Турската банка: Няма да пускаме банкноти от ₺500 и ₺1000

Централната банка на Република Турция няма планове да емитира нови банкноти турски лири с по-висок номинал, въпреки високата инфлация в страната.

В отговор на въпрос от електронното издание Türkiye Today, банката посочва, че всяка нова емисия банкноти се определя въз основа на макроикономически и финансови анализи, както и на технически оценки.

Банката добавя, че промените в състава на банкнотите в обращение и развитието на безкасовите платежни инструменти и методи в Турция се следят отблизо в тази рамка. От институцията уточняват:

„В момента банката не работи по емисия банкноти с по-висока номинална стойност“.

В момента в Турция се използват шест номинални стойности на турски лири – ₺5, ₺10, ₺20, ₺50, ₺100 и най-високата – ₺200 (4.78 долара).

Кратка история на турската лира

Най-ценната банкнота от 200 лири е обезценена, турците преминават към плащания с карти

Твърденията на турската централна банка идват на фона на рязкото влошаване на състоянието на лирата през последните години, особено от ноември 2019 г., когато започна период на двуцифрена инфлация, продължил без прекъсване до септември 2025 г.

Към септември 2025 г. инфлацията е изтрила 87% от стойността на турската лира, докато потребителските цени са скочили с 670.1% от ноември 2019 г. насам.

Това означава, че сега са необходими поне 1540 лири, за да се закупи същата кошница от стоки, която е струвала 200 лири по това време. Сега са необходими повече от седем банкноти от 200 лири, за да се покрият същите разходи.

Според Конфедерацията на турските профсъюзи (Turk-Is), сумата, необходима за покриване на месечните основни хранителни нужди, се е увеличила до 27 090 лири през септември - еквивалентно на повече от 135 банкноти от 200 лири, в сравнение с едва 10 през ноември 2019 г.

Ситуацията прави все по-трудно поддържането на ежедневните транзакции чрез физически пари в брой, което се отразява в нарастващата честота на използване на кредитни и дебитни карти сред гражданите.

Според Междубанковия картов център на Турция, общият брой плащания, извършени с дебитни и кредитни карти, е достигнал 18.5 милиарда на годишна база през септември, което е с 213% повече от 5.91 милиарда, регистрирани през ноември 2019 г.

Общата стойност на транзакциите също се е увеличила с 2076% до 20.2 трилиона лири (495,0 милиарда долара) от 928,24 милиарда лири (161.7 милиарда долара).

Броят на дебитните и кредитните карти също се е увеличил със 76.9% - до 354.61 милиона от 200.5 милиона, което означава, че всеки човек на 15 и повече години сега притежава средно около пет карти.

Над половината от турските лири са банкноти от 200 ₺

Влиянието на влошаващото се състояние на лирата и нарастващата нужда от банкноти с по-висока стойност се отразяват и върху състава на турската валута в обращение.

Банкнотата от 200 ₺, която представляваше само 10.9% от всички банкноти от турски лири в обращение през ноември 2019 г., е увеличила дела си до 58.7% към септември 2025 г., превръщайки се едновременно в най-ценната и най-широко разпространената купюра.

Според данни на Централната банка на Република Турция, към септември 2025 г. в обращение са общо 6.29 милиарда турски лири, от които 3.69 милиарда са банкноти от 200 ₺ – единствената купюра, надвишаваща един милиард бройки.

От ноември 2019 г. общият брой банкноти в обращение се е увеличил със 195.5%, главно поради разширяването на банкнотите от 200 ₺, чийто обем се е скочил с 1490%, докато другите купюри са останали почти непроменени.

Банкнотата от 100 ₺ - втората по големина купюра, следва банкнотата от 200 ₺ в обращение с 891.08 милиона бройки, което е увеличение само с 12% за същия период.

Сред банкнотите с по-ниски номинали, тези от 10 и 5 ₺ имат най-голям дял, съответно с 603.46 милиона и 546.69 милиона бройки, което представлява увеличение от 151.8% и 104.9%, както и 9.5% и 8.6% от общия брой банкноти в обращение.

Банкнотата от 50 ₺ е единствената със среден номинал, чийто обем е намалял с 25.4% до 265.72 милиона бройки и сега представлява само 4.2% от общото обращение.

Идва ли краят на мъките за турската лира?

