Производството на скариди в Еквадор е олицетворение на ефективното и оптимизирано производство. Огромни правоъгълни басейни образуват мозайка в делтата на река Гуаяс – центърът на еквадорския аквакултурен пояс. В солените и сладководни смеси на тези води се крият милиарди полупрозрачни организми.

Ларвите се отглеждат в инкубатори, подобни на оранжерии, след което се угояват в открити басейни, засмукват се в камиони и се транспортират до предприятия, където скаридите се опаковат и замразяват. Неефективностите постоянно се търсят и отстраняват.

Контейнери, пълни с блокове скариди, познати като HOSO („head-on, shell-on“ – с глава и черупка), прекосяват океаните, като по-голямата част от продукцията се движи от изток на запад през Тихия океан.

„Това е като фабрика“, казва Волфганг Хартен от Grupo Almar, вторият по големина производител в страната.

Тази фабрика работи на пълни обороти. Износът на скариди е нараснал четирикратно през последното десетилетие. През 2020 г. Еквадор изпревари Индия като най-големия износител на скариди в света. Миналата година страната е продала скариди за над 8 млрд. долара – повече от общия износ на Индия, Виетнам и Индонезия, взети заедно.

Някога петролна държава, Еквадор се е превърнал в държава на риболовната и аквакултурната индустрия. Производството на скариди осигурява работа на около 1.6% от населението и генерира 6% от БВП – по-голям дял, отколкото автомобилната индустрия допринася за германската икономика.

Секторът е развил най-модерните технологии в страната. Камионите, които превозват скариди, се движат с въоръжена охрана. За крайбрежните общности работата в предприятие за преработка на скариди е възможност за влизане в средната класа.

От малък бизнес до индустриална сила

Бизнесът обаче не винаги е бил толкова успешен.

Когато Еквадор започва да отглежда скариди през 60-те години на миналия век, това е било практически занаятчийска индустрия. Penaeus (Litopenaeus) vannamei, по-известна като белокрака скарида, произхожда от Латинска Америка.

Фермерите събирали диви ларви от близките мангрови гори. Малцина се занимавали със селективно развъждане. Печалбите били достатъчно високи, за да стимулират разрастването на бизнеса, но цената за природата била огромна.

До 2000 г. обезлесяването е унищожило половината от мангровите гори на страната. След това глобална епидемия от болестта на белите петна довежда много производители до фалит, убива 95% от скаридите в заразените басейни и намалява производството със 70% само за две години.

Азиатските конкуренти на Еквадор реагират на болестта с още по-интензивно производство. Басейните са били запълвани с плътност до 300 скариди на квадратен метър. Ларвите са изолирани в лаборатории, за да се гарантира, че никога не са били заразявани с болестта на белите петна. Антибиотиците стават част от ежедневната практика.

Еквадор поема по друг път.

Вместо да се опитват да премахнат болестта, производителите се адаптират към нея. Басейните се зареждат с много по-малко скариди – с плътност около една десета от тази в Азия.

Ларвите се развъждат от оцелели след епидемията скариди, които са придобили устойчивост към заболяването. Антибиотиците постепенно са извадени от употреба.

Технологиите променят играта

Страната започва да подобрява технологиите си.

От 2010 г. насам вълни от иновации извеждат еквадорските ферми на предна позиция в морските технологии. Много фермери в Азия все още излизат с кану два пъти дневно, за да хвърлят торба с храна във водата. В Еквадор производителите използват автоматични хранилки, които пускат гранули на всеки три минути.

Подводни микрофони записват характерното щракане от дъвченето на ракообразните, за да определят кога са се нахранили достатъчно. В зависимост от скоростта на консумация съставките на храната се адаптират за следващия цикъл, обяснява Андрес Ривадуля от BioMar, производител на фуражи.

Аератори вкарват кислород във всеки басейн. Механичната филтрация намалява замърсяването на водата.

Резултатите са впечатляващи.

Комбинацията от по-здрави скариди и по-добри технологии означава, че макар производителността да остава по-ниска от тази в страни като Тайланд и Индонезия, процентът на оцеляване е много по-висок.

Около 95% от скаридите в Еквадор оцеляват до момента на улова, в сравнение с едва около 80% в Азия, казва Горян Николик от нидерландската банка Rabobank.

Ограничаването на епидемиите намалява разходите и прави добивите по-предвидими.

Помага и фактът, че се отглежда местен вид.

Grupo Almar управлява шест производствени цикъла годишно, всеки с продължителност 50 дни – почти два пъти по-бързо от конкурентите в Индия и Виетнам.

Това допринася за консолидацията на индустрията и за интегрирането на семейните ферми в добре капитализирани корпорации.

Геополитиката също помага

Геополитическите промени също се оказват в полза на южноамериканската страна. Еквадор вече е най-големият доставчик на скариди за Европейския съюз и Китай. Дълго време обаче страната трудно пробива на северноамериканския пазар, където доминира индийското производство.

Тогава на сцената се появява Доналд Тръмп.

Привидно разгневен от покупките на руски петрол от Индия, миналата година той налага върху страната мито от 50%. При комбинирано мито от близо 60% върху индийските скариди срещу 10% за еквадорските американските вносители масово сменят доставчиците си.

Днес американците консумират повече скариди от Еквадор, отколкото от която и да е друга страна.

Еквадор запазва лидерската си позиция дори след като митата бяха облекчени по-рано тази година.

Не прекалявайте

Всъщност основният проблем вече е свръхпроизводството. След възстановяването от епидемията на болестта на белите петна фермерите увеличават производството с по 15% годишно. Това залива пазарите и сваля цените до рекордно ниски нива.

През май един килограм еквадорски скариди е струвал 2.40 долара на ниво производител, в сравнение с 2.99 долара в Индия и 5.32 долара в Китай.

За да защити собствените си производители, Китай периодично ограничава вноса, позовавайки се на фитосанитарни съображения. Вносните мита в Бразилия са непосилно високи. Мексико се оплаква от контрабанда. А след това идва и климатичната промяна, която всъщност допринася за свръхпредлагането.

Повишаването на температурите по тихоокеанското крайбрежие чрез метеорологичния феномен Ел Ниньо вреди на някои култури, но стимулира производството на скариди, които обичат топлината.

Затова основният приоритет вече е увеличаването на търсенето.

Балканите и Персийският залив се разглеждат като перспективни пазари за HOSO скаридите.

Компаниите започват да произвеждат продукти с по-висока добавена стойност за американските потребители – например белени и панирани скариди.

Заведенията за бързо хранене започват да предлагат бургери със скариди, а маркетолозите изтъкват здравословните качества на ястия като севиче, темпура и ризото със скариди.

„Най-добрият начин да започнете деня си е с омлет със скариди“, казва Хосе Антонио Кампосано от Националната камара по аквакултури – браншова организация в Еквадор.

Изглежда, че стратегията работи.

Търсенето расте.

Но еквадорските крале на скаридите са гладни за още повече.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !