Пикапи и SUV-та с наредени отзад сърфове спират на паркинг. Това не е необичайна гледка за Южна Калифорния в гореща сутрин с ясно, синьо небе през май, само че това се случва в долината Коачела, на около 160 км навътре в сушата от най-близкия плаж.

Бъдещите сърфисти се отправят към пустинята, заобиколена от голф игрище и покритите със сняг върхове на планината Сан Хасинто. Техните дъски за сърф са само реквизит за церемония по първа копка, но мястото предстои да бъде потопено под 9.3 хиляди тона вода.

Лагуната с площ 5 акра ще създава изкуствени вълни, подобни на тези в океана, които ще бъдат оформяни от софтуер. Проектът на стойност 236 млн. долара, който носи името DSRT Surf, ще включва още хотел, ресторанти и частни вили.

Той е сред десетките подобни паркове за сърф, които вече работят или се строят по цял свят. Благодарение на напредъка в изчислителната динамика на флуидите или науката за това как тече водата и бързо намаляващите разходи за изчислителна мощ, сърф предприемачи „разбиват кода“ за това как да възпроизведат сложната физика на разбиващите се океански вълни.

DSRT Surf е един от четирите сърф парка, които са подготвени за строителство в последните години в този изпитващ недостиг на вода район от пустинята Сонора на югоизток от Лос Анджелис.

Почитателите на сърфа без излаз на море вече плащат по над 125 долара на час, за да яхат вълните в швейцарските Алпи, на бивша земеделска земя във Великобритания, а от следващата година и във Вирджиния бийч, Вирджиния, само на няколко пресечки от място, на което може да се кара истински сърф.

Някои заможни сърфисти дори строят струващи осемцифрени суми басейни с вълни в своите имения.

“Може да се запитате дали това не е безотговорно на фона на на всичката тази вода, която се използва насред пустинята”, казва пред Bloomberg Дъг Шиърс, основател и партньор в Beach Street, която строи DSRT Surf.

“Отговорът е, че не е толкова безотговорно, колкото си мислите.”

Поддръжници на сърф парка посочват, че лагуната на DSRT Surf се очаква да използва около 8% от водата, която се употребява в стандартното игрище за голф с 18 дупки в долината Коачела.

Курортът ще компенсира годишната консумация на питейна вода, като замени част от тревата на заобикалящото го голф игрище с устойчиво на суша озеленяване.

Въпреки това, генерирането на десетки милиони вълни по цял свят изисква огромни количества вода, електроенергия и интензивен на въглеродни емисии бетон, а с увеличаването на броя на парковете се засилва и вниманието, което привличат по отношение на техния въглероден отпечатък.

Минимизирането на въздействието върху електроенергията и водата не само е икономическа необходимост, за да бъдат проектите печеливши, но и културна, тъй като операторите на басейни с вълни се опитват да привлекат клиенти към спорт, който се определя от неговия екологичен облик.

“Това е първият път в историята, в който можем да вземем плажа, да го поставим където и да е, да натиснем копче и да се появят вълни,” казва Арън Тревис, основател на компанията за технологии за създаване на вълни Surf Lakes.

“Вълните ще се превърнат в стока.”

Не всички обаче приветстват този процес по превръщането на природата в стока.

През май съдия издаде забрана срещу предложение за построяване на сърф парк на стойност 106 млн. долара на Хавайските острови след заведено дело от местни активисти. Някои сърфъри също поставят под въпрос целта на тези паркове.

“​​В моето съзнание те винаги ще бъдат едно лошо копие на океана,” казва Чад Нелсън, главен изпълнителен директор на Surfrider Foundation. Със засилването на засушаванията и други ефекти от климатичните промени се увеличава и недоволството.

Най-известна с едноименния си музикален фестивал и богати селища, като Палм Спрингс, долината Коачела привлича отдавна заможни жители и притежатели на ваканционни имоти към своите затворени жилищни комплекти.

