Делът на вятърната енергия нараства значително през последните години и сега представлява около 8% от световното производство на енергия.

До края на десетилетието това ще бъде вторият по големина възобновяем източник - след слънчевата енергия, след като надмине водната енергия, според Международната агенция по енергетика.

Вятърните турбини са по-ефективни от слънчевите панели – те оползотворяват средно около 50% от енергията, която преминава през тях, в сравнение с около 20% за слънчевата енергия – но са по-зависими от местоположението.

Офшорните турбини се възползват от по-силните ветрове и са по-ефективни от тези на сушата, но също така са по-скъпи за изграждане и поддръжка.

В Обединеното кралство, където производството на вятърна енергия през 2024 г. е най-големият енергиен източник за първи път в историята, стартираща компания, наречена Drift, се стреми да извлече още повече енергия от офшорния вятър, като ефективно го преследва със… състезателна яхта.

„Ние произвеждаме възобновяема енергия в океана с помощта на платноходки и я доставяме до пристанища по целия свят“, казва основателят и главен изпълнителен директор на Drift Бен Медланд.

Стартъпът построи два прототипа с дължина малко над 5 метра и ги демонстрира за първи път през 2022 г. в Sail GP sailing league в пристанището на Плимут в Обединеното кралство.

Катамараните с висока производителност са оборудвани с подводни крила, които ги издигат над водата, както и с подводна турбина, която прилича на витло, но работи по обратния начин, улавяйки енергия, докато съдът плава във водата.

Тази възобновяема енергия се подава към устройство, наречено електролизер, което превръща морската вода във водороден газ и го съхранява на борда, готов за разтоварване.

След това той може да се използва като чисто гориво за захранване на промишлени процеси или за автомобили, самолети и кораби. Според Медланд:

„Това е първокласна мобилна възобновяема енергия. Не се нуждае от мрежова инфраструктура, нито от кабели под океана. Не се нуждае от основи, котви или нещо подобно. Това са, ако щете, „свободни“ вятърни турбини.“

Яхта за 24 млн. долара

Хората са използвали вятъра, за да задвижват кораби от хилядолетия, а в наши дни този тип плавателни съдове преживяват ренесанс - като метод за декарбонизиране на глобалното корабоплаване. Drift има за цел да отиде една крачка напред:

„Философията на нашата компания е много проста – защо един кораб да не може да произвежда възобновяема енергия, вместо да я използва, за да се движи през водата?“

Ключов компонент в технологията на компанията е алгоритъм, който търси достатъчно силен вятър, за да генерира енергия, но без да е опасен. Засега прототипите произвеждат само няколко киловата мощност, сравнима с малка градска вятърна турбина.

Drift работи върху нов дизайн в диапазона от 1.5 мегавата, сравним с по-голяма вятърна турбина с височина около 91 метра, която ще бъде във водата „през следващите две години“ и от която ще произлязат търговските модели.

Тези кораби ще бъдат дълги 58 метра и ще произвеждат до 150 000 килограма водороден газ годишно. Този капацитет все още ще бъде по-нисък от средния за новоинсталираните турбини, който в САЩ е 3.2 мегавата през 2022 г.

Но Медланд казва, че корабите ще имат по-висока ефективност, в сравнение с вятърните турбини, което означава, че потенциалът им ще бъде „по-еквивалентен на турбина от три или четири мегавата или седем мегавата соларен парк“.

Цената на този първи кораб ще бъде непосилно висока - около $24 милиона, поради количеството изследвания и разработки, които ще бъдат вложени в него.

В по-голям мащаб тя ще намалее до „едноцифрени милиони“, казва Медланд, добавяйки, че според него, Drift може да получи първоначални поръчки за повече от 40 кораба.

Корабите на Drift ще плават в международни води на места, като Северния Атлантик и Карибите. Те ще носят национален флаг и ще отговарят на морските стандарти.

Първоначално ще бъдат с екипаж, но целта е да станат автономни. Плавателните съдове ще трябва да разтоварват водорода в пристанище средно веднъж седмично или на всеки 10 дни, ако са по-далеч от брега.

Те ще се експлоатират от името на клиентите на Drift, които, според Медланд, вероятно ще са предимно тежки индустрии, островни нации, които искат да увеличат мощността си, и компании за морски транспорт, включително оператори на товарни или круизни кораби, които търсят алтернативни горива.

Той казва, че първият комерсиален флот ще произвежда водород по-евтино, отколкото „ако трябваше да свържете агрегат за електролиза към мрежата в Обединеното кралство“ и това равенство с най-евтиния водород, произведен от изкопаеми горива, ще бъде постигнато до 2030 г.

От Drift посочват, че съдовете няма да се ограничават до производството на водород, но могат да бъдат модифицирани, за да произвеждат зелен амоняк или зелен метанол.

Те биха могли да захранват бордови центрове за данни или улавяне на въглерод и дори да помогнат при изследването на океана. Според Меданд:

„Нашите кораби се движат малко като пеперуда в градина. Изглежда произволно, но всъщност е просто много ефективно“.

Това означава, че могат също така да генерират и събират данни от части на океана, до които рядко се достига, като помагат с метеорологичните модели и картографират морския живот.

Учени в областта на възобновяемата енергия и транспорта, неангажирани с Drift, обаче изразиха предпазлив оптимизъм пред CNN относно технологията.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !