• Правителството представи Национален инвестиционен портфейл – единна система за управление на стратегически инфраструктурни проекти в България.
  • Целта е да се сложи край на административната разпокъсаност и да се ускори реализацията на ключови обекти чрез публично-частни партньорства и по-тясно сътрудничество с бизнеса.

Правителството представи Национален инвестиционен портфейл, който въвежда единна система за управление и координация на стратегическите инфраструктурни проекти в страната.

Инициативата цели да сложи край на административната разпокъсаност и да ускори реализацията на ключови обекти в пътната, железопътната, пристанищната и летищната инфраструктура.

Новият подход беше представен от министър-председателя Румен Радев, министъра на транспорта и съобщенията Георги Пеев, министъра на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков и министъра на околната среда и водите Росица Карамфилова пред представители на браншови организации, бизнеса и финансови институции.

Какво представлява Националният инвестиционен портфейл?

Националният инвестиционен портфейл бележи преход от досегашните ведомствени списъци с идеи към централизирано и координирано управление на стратегическите обекти.

Основната промяна е, че всеки проект ще се оценява въз основа на строга икономическа логика и реалната му степен на готовност. Държавата отваря вратите си за бизнеса като партньор още от етапа на планиране, като ще се насърчава по-широкото използване на публично-частни партньорства (ПЧП) и концесии.

„Целта е да се гарантират предвидимост и реални резултати. Спрем ли работата на парче, ще превърнем списъците с желания в реални обекти. С този нов подход бизнесът влиза в процеса от самото начало, защото притежава експертизата за финансова и оперативна устойчивост“, коментира министър Георги Пеев.

Премиерът Румен Радев и министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев на представянето на Националния инвестиционен портфейл; ©МТС
Премиерът Румен Радев и министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев на представянето на Националния инвестиционен портфейл; ©МТС

Приоритети и стратегическо позициониране

Той подчерта, че България се намира в центъра на три важни трансевропейски коридора: Балтийско море – Черно море – Егейско море, Западни Балкани – Източно Средиземноморие и Рейн – Дунав.

Развитието на тази мрежа се разглежда и през призмата на военната мобилност, което дава възможност за европейско финансиране при изграждането на инфраструктура с двойно предназначение.

Анализът на транспортното министерство разкрива сериозно изоставане по поречието на река Дунав, което забавя икономическото развитие. В българския участък от 300 км има едва два моста, докато в Германия те са 34, в Австрия – 33, а в Сърбия – 15. Това направление е определено като абсолютен приоритет.

Реалното състояние на българската инфраструктура

За първи път държавата представи прозрачно реалното състояние на големите инфраструктурни проекти в страната, посочиха още властите. Данните показват значително изоставане в ключови сектори:

  • Пътна мрежа: От общо 1875 км по европейските коридори, в момента се строят или ремонтират едва 340 км (18%). За над 1250 км все още липсват дори екологични оценки.
  • Железопътна мрежа: От общо 2056 км жп линии, модернизация се извършва на едва 31% от тях.
  • Пристанища, летища и интермодални терминали: В портфейла са включени 9 обекта, като за 5 от тях вече има изготвени концесионни анализи.

Ролята на публично-частните партньорства и концесиите

Според министър-председателя Румен Радев, амбициозните цели за модерна и безопасна пътна мрежа не могат да бъдат изпълнени бързо и качествено само с държавно финансиране. Ако се разчита единствено на националния бюджет, осъществяването на набелязаните обекти би отнело поне 50 години.

„Искам много ясно да заявя - там, където има изградено строителство с публични средства, където всеки българин вече е платил чрез публичния бюджет, ние изобщо не говорим за концесии“.

Той даде за пример магистралите „Тракия“, „Марица“, „Хемус“, „Струма“ и скоростния път Видин – Ботевград.

Възможности за концесии и ПЧП ще се търсят за нови обекти от съществено значение, за които не достига публичен ресурс. Държавата обаче ще продължи да поддържа обходни пътища, за да осигури избор на гражданите.

Законодателни промени и ангажименти

За да се преодолее административната тежест, правителството планира законодателни промени, които да премахнат бавното съгласуване на процедурите „стъпка по стъпка“. Предвижда се те да вървят паралелно през нова дигитална координационна платформа.

„Ресурс ще има, но искаме резултат бързо, качествено проектиране, за да може да започнем паралелното възлагане на всички важни транспортни обекти“, заяви премиерът.

Той подчерта, че една от най-важните задачи пред министрите е осигуряването на проектна готовност, за да може строителството да стартира възможно най-скоро.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google