След като Калифорния наложи режим на водата по време на рекордните суши през 2020-2022 г., строителни предприемачи поискаха разрешение за одобрението на три басейна с вълни в долината Коачела в допълнение към DSRT Surf. Четирите биха потребявали 184 хиляди тона питейна вода, според доклад за въздействето върху околната среда.

Един от тях е Thermal Beach Club - затворен комплекс с 326 луксозни жилища, построени около лагуна с площ 20 акра. Прирозащитници се противопоставиха срещу строителството на комплекса.

Таксата за членство в плажния клуб ще започва от 175 000 долара в общност, в която средният доход на домакинствата е бил 32 340 долара през 2022 г. и в която някои жители изпитват недостиг на чиста питейна вода. Въпреки това, окръжните власти одобриха проекта през 2020 г.

Четири години по-късно строителната площадка с площ 118 акра остава мръсно място с пустинни храсти, на което е поставена ограда. Ориън Корсилиъс, управляващ директор на Vandever Capital, казва, че неговата компания за инвестиционно банкиране в сферата на недвижимите имоти работи по финансирането на проекта.

На около 12 км разстояние в Ла Куинта, компанията за паркове с изкуствени вълни на световния шампион по сърф Кели Слейтър предложи изграждането на 600 жилища и хотел около басейн с вълни с площ 16.6 акра, който ще носи името Coral Mountain. Местни жители, много от които живеят в голф общности, в които има изкуствени езера, се изказаха против проекта.

Един от четирите проекта в долината Коачала - Palm Springs Surf Club, предизвика малко критики, тъй като използва неработещ вече воден парк. Той отваря през януари 2024 г. и предлага едночасово сърфиране на цени между 212 и 265 долара.

Градските власти в Палм Дезърт казват, че инициативата на DSRT Surf за компенсиране на водата е била от ключово значение, за да получи благословията на общността. И макар че DSRT Surf се очаква да увеличи търсенето на електричество в Палм Дезърт с близо 3%, слънчев парк ще компенсира част от ръста.

Привлекателна е и възможността за привличане на туристи към пустинята в горещите летни месеци. “Това би бил страхотен генератор на приходи,” казва кметът на Palm Desert Ян Харник. “Аз самият имам пет деца, а децата имат нужда от здравословни дейности на открито през лятото.”

Комплексът The Wave в Бросто, Англия избегна противопоставяне от страна на местната общност, като се превърна в модел на по-зелен сърф парк.

Той намали консумацията на вода с 35% от 2023 г., а неговата ферма за слънчева енергия захранва целия обект, който е бивше пасище за овце, а сега е посещаван от 150 000 души годишно. Това също така ще спести на компанията 400 000 паунда (507 000 долара) тази година.

“Няма абсолютно никакъв смисъл да се създават нови вълни в изкуствена среда в ущърб на природните вълни и на кораловите рифове,” казва основателят на The Wave Ник Хаунсфийлд.

The Wave и DSRT Surf използват технология от испанския стартъп Wavegarden. Неговата електромеханична система може да генерира между 400 и 500 големи вълни с 400 киловатчаса електроенергия или по-малко, според компанията.

Технологията се използва от девет сърф парка по света, като други 10 се строят, а още 50 са в процес на разработка.

URBN Surf, която управлява два сърф парка в Австралия, инсталира соларни панели в басейна си за вълни в Сидни, а съоръжението улавя и събира и дъждовна вода.

Паркът на компанията Мелбърн се захранва с вятърна енергия. Местоположението обаче разкрива едни не толкова устойчиви данни. Около 30% от посетителите на сърф парка използват самолет, за да стигнат до него.

Дълготрайният успех на парковете зависи не само от възприемането им от местните общности, но и от лоялността на сърфъри, като Люк Уолъс, който е сърфирал в URBN Surf в Мелбърн близо 400 пъти, откакто басейнът с вълни отваря през 2020 г.

“Харесва ми да си насрочвам час за сърф в зависимост от работата и семейството и така мога да яхна 15 вълни преди работа. В океана има по-голямо разнообразие, но пък никога не знаеш дали ще има вълни.”

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !