходите и преследването на печалба от страна на авиокомпаниите „систематично отслабват“ безопасността, а много изтощени служители се чувстват твърде уплашени, за да оспорват управленските решения, установява изследване на Университета в Гент, Белгия.

Проучването, в което са участвали 6 900 служители, е установило и опасения сред кабинния екипаж, който съобщава, че се чувства принуден да продава парфюми и алкохол на борда, което е в конфликт с ролята му да гарантират безопасността и здравето на пътниците.

То установява също така, че пандемията от COVID-19 е ускорила влошаването на условията на труд.

Авторите на проучването казват, че цяло поколение старши пилоти е напуснало индустрията, заменени от по-млади, излизащи по-евтино и по-гъвкави служители, които са по-склонни да приемат съмнителни договори, които отслабват способността им да поддържат стандартите.

Какво казват служителите? 

На въпроса дали се чувстват уверени да се противопоставят на решения, които изглеждат потенциално опасни, повече от половината от анкетираните отговарят, че не се чувстват способни да „модифицират инструкции“ от ръководството въз основа на възражения относно безопасността.

Резултатите показват влошаване спрямо проучване от 2014 г., също проведено от Университета в Гент, което установява, че 82% от пилотите са заявили, че се чувстват способни да променят инструкциите.

Около 30% от пилотите заявяват, че понякога не са склонни да вземат решения във връзка с безопасността заради страх от възможни негативни последици за професионалната им кариера.

„Преминаването към отговорности, свързани с за продажби по време на полет, рискува да размие ориентирания към безопасността характер на работата на кабинния екипаж, създавайки конфликт на ролите, психосоциално напрежение и правни неясноти“, пишат авторите на изследването, Ив Йоренс и Лиен Валке.

„Макар че търговският натиск може да направи подобни практики привлекателни за авиокомпаниите, той е на цена, която засяга благосъстоянието на служителите, стандартите за безопасност и професионалния им интегритет.“

Участниците в проучването говорят за „модела на швейцарското сирене“, при който защитните слоеве „систематично се отслабват (пробиват се допълнителни дупки) по финансови причини, оставяйки крайната бариера срещу инциденти зависима от случайността и късмета, а не от надеждната защита“.

Влошаване на условията 

С нарастващото господство на нискотарифните превозвачи и възстановяването на въздушния трафик след пандемията, екипажите са подложени на натиск да работят на по-дълги смени, с по-малко възможности за почивка.

В резултат на това 42% от всички екипажи казват, че ръководството дава приоритет на планирането пред безопасността, установяват изследователите.

Умората е постоянен проблем, като персоналът често чувства, че не може да поиска почивка, дори когато е уморен или неразположен. Близо един на всеки трима пилоти и почти половината от кабинния екипаж признават, че понякога се колебаят да обявят, че не са в състояние да летят.

Екипажите са били помелни да споделят анонимно мнението си. Един от служителите казва: „Чувствам се като престъпник само защото съм болен.“ Друг, че мениджър му е крещял: „Тук си, за да продаваш, по дяволите.“

Други се оплакват, че не се чувстват ценени. Един от тях казва, че авиокомпанията му „се отнася към него като към число и нищо друго. Нямат никакво отношение към психическото или физическото благополучие. Гордеят се с печалбата, а не с човешкото благополучие. Имат лоша токсична работна култура и култура на страх. Този страх произтича от броя на хората, които уволняват по глупави причини.“

На въпрос за здравето им и дали смятат, че авиокомпаниите са загрижени за личните им цели и благополучие, 68% от всички екипажи падат под положителния праг за психично здраве, докато 78% се считали за „дехуманизирани“.

Проучването установява, че нетипичната заетост, като например краткосрочни договори или договори за самонаемане, или работата чрез агенции, за разлика от директната заетост от авиокомпанията, е проблем, тъй като тези групи служители съобщават за по-лоши условия и по-ниски нива на благосъстояние.

По-младите възрастови групи и работещите в Полша, Чехия, Унгария и други източноевропейски страни са по-склонни да заемат нетипични позиции в сравнение с по-възрастния кабинен екипаж. Сред лицата под 21 години 41% са били на нетипична заетост, докато 52% от източноевропейците са били на нестандартни договори.

Авторите на проучването казват, че интензивността на работата се е увеличила в сравнение с преди десетилетие поради дигитализацията, автоматизацията и по-големия обем пътници, което оставя по-малко време на екипажа да изпълнява ефективно задачите си.

Управление чрез страх 

„Тревожна тенденция е нарастващото използване на „управление чрез страх“, където благосъстоянието не е изрично свързано с резултатите за безопасност“, твърдят авторите. „Нетипичната работа не е изчезнала и рисковете, които е създала преди десетилетие, сега се усещат в целия сектор.“

Авторите твърдят, че без подобрения в правилата и договорите, европейската авиационна индустрия рискува да загуби своето „предимство по отношение на безопасността“.

„Условията на труд вече не са просто социален проблем – те оказват влияние върху безопасността, благосъстоянието и умората, които са взаимосвързани. Без справедлива и стабилна заетост не можем да поддържаме безопасен и устойчив европейски авиационен сектор“, казва Йоренс.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !