Броят на продадените жилища в България е намалял с 18.1% през второто тримесечие на 2026 г. в сравнение със същия период на миналата година, сочат последните данни на европейската статистическа служба Евростат. Този резултат нарежда страната на трето място по големина на спада сред държавите от Европейския съюз, включени в проучването, непосредствено след Люксембург и Хърватия.

Тенденцията на понижение на имотния пазар у нас не е нова. Тя следва годишен спад от 18.5% през първото тримесечие на 2026 г. и значително понижение от 22.5% през последното тримесечие на 2025 г.

Свиване на жилищния пазар през 2025 г.

Анализът на данните за цялата 2025 г. показва, че броят на продадените жилища в страната е намалял с 2.5% спрямо 2024 г. България е една от едва трите държави в ЕС (от общо 18 предоставили годишни данни) със спад на пазара. Другите две са Хърватия (понижение от 4.1%) и Полша (с 1.1%).

Основната причина за спада в България през 2025 г. е намалението от 5% при продажбите на съществуващи жилища. В същото време броят на продадените новопостроени жилища се е увеличил, като подобна тенденция се наблюдава и в Хърватия.

Данните за периода 2015–2025 г. разкриват и сезонни особености на българския жилищен пазар. Традиционно най-голям брой сделки се сключват през четвъртото тримесечие на годината – практика, наблюдавана в още девет европейски държави.

Тенденции в Европейския съюз

През второто тримесечие на 2026 г. картината в ЕС е разнопосочна. Най-силен годишен спад на продажбите е отчетен в:

  • Люксембург – с 35.1%
  • Хърватия – с 33.3%
  • България – с 18.1%
  • Финландия – със 17.7%

В същото време други държави регистрират значителен ръст, като най-големи увеличения се наблюдават в Австрия (46.5%) и Кипър (17.1%).
 За цялата 2025 г. най-силен ръст на броя продадени жилища е отчетен в Словения (+29.9%), Литва (+22.8%) и Австрия (+22.3%).

Разходите за притежаване на жилище растат

Въпреки спада в броя на сделките, разходите за придобиване и притежаване на жилища, обитавани от собствениците им, бележат сериозен ръст в България. Според Евростат те са нараснали с 11.7% през второто тримесечие на 2026 г. на годишна база. Това е второто най-високо увеличение сред страните от ЕС след Хърватия (12%).

На тримесечна база България отново е на втора позиция с ръст от 4.3%, изпреварена единствено от Румъния (4.7%). В целия ЕС индексът се е повишил с 4.4% на годишна база, а в еврозоната – с 4%.

Какво измерва индексът на цените?

Индексът на цените на жилищата, обитавани от собствениците им (OOHPI), проследява промените в разходите за придобиване на жилища (предимно новопостроени), както и други разходи, свързани със собствеността. Сред тях са разходи за строителство, ремонти, поддръжка и застраховки.

Интересен факт е, че в България покупките на новопостроени жилища имат тежест от цели 75.4% при изчисляването на индекса за 2026 г. – най-високият дял сред всички държави, предоставящи данни на Евростат.

Статистиката обхваща новопостроени и съществуващи жилища, купени от домакинства. Тъй като държавите предоставят данните доброволно, информацията не покрива всички страни от ЕС.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google