По-малко от една-трета от работодателите в различните сектори планират да правят промени в предлаганите пакети с допълнителни придобивки и финансови стимули. Това стана ясно от анализ на Manpower за очакванията на работодателите за годината. 

Сред секторите се открояват "Машиностроене", "Строителство", "Здравеопазване и фармация" с 33.33% всеки и "Производство" с 30%. 

Секторите, които гледат най-консервативно на идеята да увеличат допълнителните придобивки и не възнамерават да въвеждат такива са: "Наука и образование" (100%), "Банково дело, финанси и застраховане" (91.67%), "Телекомуникации, електроника и електротехника" (87.50%) и "Туризъм и хотелиерство" (85.71%). 

Не планират промени и голям процент от компаниите в сектора, в който допълнителните придобивки са най-разпространени: Инаформационни технологии (71.79%). Една трета от компаниите в този сектор обаче казват, че ще въведат допълнителни придобивки (28.21%). 

Само един сектор в българския бизнес казва, че ще намали допълнителните придобивки - 1.25% от "Производствения сектор"

Какво означават данните? 

Данните очертават ясно изразен по-скоро предпазлив тон на пазара на труда, въпреки продължаващия недостиг на кадри в редица индустрии. Делът на компаниите, които не планират никакви промени, остава доминиращ във всички сектори, което подсказва, че работодателите предпочитат да задържат текущото ниво на разходи за персонал, вместо да поемат допълнителни ангажименти в среда на икономическа несигурност.

Прави впечатление, че дори в традиционно конкурентни по отношение на таланта индустрии като ИТ, близо 72% от компаниите не възнамеряват да разширяват пакетите си. Това може да е сигнал за стабилизиране на пазара след периода на агресивно наддаване за кадри през предходните години. В същото време фактът, че почти една трета от фирмите в сектора все пак планират нови придобивки, показва, че битката за висококвалифицирани специалисти остава жива.

По-активните намерения в „Машиностроене“, „Строителство“ и „Здравеопазване и фармация“ вероятно са свързани с хроничния недостиг на кадри и засилената конкуренция за специалисти. Там допълнителните придобивки се използват като инструмент за привличане и задържане на служители, особено при физически натоварени или силно специализирани професии.

Отделно, почти пълната липса на намерения за промяна в „Наука и образование“ и високият дял на консервативни нагласи във „Финанси и застраховане“ подсказват по-структурен подход към компенсационните политики – по-малка гъвкавост и по-голяма предвидимост, но и ограничен потенциал за бързи адаптации спрямо пазара.

Като цяло картината показва, че през годината работодателите по-скоро ще залагат на стабилност, а не на експанзия в социалните пакети, като използват допълнителните придобивки селективно – там, където натискът върху наемането е най-силен.