Семейните помощи играят ключова роля в борбата с бедността и насърчаването на социалното приобщаване. Те оказват подкрепа на домакинствата и са особено важни за предотвратяване на детската бедност.

Системите за социално осигуряване и семейните помощи се различават значително в Европа. Един от начините да ги сравним е като разгледаме колко харчи всяка държава на човек.

През 2022 г. страните от ЕС са похарчили средно по 830 евро на човек за семейни помощи. Това представлява увеличение с 47% спрямо похарчените 566 евро през 2012 г.

Каква обаче е стойността на тези помощи в различните страни в Европа и кои страни харчат най-много за подкрепа на семействата?

По данни на Евростат, разходите за семейни помощи на човек в ЕС през 2022 г. са варирали от 211 евро в България до 3 789 евро в Люксембург. Когато се включат страните кандидатки за ЕС и страните от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), Албания е предлагала най-ниските помощи на човек - едва 48 евро, следвана от Турция (57 евро) и Босна и Херцеговина (59 евро).

Разделението в семейните помощи между Северозападна и Югоизточна Европа

Като цяло, семейните помощи на човек са най-високи в Северна и Западна Европа и най-ниски в Южна и Източна Европа.

След Люксембург, в челото на класацията се нареждат скандинавските страни: Норвегия (2 277 евро), Дания (1 878 евро), Исландия (1 874 евро), Швеция (1 449 евро) и Финландия (1 440 евро).

Германия (1 616 евро), Швейцария (1 375 евро), Австрия (1 340 евро) и Ирландия (1 026 евро) също харчат над 1 000 евро на човек. Белгия (976 евро) и Франция (867 евро) се нареждат над средното за ЕС, но не достигат границата от 1 000 евро.

Нидерландия е предлагала семейни помощи в размер на 670 евро на човек. Това е със 160 евро под средното за ЕС ниво. Италия (524 евро) и Испания (427 евро), и двете част от „Големите четири“ икономики на ЕС, също са с по-ниски помощи.

Страните кандидатки за членство в ЕС предлагат най-ниските нива на семейни помощи. Черна гора (131 евро) и Сърбия (117 евро) се нареждат след Албания, Турция и Босна и Херцеговина.

Проф. Грега Щърбан от Люблянския университет казва, че трябва да се действа предпазливо при сравняването на отделните държави, поставяйки въпроса „Дали всички държави класифицират всички помощи по един и същи начин.“

Той подчертава, че зад тях стоят много политически съображения. „Някои се фокусират върху подкрепата за родителите (или настойниците на детето), други върху самите деца (и ученици). Някои са универсални, други целенасочени. Някои са свързани с увреждания или социално подпомагане“, допълва той.

Как се промениха семейните помощи през последните 10 години?

Измежду 32 държави, семейните помощи на човек са намалели само в две страни в евро, докато увеличенията варират значително през последните 10 години. В ЕС средната стойност се е увеличила от 566 евро през 2012 г. до 830 евро през 2022 г. Това представлява увеличение с 47%, или 264 евро.

Помощите в Норвегия намаляват с 5% (или -130 евро) и с 18% (или -62 евро) в Кипър. Част от тази промяна може да се дължи на колебания във валутните курсове.

В процентно изражение Полша отчита безпрецедентно увеличение от 320%, следвана от Латвия (245%), Румъния (227%) и Литва (198%).

Семейните помощи на човек също са се удвоили повече от два пъти в Естония (125%), Сърбия (115%), България (112%), Исландия (110%) и Хърватия (101%).

Увеличението е под 30% в Люксембург, Австрия, Финландия, Унгария, Франция, Швеция, Дания и Ирландия. Повечето от тези страни вече предлагат по-високи помощи с изключение на Унгария.

В евро най-големите увеличения са регистрирани в Исландия (980 евро), Люксембург (819 евро) и Германия (558 евро).

Двигатели на промяната в семейните помощи

„Разходите за семейни помощи на човек са се увеличили значително в целия ЕС от 2012 г. насам, но двигателите на този растеж се различават рязко в отделните страни“, казва пред Euronews д-р Ан Дагер от Университета в Бристъл.

Тя отбелязва, че най-поразително увеличение се наблюдава в страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), особено в Унгария и Полша: „В тези случаи растежът се дължи до голяма степен на избирателни политики, насочени към повишаване на раждаемостта и подкрепа на традиционните семейни модели. Тези стратегии, основани на големи парични средства, отразяват по-широка промяна към по-социално консервативни програми за социално подпомагане.“

Тя допълва, че Италия под ръководството на премиера Джорджия Мелони следва подобен път от 2022 г. насам.

Ръстът на семейните помощи може също така да отразява различни приоритети. „Литва, например, също отчита значително увеличение, но чрез въвеждането на универсални детски помощи през 2018 г. Тази реформа беше предназначена предимно към намаляване на детската бедност и осигуряване на по-приобщаващ достъп до подкрепа, особено за семейства с ниски доходи, които преди това бяха изключени от данъчните системи“, обяснява тя.

Д-р Дагер посочва, че някои южноевропейски страни като Гърция и Кипър отчитат стагнация или само умерено увеличение на разходите, въпреки постоянно ниските нива на раждаемост.

Какво представляват семейните помощи?

Според Европейската комисия семейните обезщетения са „всички обезщетения в натура или в брой, предназначени за покриване на семейни разходи съгласно законодателството за социално осигуряване на държава членка на Съюза“.

Семейните помощи включват родителски помощи и помощи за отглеждане на дете, които помагат за покриване на разходите за отглеждане на дете и компенсират загубените доходи, когато родителят спре да работи. Помощите за грижи за деца за работещи родители също попадат в семейните помощи.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google