Астрономите очакват „нова звезда“ да се появи на нощното небе до септември в резултат на събитие, назряващо от години, според НАСА.

„Това е нещо, което се случва веднъж в живота. То ще създаде много нови астрономи, давайки на младите хора космическо събитие, което могат да наблюдават сами, да задават свои собствени въпроси и да събират свои собствени данни“, казва д-р Ребека Хаунсел, научен сътрудник в Goddard Space Flight Center на НАСА в Грийнбелт, Мериленд. „Това ще подхрани следващото поколение учени.“

Очакваното събитие, известно като нова, ще се случи в съзвездието Corona Borealis, или Северна корона, на Млечния път, разположено между съзвездията Воловар и Херкулес.

Докато свръхнова е експлозивна смърт на масивна звезда, нова се отнася до внезапната, кратка експлозия от колабирала звезда, известна като бяло джудже. Звездата джудже остава непокътната, освобождавайки материал в повтарящ се цикъл, който може да се случва в продължение на хиляди години.

„Има няколко повтарящи се нови с много кратки цикли, но обикновено не виждаме често повтарящи се изблици през човешкия живот и рядко толкова сравнително близо до нашата собствена звездна система“, казва Хоунсел. „Невероятно вълнуващо е да го гледаш от първия ред.“

T Coronae Borealis, известна още като Пламтящата звезда, е двоична система в Corona Borealis, която включва мъртва звезда бяло джудже и старееща звезда от вида червен гигант. Червените гиганти се образуват, когато звездите са изчерпали запасите си от водород за ядрен синтез и започнат да умират.

След около 5 или 6 милиарда години нашето слънце ще се превърне в червен гигант, издуващ и разширяващ се, докато освобождава слоеве материал и вероятно изпаряващ вътрешните планети от Слънчевата система, въпреки че съдбата на Земята остава неясна, според НАСА.

На всеки около 80 години T Coronae Borealis преживява експлозивно събитие.

Звездите в орбитиращата двойка са достатъчно близо една до друга, за да си взаимодействат бурно. Червеният гигант става все по-нестабилен с течение на времето, докато се нагрява, отхвърляйки външните си слоеве, които се приземяват като материя върху звездата бяло джудже.

Обменът на материя кара атмосферата на бялото джудже да се нагрява постепенно, докато претърпи „неуспешна термоядрена реакция“, водеща до нова.

Следете променящото се небе

Нова в T Coronae Borealis за първи път е наблюдавано през есента на 1217 г., когато човек на име Бурхард, абат на Урсберг, забелязва „бледа звезда, която за известно време блестеше с голяма светлина“, според НАСА.

T Coronae Borealis за последно е преживяла експлозивен изблик през 1946 г. и астрономите отново наблюдават звездната система. „Повечето нови се случват неочаквано, без предупреждение“, каза Уилям Дж. Кук, ръководител на Службата за метеороидни среди на НАСА.

„Въпреки това, T Coronae Borealis е една от 10-те повтарящи се нови звезди в галактиката. От последното изригване през 1946 г. знаем, че звездата ще стане по-слаба за малко повече от година, преди бързо да увеличи яркостта си. T Coronae Borealis започна да затъмнява през март миналата година, така че някои изследователи очакват да стане нова между сега и септември. Но несигурността кога ще се случи това е няколко месеца.“

Звездната система, разположена на 3000 светлинни години от Земята и обикновено твърде слаба, за да се види с невъоръжено око, се очаква да достигне ниво на яркост, подобно на това на Полярната звезда.

След като новата достигне връх в яркостта си, ще бъде сякаш се е появила нова звезда - такава, която се вижда няколко дни без никакво оборудване и малко повече от седмица с бинокъл, преди да потъмнее и да изчезне от погледа за още около 80 години.

Новата ще се появи в малка дъга между съзвездията Воловар и Херкулес и ще се вижда от Северното полукълбо. „Северната корона е подковообразна крива от звезди на запад от съзвездието Херкулес, виждаща се идеално в ясни нощи“, според НАСА.

„Тя може да бъде идентифицирана чрез локализиране на двете най-ярки звезди в Северното полукълбо – Арктур ​​и Вега – и проследяване на права линия от едната до другата, която ще отведе наблюдателите до Херкулес и Coronae Borealis.“

Наблюдения по света

Събитието обещава да бъде вълнуващо за любителите астрономи, казва д-р Елизабет Хейс, ръководител на Astroparticle Physics Laboratory в НАСА Годард. Обикновено тези събития са толкова далечни и слаби, че е трудно да се идентифицира пълната картина на изригването, но „това ще бъде наистина близо, с много погледи върху него“, посочва тя.

„Изучаването на повтарящи се нови, като T Coronae Borealis, ни помага да разберем трансфера на маса между звездите в тези системи и ни дава представа за термоядреното делене, което се случва на повърхността на бялото джудже, когато звездата стане нова“.

Кук припомня, че последната нова, на която е бил свидетел - Nova Cygni през 1975 г., е имала яркост, подобна на тази, която се очаква от T Coronae Borealis. Не се очаква Nova Cygni да преживее нова експлозия отново. „Бях тийнейджър, маниак на астрономията, който се канеше да започне колеж и бях навън през нощта на 29 август“, казва Кук.

„Поглеждайки към небето, забелязах, че съзвездието Лебед е объркано - имаше звезда, която не трябваше да е там. След като изтърпях коментари от приятели, които ме смятаха за луд, ги накарах да погледнат и разбрахме, че гледаме нова. Беше много запомнящо се преживяване и затвърди избора ми на астрономията като кариера.”

Въпреки че е възможно T Coronae Borealis да не експлодира до септември, астрономите планират да го наблюдават за всеки случай. „Повтарящите се нови са непредсказуеми и противоречиви“, каза д-р Коджи Мукай, изследовател по астрофизика в НАСА Годард.

„Когато мислите, че не може да има причина да следват определен модел, те го правят – и веднага щом започнете да разчитате на това, че повтарят същия модел, те напълно се отклоняват от него. Ще видим как ще се държи T CrB.”

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !