През 2012 г. необичайна сделка с недвижими имоти в американския щат Уайоминг предизвика международен отзвук: малкото градче Буфорд, с население от един човек, беше купено от анонимен виетнамски бизнесмен.

Какво искаше купувачът от едно отклонение от магистралата, съдържащо не много повече от търговски център и две бензинови колонки? 

Историята на най-малкия град в САЩ

Градчето, разположено на 40 км западно от Шайен, е основано през 1866 г. като военен форт. Някога е имало население от около 2000 души, но през последните години то намалява до един-единствен жител — Дон Самънс — „човек със собствен пощенски код“, както сам казва на своя уебсайт.

Самънс рекламира Буфорд като „най-малкия град в Америка“ - твърдение, обявено на три последователни билборда покрай магистралата. Туристи, насочили се към Йелоустоун, често се спираха за снимка пред знака или купуваха чаши, ключодържатели и значки с надпис „Буфорд“.

„Хората имаха кучета на име Буфорд, или чичовци на име Буфорд — винаги ме изумяваше връзката им с това име“, каза Самънс миналата седмица.

Самънс, набит 63-годишен мъж, се преместил в Буфорд от Калифорния през 1980 г. със съпругата и сина си и купил 40-те декара на града 12 години по-късно от вдовицата на предишния собственик за 155 000 долара.

Той се наслаждавал на предизвикателството да измисля нови начини да популяризира Буфорд, който включвал бензиностанция, магазин, сглобяема къща, реставрирана училищна сграда от XIX век, гараж и склад. Но след смъртта на жена му през 2007 г. Самънс започнал да търси изход. Приключението се изчерпвало.

„Започна да става просто работа. Направих всичко, което можах". 

Порасналият му син се преместил в Колорадо и според Самънс е „по-скоро артист“, без интерес към семейния бизнес. Затова през април 2012 г. Самънс пуснал целия Буфорд на търг. „Аз вкарах Буфорд в XXI век“, каза той. „Направих всичко, което можах.“

Продажбата била организирана от аукционната къща Williams & Williams от Оклахома. Купувач №949 пристигнал от Сайгон, и след 11-минутен търг напуснал с Буфорд, срещу 900 000 долара.

Сделката включвала пощенска кутия, лиценз за алкохол, снегорин, три превозни средства и клетъчна кула на Union Wireless. (Технически, сделката не включвала реален град, тъй като Буфорд не е инкорпориран и не се счита за официална община според законите на щата Уайоминг, обясни Джордж Паркс, директор на Асоциацията на общините в Уайоминг.)

Кой е тайнсвения виетнамски купувач

Непознатият виетнамски купувач обяснил в изявление, че е основател на компания, която разпространява продукти за дома и лична грижа във Виетнам.

„Притежаването на тази собственост може да ни помогне да разширим разпространението си в САЩ — това значи, че можем да внасяме продукти, произведени във Виетнам“, написа той. И добави: „Това е американската мечта!“ Освен това, почти нищо не се казвало за плановете му.

Купувачът по-късно бил разкрит като Нгуен Дин Фам, на 38 години. Пред журналисти от Ne Yorker той казва, че всъщност не е имал конкретен план, когато купил Буфорд.

„Този град е уникален и известен“, каза той. „Вярвах, че мога да направя нещо с него.“

Когато се върнал във Виетнам след покупката, градът западнал за една година. Самънс, който се преместил в Колорадо, изпитвал съжаление. „Предположих, че купувачът иска същото като мен през 1980 г. — да има хубав живот и по-бавно темпо“, спомня си той. „Но после се почувствах така, сякаш целият ми труд през последните двадесет години е бил напразен. Това много ме натъжи.“

Той не знаел, че Нгуен тайно подготвя план да превърне Буфорд в лице на нова виетнамска кафе марка. Виетнам изпревари Бразилия като най-големия износител на кафе в света, но във Виетнам има малко собствени марки, а в САЩ няма нито една.

„Смятаме, че това е несправедливо“, каза Нгуен.

Американска централа на новосъздадената компания PhinDeli

Във вторник той се върнал в Буфорд, за да обяви града за американска централа на новосъздадената компания PhinDeli. („Phin“ е метален филтър, използван за приготвяне на виетнамско кафе, „Deli“ е съкратено от „delicious“ – вкусен.) Нгуен ще бъде председател на компанията, а изпълнителен директор ще е виетнамският маркетинг специалист Туан До.

Сега, когато шофьорите наближат Изход 335 на I-80, виждат билбордове с новото име на града: PhinDeli Town Buford. (Официално, името си остава Буфорд.) На един от билбордовете снимката на Самънс е заменена със снимка на Нгуен, с кръстосани ръце и слънчеви очила. Други билбордове показват как двамата си стискат ръцете и държат тениска — символично предаване на града.

Освен това, малко неща са се променили в Буфорд. Планът на Нгуен е да запази очарованието на града. Туристите все още могат да се снимат до табелата „Население: 1“. След повторното откриване, Нгуен планира да се върне в Сайгон, където живее със съпругата и двете си деца, но управител ще живее в старата къща на Самънс.

Двама служители ще работят в магазина и на бензиностанцията. Освен сувенири с марката PhinDeli Town Buford, в магазина вече ще се продават и пакети кафе PhinDeli. Посетителите могат да опитат мостри на нов бар, а на стената зад него 3-метрова стенопис изобразява процеса на производство на кафе във Виетнам.

Компанията пуска четири различни бленда, които от вторник се продават в Amazon.com, а в бъдеще — и в супермаркети. На уебсайта на PhinDeli може да се прочете „Виетнамска кафе декларация“, написана в стил Декларация за независимост:

"Всички хора са създадени равни и са надарени от своя Създател с определени неотменими права, сред които са Правото на живот, стремежът към щастие и насладата от кафе. Ние сме корпорация PhinDeli с мисия да донесем най-доброто от виетнамския стил на кафе на всички потребители по света — с неговия уникален вкус и 100% безопасност. Официално обявяваме Виетнамската кафе декларация точно на американска земя — в Буфорд, собственост на виетнамци. Също така официално обявяваме новото име: PhinDeli Town Buford, с неговите 147 години история."

PhinDeli: Кафето, което може всичко

Ако искаш да внесеш виетнамско кафе в САЩ, смята Нгуен, кой по-подходящ старт от едно селско градче в сърцето на Америка?
„Бил Гейтс започна Microsoft в гаража си, а сега всички използват Microsoft Office“, каза той. „Не е важно откъде започваш, а как продължаваш.“

Междувременно Самънс не е напълно напуснал Буфорд: той е назначен за съкмет на града и консултира PhinDeli относно управлението на магазина и бензиностанцията. „Това е посока, в която аз никога не бих го поел,“ каза Самънс за преоткриването на града.

„Като родител правиш всичко, което можеш за детето си, а после го пускаш да прави собствени избори и да взема собствени решения. Сега Буфорд ще продължи сам. Ще стане по-голям и ще има собствен живот — нещо, което ме вълнува.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !