Шведският град Векшьо, който има 1 000-годишна история, се намира на около 450 км югозападно от Стокхолм и е разположен сред тучен гоблен от горски пейзажи, осеяни със стотици езера.

Тези земи са известни като Гласрикет ("Стъкленото кралство") в чест на световноизвестните заводи за стъклени изделия, като Kosta Boda и Orrefors, които създават кристалното великолепие от 40-те години на 18-и век.

Това стъкларско наследство обаче се съчетава с промяна – този компактен град с по-малко от 100 000 жители се превърна в световен лидер в битката срещу климатичните промени.

Близо десетилетие преди шведската климатична активистка Грета Тунберг да бъде родена, Векшьо поема по пътя към нова визия на градския живот, на която в момента подражават на много места по света.

"На семинар през 1996 г., организиран от кмета на града, е зададен въпросът: 'Как би изглеждал животът в града без изкопаеми горива?'," обяснява пред BBC Хенрик Йохансон, екологичен анализатор в община Векшьо.

До края на това събрание единодушно е гласувано Векшьо да се превърне в първия град в света, който да се ангажира с това да се освободи от използването на изкопаеми горива.

Това се превръща в по-голяма цел за достигането на климатична неутралност до 2030 г. - или 15 години преди поетия на държавно ниво от Швеция ангажимент.   

Революционният ангажимент на Векшьо от 90-те години на миналия век получава медийно покритие чак от Япония, като по ирония на съдбата телевизионни екипи се качват на дълги полети със замърсяващи самолети, за да посетят мястото, което Йохансон иронично описва като "този откачен град, който иска да се освободи от изкопаемите горива".

Нищо от това обаче не изглежда откачено сега, като въглеродните емисии на глава от населението във Векшьо са намалели с над 70%, в сравнение с нивата от 90-те години, докато населението е нараснало с една трета, а градът е удвоил своя БВП за същия период.

Тук местните автобуси и общинските превозни средства се движат на биогорива, произведени от битови органични отпадъци. Над 90% от електроенергията на града пък се генерира от вторични продукти от горското стопанство и друга биомаса, като много от материалите идват от заобикалящите го гори.

Това варира от стърготини от местните работилници до клони, останали от дърветата, които се изсичат за материали за производство на стоки на IKEA.

Малкото емисии от въглероден диоксид, които се задържат във въздуха, са от личните автомобили на потребители, които все още не са се възползвали от една от най-добрите мрежи от зарядни станции за електромобили в Швеция и от местата за зареждане на неизкопаеми биогорива, като етанол.

Най-смелият преход обаче превръща Векшьо във водещия пример в световен план за широкомащабна дървена архитектура, като половината от всички нови сгради трябва да са от дървен материал, доставен от същите гори, които някога са осигурявали гориво за стъкларските пещи.

Кметството и железопътната гара на Векшьо са едни от най-големите дървени сгради, построени в Швеция.

Оливия Тим, експерт по устойчивостта в компанията за управление на имоти Vöfab, казва пред BBC: 

"Дълго време тук се намираше най-високата дървена сграда в Швеция. Ние също така диверсифицираме – апартаменти, спортни зали, училища. Просто мислехме, че трябва да се опитваме да построим всичко първо от дърво."

За архитекти и инженери представянето на иновативни структури от дърво във Векшьо представлява ценно обучение.

"Хората не знаеха толкова много за небостъргачите от дърво, затова си сътрудничим с местния университет," казва Карин Херд Аф Сегерстад от водещата архитектурна компания във Векшьо Arkitektbolaget. "Всеки път, когато имаше въпрос, се правеше проучване."

Това включва и сензорите в сградите, които отчитат как се представят те през годините и променящите се сезони. "Сега има изследователи от цял свят, които идват тук," продължава тя.

"Много от тях са от Австрия и Германия, но има и такива от държави, като Конго. Превърнахме се в пионери в строителството с дърво. Естетичните принципи са също толкова важни, колкото и екологичните."

Екологичният стремеж, който е в основата на съвременната дървена архитектура на Векшьо, е съчетан с начина, по който градът захранва живота си през 21-ви век.

В центъра му съжителстват иновативни нови сгради от дърво и исторически дървени сгради, много от които са превърнати в модерни магазини или ресторанти - като Kafe de Luxe, където традиционните шведски ястия разчитат на продукти, произведени в района. 

В хотел PM & Vanner ресторантите се фокусират върху местни, сезонни и органични ястия, в това число от продукти от градината на хотела, докато съдовете се почистват с пестяща електроенергия и вода миялна машина. Хранителните отпадъци се превръщат в биогорива, а хотелът е част и от иновативна система за рециклиране на текстилни материали.

Местният електрогенератор VEAB използва „отпадъците“ от горите и от дървесни продукти около Векшьо, за да задоволява с лекота всички нужди от електричество на града по начин, който смекчава климатичните промени, разказва Ерик Телгрен, главен изпълнителен директор на компанията.

"Горските остатъци, които са оставени да се разлагат, генерират въглероден диоксид. Използването им помага да се намалят емисиите."

Пепелта, която остава от изгарянето на дървесината, пък се връща в горите като отличен компост.

Той с усмивка припомня за първата електроцентрала във Векшьо, която използва дърва и започва работа в близост до езерото в края на 19-и век, а сега, около 140 години по-късно, градът отново разчита на същия материал, докато предвожда света в откъсването му от изкопаемите горива.

"Започнахме с дървесина и сега се връщаме отново към нея."

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !