Лирата е официалната валута на Турция и непризнатата Севернокипърската турска република, както и една от двете валути, използвани неофициално от временното правителство в Северна Сирия. Една лира се дели на 100 куруша.

Корените на лирата, както и на свързаните валути в Европа и Близкия изток, могат да бъдат проследени до древноримската единица за тегло, известна като либра.

Възприемането на римската система разпространява валутата в Европа и Близкия изток, където тя продължава да се използва през Средновековието.

Турската лира, френската ливра (до 1794 г.), италианската лира (до 2002 г.), ливанската лира и разчетната единица в стерлинги (превод на латинското libra; думата „паунд“ като единица за тегло все още се съкращава "lb") са съвременните наследници на древната валута.

Лирата е въведена като основно отчетно средство в Османската империя през 1844 г., като предишната валута куруш (грош) остава в ролята на нейна кратна единица 1⁄100. Османската лира, която е наричана още златна турска лира, е в обращение до края на 1927 г.

Първата турска лира (1923–2005 г.)

Турската лира заменя османската лира и е въведена в обращение през октомври 1923 г. в хода на реформата, провеждана от Мустафа Кемал Ататюрк.

На лицевата страна на банкнотите от първата и втората емисия е изобразен Ататюрк. След неговата смърт ликът му е заменен с този на турския военен офицер Мустафа Исмет Иньоню за третата и четвъртата емисия. Ликът на Ататюрк се завръща в петата и във всички последващи емисии.

След няколко периода, в които лирата е фиксирана към британската лира и франка, през 1946 г. е приет фиксиран курс от 2.8 лири за 1 щатски долар, който остава до 1960 г., когато валутата е девалвирана до 9 лири за 1 щатски долар.

След 1970 г. лирата е фиксирана с различна степен на твърдост към долара, като стойността на валутата започва да пада в резултат на високата инфлация в края на 20-и и началото на 21-ви век.

През 2005 г. 1 долар вече се равнява на 1 350 000 турски лири. Книгата на рекордите на Гинес определя турската лира като най-малко ценната валута в света през 1995 и 1996 г. и отново в периода 1999 – 2004 г.

Стойността на лирата е паднала толкова много, че оригиналната златна монета се е продавала срещу 154 400 000 турски лири преди преоценката от 2005 г.

Новата турска лира

В края на 2003 г. Великото национално събрание на Турция приема закон, който позволява премахването на 6 нули от лирата и създаването на нова валута.

След редица антиинфлационни мерки на Централната банка на Турция, от 1 януари 2005 г. е проведена деноминация и в обращение влиза „новата турска лира“ (Yeni Türk Lirası), която се равнява на 1 000 000 стари лири.

Това наименование се запазва до 2008 г., като приставката „нова“ (yeni) отпада от официалното название на валутата през 2009 г. Новите банкноти са с деноминация 5, 10, 20, 50, 100 и 200 лири и различна големина с цел предотвратява на фалшифицирането им.

Монетите са с деноминация от 1, 5, 10, 25 и 50 куруша и 1 лира.

На лицевата страна на всички настоящи банкноти е ликът на Мустафа Кемал Ататюрк, както и на обратната страна на всички монети (с изключение на възпоменателните монети от ₺1).

Настоящият символ на турската лира е създаден от Централната банка на Турция през 2012 г. след проведен национален конкурс. Той е съставен от буквата L под формата на половин котва с две пресичащия я ивици под ъгъл 20 градуса.

Обезценяване на лирата

През 2018 г. влошаването в обменния курс на лирата се ускори и достигна ₺4.5 за долар в средата на май и ₺4.9 лири за долар седмица по-късно.

Според икономисти, ускорената загуба на стойност се дължеше до голяма степен на това, че президентът Реджеп Ердоган не позволяваше на централната банка на страна да прави необходимите корекции в лихвения процент.

Ердоган, който твърдеше, че лихвени проценти, които са извън неговия контрол, са "майката и бащата на всяко зло", казваше, че "централната банка не може да има такава независимост и пренебрегваше сигналите на нейния президент."

Въпреки явното противопоставяне на Ердоган, централната банка вдигна рязко основната лихва през 2018 г.

Към 2020 г. стойността на турската лира продължаваше да пада, като валутата преминаваше през процес на обезценяване, достигайки постоянно нови дъна.

Турската лира се беше обезценила с над 400% спрямо долара и еврото от 2008 г., до голяма степен заради експанзионистичната външна политика на Ердоган, който се опитваше да разреши финансовата криза с нетрадиционни методи на банкиране.

Турската лира възстанови част от стойността си в началото на 2021 г., след като правителството повиши лихвите, но след уволнението на управителя на централната банка Наджи Агбал започна отново да пада.

На 4 юни 2021 г. лирата се понижи до ₺8.8 за долар и беше една от най-бързо поевтиняващите валути в света през 2021 г., като до края на същата година поевтиня до над ₺16 за долар.

Турската валута продължи да се обезценява и през следващите три години. За периода от януари 2022 до декември 2024 г. спадът беше от 13 до над 35 лири за долар.  

В края на декември 2024 г. Централната банка на Турция понижи основната си лихва с 250 базисни пункта до 47.5%. Това беше първото понижение от началото на 2023 г., като преди това имаше 18-месечен период на затягане на паричната политика.

Той започна с назначаването на Хафизе Гайе Еркан за управител на централната банка, която обаче впоследствие подаде оставка и беше заменена на поста от Фатих Карахан през февруари 2024 г.

В края на настоящия месец Централната банка на Турция предприе понижение на основната си лихва във втори пореден месец, като този път то беше с 2.5 процентни пункта - до 45%.

Годишната инфлация в Турция се забавя до 44.38% през декември 2024 г., в сравнение с 47.09% в предходния месец, но независими икономисти твърдят, че реалното ѝ ниво е много по-високо.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !