• Анализ на Европейската конфедерация на профсъюзите разкрива, че в много европейски столици, включително София, наемът на двустаен апартамент надхвърля значително брутната минимална заплата.
  • В Прага и Лисабон ситуацията е най-критична, докато Брюксел и Берлин предлагат по-достъпни условия за работещите с най-ниски доходи.

Разходите за жилища и комунални услуги са най-голямата категория разходи за европейските домакинства.

Според последните данни на Евростат, 23.6% от разходите на домакинствата в ЕС отиват за жилище, вода, електричество, газ и други горива. Наемите представляват особено голям дял в големите градове.

По-важното е, че наемът е значителна тежест за лицата с минимална работна заплата, като надвишават месечните им доходи в много европейски столици.

И така, в кои столици наемът надвишава нивата на брутната минимална работна заплата? И каква част от минималната работна заплата отива за наем в европейските столици?

Според анализ на Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), базиран на данни от ЕС, средната цена за наем на двустаен апартамент в столиците в повечето страни от ЕС надвишава брутната минимална работна заплата.

Само в пет държави от ЕС с минимална работна заплата месечният наем е под минималната работна заплата. Тъй като обаче данните както на Евростат, така и на ETUC се основават на брутните минимални заплати, действителната тежест върху работниците вероятно е дори по-висока, когато се вземат предвид нетните заплати.

Прага и Лисабон са най-засегнати от разходите за наеми

Хората, които получават минимална работна заплата в чешката столица имат най-големи затруднения. В Прага средният наем е 1 710 евро, докато минималната работна заплата в страната е 924 евро.

Това означава, че е необходима сума, еквивалентна на 185% от минималната работна заплата, за да си позволите апартамент с две спални.

Лисабон е на второ място със 168%. В Португалия месечната еквивалентна брутна минимална работна заплата (изплащана за 14 месеца годишно) е 1 073 евро, докато средният наем в столицата е 1 710 евро.

Делът на брутната минимална работна заплата, необходима за наем, също надвишава 150% в Будапеща (159%), Братислава (158%), София (154%), Атина (153%) и Рига (151%). Това означава, че лицата с минимална работна заплата трябва да похарчат цялата си заплата за наем и въпреки това имат нужда още от половин заплата допълнително, за да покрият този разход.

Конкретно за София се посочва, че при брутна минимална заплата от 620 евро средният наем е 954 евро или 153.9%

Този дял надвишава 100% и във Валета (143%), Париж (138%), Талин (131%), Мадрид (125%), Букурещ (122%), Варшава (117%), Дъблин (113%), Любляна (105%) и Вилнюс (105%), което означава, че дори брутната минимална работна заплата не е достатъчна, за да покрие наема.

Например, в Париж средният наем за апартамент с две спални е 2 523 евро, докато минималната работна заплата във Франция е 1823 евро. В Мадрид тя е 1 721 евро спрямо 1 381 евро наем.

Брюксел и Берлин са най-добрите столици за работещите на минимална работна заплата

Брюксел се очертава като най-добрата столица в ЕС за работещите на минимална работна заплата, по отношение на достъпността на наемите. Брутните минимални заплати покриват 70% от разходите за наем там. В Брюксел средният наем за апартамент с две спални е 1 476 евро, докато минималната работна заплата е 2 112 евро.

Берлин е на второ място със 76%. Делът на брутната минимална работна заплата, необходима за наем, е 85% в Никозия, 87% в Люксембург и 96% в Хага.

„Високите разходи за жилища и ниските заплати тласкат хората към бедност, а икономиката към рецесия“, заяви генералният секретар на ETUC Естер Линч.

„Разминаването между наемите и заплащането е напълно неустойчиво. Когато добавите нарастващите разходи за енергия и храна, работещите хора са принудени да вземат заеми за стоки от първа необходимост и на практика нямат разполагаем доход - което прави спестяването за подмяна на основни домакински уреди или посещение при зъболекар невъзможно“.

Наемът е по-достъпен на национално ниво, отколкото в столиците

В сравнение със столиците, средните стойности за държавите показва една по-добра картина. В много страни брутната минимална работна заплата е достатъчна, за да може хората си позволят плащането на наем. Въпреки това, наемът продължава да заема значително по-висок дял от средните 23.6% от разходите на домакинствата за жилище и комунални услуги в ЕС.

Сред подгрупа от 16 държави от ЕС, анализирани в това сравнение на ETUC, делът на брутната минимална работна заплата, необходима за покриване на наема, варира от 33% в Полша до 61% в Малта.

В Полша брутната минимална работна заплата е 1 139 евро, а средният наем е 376 евро. Франция също се представя по-добре – 1 823 евро спрямо 695 евро. Гърция също може да бъде добър вариант за работещи с минимална работна заплата извън Атина – 1 027 евро спрямо 408 евро наем.

В Испания минималната работна заплата е 1 381 евро, докато средният наем е 660 евро.

За България минималната работна заплата възлиза на 620 евро, а средният наем е 277 евро, което представлява дял от 44.8%.

Препоръките на ETUC

От ETUC призовават за няколко мерки, включително:

  • Всички държави членки на ЕС да приложат изцяло директивата за минималната работна заплата, включително стабилни планове за действие за реално насърчаване на колективното договаряне, което ще гарантира, че повече работници получават справедливо заплащане.
  • Правителствата да вземат предвид разходите за жилище, когато установяват дали минималните ставки на работната заплата са адекватни.
  • Увеличени публични инвестиции в социални жилища, включително чрез инвестиционни инструменти на ЕС и преразглеждане на правилата за държавна помощ.

Минималните заплати през 2026 г. варират значително в различните части на Европа, както в номинално изражение, така и по отношение на покупателната способност.

Според Евростат, около 13 милиона работници в 21 държави от ЕС получават минималната заплата или по-малко. В няколко държави делът е значително по-висок.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !