България се включи в многонационалната номинация за присъединяване към елемента „Пасищни традиции“, вписан в Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.

Това подчертава богатството на местните традиции, свързани с пасищното животновъдство, както и ангажираността на страната ни към съхранението и популяризирането на устойчивите практики, предавани през поколенията.

С присъединяването си към елемента „Пасищни традиции“, българската страна ще стане част от приобщаването в Списъка на световното нематериално културно наследство на още една многовековна традиция.

Традиционна сезонна паша, ©Министерство на земеделието и храните
Традиционна сезонна паша, ©Министерство на земеделието и храните

„Пасищни традиции“ са включени в Представителния списък на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО на 18-ата сесия на Международния комитет за опазване на Световното нематериално културно наследство през 2023 г.

До момента елементът включваше девет държави: Албания, Австрия, Хърватия, Франция, Гърция, Италия, Люксембург, Румъния и Испания.

Съвместната кандидатура за разширяване е от страна на: България, Полша, Сърбия, Словакия, Турция и Украйна.

Събитието беше отбелязано с официалното подписване на номинационното досие от посланика на Република България във Франция и постоянен представител към ЮНЕСКО Радка Балабанова. На церемонията, която се състоя на 28 март в Париж, присъстваха и представителите на останалите държави, участващи в номинацията.

Сезонната паша

Сезонното придвижване на стадата е обект на вековни познания и традицията се предава в семействата. Под "Пасищни традиции" се има предвид миграцията на стада тревопасни животни (овце, крави, кози и др.) към отдалечени пасища на сезонна паша.

Обикновено се практикува в планинските райони. Планините предлагат обширни пасища, на които животните се отглеждат през по-голямата част от годината. Благодарение на стадата и лятната паша, земята в планинските пасища не е обрасла с храсти и запазва своята висока природна стойност.

Тези пасища са богати на биологично разнообразие и създават мозайка от изключителни пейзажи, като в същото време са източник на голям брой млечни и месни продукти със защитени наименования за произход.

В България планинската паша е способствала формирането на уникални екосистеми, съществуващи и до днес във всички високи планини.

Пасищното животновъдство включва още набор от празнични традиции, които съпътстват отпътуването на животните към пасищата, като например летни пасищни фестивали и традиционни обреди.

То допринася за социалното приобщаване, укрепването на културната идентичност и връзките между семействата, общностите и териториите, като същевременно противодейства на последиците от обезлюдяването на селските райони.

Регистрацията в Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, обхваща методите на отглеждане на животните и практиките на управление на пасищата, както и на свързаните с традиционната паша занаяти и хранителни продукти, които са признати за принос към човечеството.

Министерство на земеделието и храните инициира и координира процедурата по присъединяване на България в партньорство с Министерство на културата и Министерство на външните работи.

Пасищните традиции на българските животновъди са вписани в националния регистър на нематериалното културно наследство „Живи човешки съкровища – България“, поддържан от Министерство на културата.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google