На 19 години Калоян Анастасов вече има зад гърба си награди, национални състезания, международно представяне и няколко технологични проекта. На 1 октомври той получи грамота в категория „Джон Атанасов – ученици и техните преподаватели“ заедно с преподавателя си инж. Милен Спасов от Технологично училище „Електронни системи“ към Техническия университет – София.

Но ако попитате Анастасов кое е най-важното нещо, което е направил досега, отговорът няма да е нито олимпиадата, нито наградата, нито някой от проектите му.

„Най-полезното нещо, което правя, е да ентусиазирам младите хора да са проактивни и заедно да изградим една добра технологична екосистема в България в крак с развитието на високите технологии“, казва той за Darik Business Review. 

И именно оттук идва следващият му проект.

В края на октомври 2026 г. ще стартира Sofia Startup Society – безплатна месечна общност за технологично предприемачество, която има амбицията да събира на едно място основатели, инвеститори, студенти и хора от технологичните компании.

Идеята му е проста: ако талантливите хора се срещат по-често, възможностите започват да се умножават.

Калоян Анастасов
Калоян Анастасов

„Хората ти отварят врати“

На 19 години Калоян Анастасов вече е преминал през няколко различни технологични общности. На 17 е сред организаторите на Hack TUES – един от най-големите ученически хакатони в България с около 400 участници. Работи и по ТУЕС Фест, който събира близо 5000 посетители, и води седмични събития на AI Engineer Foundation Europe.

През 2026 г. е сред съоснователите на Quantum Society Bulgaria – първата общност в България, фокусирана върху квантовите технологии. За по-малко от година тя организира шест големи събития, като първото събира над 130 души в София Тех Парк, и започва да изгражда международни партньорства в региона.

Сега фокусът се измества от учениците и високите технологии към предприемачеството.

„Хората. Всяка моя стъпка досега е дошла от някого, който ми е дал шанс, и всеки път съм казвал „да“, преди да се почувствам готов“, казва Анастасов.

Според него именно това е механизмът, който стои зад развитието на една технологична екосистема.

„Когато млад човек се запали, хората около него реагират. Помагат, препращат, запознават те с някого. Ако носиш енергията, хората ти отварят врати. После ти ги отваряш за следващия.“

Точно затова за него грамотата „Джон Атанасов“ не е финална линия.

„Тя е знак, че вече е и мой ред да отварям вратата.“

Има обаче една врата, която според него все още остава затворена за твърде много млади хора.

„Тези врати се отварят главно за най-активните. Малка група млади хора знае за хакатоните, общностите и събитията и ги използва докрай. Мнозинството не знае, че ги има. Докато е така, средното ниво няма да се вдигне, колкото и силен да е върхът.“

Общностите преди компаниите

Това е и причината Анастасов да вярва, че технологичната екосистема трябва да се изгражда от хората нагоре, а не само чрез създаването на нови компании.

„Вярвам в една проста идея: общностите идват преди компаниите.“

Като пример посочва Райчо Райчев и развитието на българската космическа екосистема. Преди повече от десетилетие Райчев създава Space Challenges – образователна програма и общност за космически технологии. По-късно от тази среда се развива и EnduroSat, която днес е сред най-значимите български технологични компании.

„Първо хората, после компанията“, казва Анастасов.

По думите му подобен ефект се вижда и при Telerik Academy, от която излиза цяло поколение разработчици, част от които впоследствие създават собствени компании.

„Когато събереш любопитни хора на едно място и им дадеш правилния формат, нещата се случват.“

Може ли София да задържи 18-годишния предприемач?

Това е един от големите въпроси пред технологичната екосистема в България. Какво би накарало един 18-годишен човек с добра идея да избере София пред Лондон, Берлин или Силициевата долина?

Според Анастасов първият отговор не е капиталът.

„Хората около него.“

Ако в София младият предприемач може да намери съмишленици, ментори и основатели, които вече са преминали по същия път, необходимостта да замине намалява.

Важни са и примерите.

„Payhawk, EnduroSat и Dronamics показват, че от България се строят компании на световно ниво с български екипи. Когато видиш, че нивото тук е същото като навън, спираш да мислиш, че трябва да излезеш, за да успееш.“

Според него обаче има още една ключова част от уравнението – университетите.

„Трябват ни университети, които вървят в крак със света: иновират бързо, правят състезания и канят лектори от бизнеса. С AI светът се мени твърде бързо, за да учим по теории отпреди петдесет години.“

А какво би накарало младия човек да си тръгне?

„Затворените врати. Усещането, че е сам, че няма с кого да говори и кой да го запознае с правилния човек.“

По-късно идва и капиталът. В България вече има възможности за ранно финансиране, но големите рундове за растеж все още са по-трудни за компаниите, което може да ги принуди да търсят по-големи пазари.

„Капиталът ще дойде с времето. Самотата можем да я решим още сега.“

Защо „Джон Атанасов“ е важен

На 1 октомври в Гербовата зала на „Дондуков“ 2 президентът Илияна Йотова връчи отличията в 24-ото издание на президентската инициатива „Награда „Джон Атанасов“. Сред удостоените с грамота е Анастасов, заедно с преподавателя му инж. Милен Спасов.

Отличието идва след година, в която той става лауреат на Националната олимпиада по информационни технологии с оценка 6.00, получава националната награда на Българската асоциация по информационни технологии „Млад ИТ специалист на годината“ и представя България на Bett Global в Лондон – едно от най-големите световни изложения за образователни технологии.

За самия него обаче най-важната част от грамотата е, че тя е връчена едновременно на ученика и неговия преподавател.

„За мен това е най-важното в нея. Тя признава и човека, който е държал вратата отворена. При мен това са ТУЕС, инж. Милен Спасов и директорът на училището д-р Веселка Христова, която настояваше да кандидатствам.“

Той не приема отличието като изключение от правилото.

„Не мисля, че е изключение. Виждам все повече програми, състезания, общности и хора, които дават от времето си, за да е следващото поколение по-добро от тях.“

Проблемът според него отново е достъпът.

„Подкрепата я има. Проблемът е същият като в началото: стига до малка група. Ако я разширим, такива отличия ще спрат да изглеждат като изключение.“

Калоян Анастасов
Калоян Анастасов

От медицинска система до AI платформа

Зад наградите стоят и конкретни технологични проекти. Проектът, с който Анастасов печели лауреатското място на олимпиадата по информационни технологии, е Stryama – платформа, която генерира работещи уеб приложения по описание на естествен език, като оставя пълната собственост върху изходния код у потребителя.

Година по-рано, като ученик в 11. клас, той разработва Diagnosify – медицинска система с модели за машинно обучение, която може да дава второ мнение при различни често срещани заболявания, както и професионална мрежа за обмен на информация между лекари.

С Diagnosify Анастасов е сред четиримата ученици от ТУЕС, избрани да представят разработките си на българския щанд на Bett Global 2025 в Лондон с подкрепата на Министерството на образованието и науката.

Тези проекти показват и друга промяна – тази в начина, по който младите технологични предприемачи работят.

„AI не е магия, а инструмент“

Анастасов е част от поколението, което навлиза в технологиите в момент, когато изкуственият интелект вече е естествена част от процеса на разработка. Но отношението му към AI е по-скоро прагматично, отколкото възторжено.

„AI няма да ти даде добра идея и няма да ти каже кой проблем си струва да решаваш. Но ако знаеш какво искаш, ще го изградиш многократно по-бързо.“

Според него най-съществената промяна е в разстоянието между идеята и работещия продукт.

„Най-голямата промяна е, че разстоянието между „имам идея“ и „имам работещ продукт“ се сви. Повече хора ще опитат. Повече ще се провалят. Но и повече ще успеят.“

Това според него може да промени и самата предприемаческа среда – защото бариерата за създаване на продукт става все по-ниска.

Следващият експеримент: Sofia Startup Society

Именно в тази среда идва Sofia Startup Society. Общността ще започне работа в края на октомври и ще организира безплатни месечни събития. Фокусът ще бъде върху срещите между технологични основатели, инвеститори, студенти и хора от компаниите, както и върху практическото споделяне на знания.

„Тук има много хора, които строят неща, но се виждат рядко и обикновено на платени конференции“, казва Анастасов.

Неговата цел е различна.

„Искам място, на което влизаш безплатно, намираш трима души със същия проблем като твоя и си тръгваш с нещо полезно.“

За да запази модела безплатен за участниците, общността търси партньори, които да подкрепят първата ѝ година. Анастасов държи форматът да остане независим. Амбицията му обаче е по-голяма от поредица събития.

Ако Sofia Startup Society работи, според Анастасов след четири години София трябва да има общност от хиляди хора, които се срещат редовно, защото знаят, че там се случва част от стартъп екосистемата на града.

„Основатели, инвеститори, студенти, хора от компаниите. Когато някой се запита „има ли смисъл в България?“, да види хиляди активни хора, които градят нещо заедно.“

Той има и три конкретни критерия, по които би измерил успеха.

Първият – да има компании, чиито основатели са се запознали на събитие на общността.

Вторият – хора, които през 2026 г. са били в публиката, а през 2030 г. са на сцената и разказват как са изградили собствената си компания.

Третият – София да се изкачи по-високо в международните класации за технологични екосистеми.

Най-важен обаче остава вторият.

„Значи, че хората, на които сме отворили врата, вече я отварят за следващите.“

Точно това е и логиката зад всичко, което Анастасов прави от 17-годишен – от хакатоните през квантовите технологии до новата стартъп общност.

Ефектът, който търси, е този на снежната топка – една отворена врата да води до следваща, един запознат човек до още няколко, а една идея да се превърне в компания.

През 2026 г. Анастасов завършва Технологично училище „Електронни системи“ и продължава обучението си в Техническия университет – София. А следващият му проект вече не е просто технологичен продукт. Той е опит да промени хората, които ще създават следващите.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google