Централната банка се съпротивлява на натиска за по-големи банкноти

Турция поддържа същите купюри на турски лири от 2005 г., когато валутна реформа премахна шест нули, превръщайки 1 милион ₺ в 1 ₺, след като десетилетията хронична инфлация се понижи до едноцифрени нива, оттласквайки турската лира от статута ѝ на една от най-малко ценните валути в света.

Ревизията опрости и структурата на банкнотите, намалявайки броя на купюрите от 15 на 5, и беше предназначена да възстанови доверието в националната валута и да улесни финансовите транзакции, като засили прехода на Турция към по-стабилна парична рамка под името „Нова турска лира“.

През 2009 г. решение на кабинета премахна думата „Нова“ от банкнотите на турските лири и въведе нови дизайни, докато банкнотата от 1 ₺ беше заменена с монета и вместо нея беше добавена нова банкнота от 200 ₺.

Оттогава съставът на купюрите остава непроменен.

Дебатите относно необходимостта от банкноти с по-висок номинал се засилиха през последните години на този фон, като мнозина твърдят, че покачващите се цени рязко са подкопали покупателната способност на съществуващите банкноти, правейки ежедневните парични транзакции тромави и все по-непрактични както за потребителите, така и за финансовата система.

През 2021 г., особено след като инфлацията достигна рекордните 85.5% през октомври, много икономисти прогнозираха, че турската централна банка ще емитира нови банкноти, деноминирани в ₺500 и ₺1000.

Тогавашният управител на Централната банка Сахап Кавджиоглу обаче отхвърли спекулациите, че е в ход подготовка за емитиране на нови банкноти.

По подобен начин, след завръщането към ортодоксалните политики през 2023 г., бяха повдигнати въпроси към новия управител на Централната банка Хафизе Гайе Еркан, който повтори същото мнение, твърдейки, че развитието между 2009 и 2021 г. е в съответствие с прогнозите и потвърждава точността на настоящата структура на номиналите.

След Еркан, настоящият управител на Централната банка Фатих Карахан също отхвърли подобни спекулации през 2024 г., позовавайки се на развитието на цифровите и картовите платежни системи и заявявайки, че няма текуща подготовка за нови купюри на банкноти.

Защо Турция все още използва едни и същи банкноти?

През последните години Министерството на финансите и други институции засилиха кампанията си срещу нерегистрираните парични транзакции чрез по-строг финансов мониторинг и разширяване на инфраструктурата за цифрови плащания.

Насърчаването на картовите и електронните плащания – сега използвани за по-голямата част от транзакциите на дребно – се разглежда като ключов инструмент за повишаване на прозрачността и спазването на данъчното законодателство.

Според доклада на Ernst & Young за 2025 г., сивата икономика на Турция представлява 16.1% от брутния ѝ вътрешен продукт (БВП), или около 179 милиарда долара, докато фискалните загуби на правителството се оценяват на между 33 и 44 милиарда долара.

Емитирането на по-големи банкноти, очевидно смятат политиците, би могло да подкопае тези усилия, като насърчи дейността, базирана на пари в брой, и отслаби надзора.

Банкнотите с по-висок номинал също се разглеждат като фактор, който би могъл да подхрани общественото възприятие за постоянна инфлация и да подкопае доверието в стойността на валутата, според бившия икономист от CBRT Угур Гюршес.

В публикация в блога си, оспорваща забележките на Еркан, Гюршес отбелязва, че през предишния инфлационен период между 1970 и 2004 г. Турция е емитирала банкноти с множество нули и банкноти на стойност милиони по необходимост, тъй като преди валутната реформа от 2005 г. в обращение е имало 15 различни номинала.

„Цикълът „парите губят стойност; нека пазаруваме, преди цените да се повишат“ все още се помни от по-старото поколение“, пише обаче Гюршес, добавяйки, че има нужда от банкноти с по-висок номинал, които да отразяват реалностите на текущата стойност на турската лира.

От основаването на републиката през 1923 г. Турция е емитирала девет емисионни групи банкноти от турски лири с различни номинали, най-вече в отговор на нуждите, възникващи след периоди на висока инфлация.

През десетилетията дизайнът и купюрите са се променяли няколко пъти, но цикълът на висока инфлация продължава да преследва страната - въпреки случайните прекъсвания.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !