В дългосрочен план стандартът на живот се подобрява, защото хората измислят начини да извличат повече стойност от работния ден. Наричаме това продуктивност.
Възходите и спадовете около този възходящ тренд се дължат основно на паричните и кредитните цикли, които движат лихвените проценти, други пазари, икономическия растеж и инфлацията, пише в LinkedIn милиардерът инвеститор Рей Далио.
При равни други условия, когато паричният и кредитният растеж са силни, търсенето и икономическият растеж са силни, безработицата намалява, а всичко това създава по-висока инфлация. Когато противоположното е в сила, се случва точно обратното.
Почти всички са съгласни, най-вече централните банкери, които определят количеството налични пари и кредити, че да имаш най-високия възможен икономически растеж и най-ниската възможна безработица е нещо добро, стига това да не води до нежелана инфлация.
Кое ниво на инфлацията е нежелано?
Това е нивото, което оказва нежални ефекти върху производителността; повечето хора и централни банки споделят мнението, че то е около 2%. По тази причина почти всички и повечето централни банки искат силен икономически растеж и ниска безработица, от една страна, и желаните нива на инфлация - от друга.
Тъй като силният икономически растеж и ниската безработица повишават инфлацията, на централните банки им се налагат да се справят с компромиса инфлация-растеж, което ги кара да избират по-големия проблем и да променят паричната политика, за да го минимизират за сметка на другия.
С други думи, когато инфлацията е висока (над 2%), те затягат паричната политика и отслабват икономиката, за да понижат инфлацията. Колкото по-висока е инфлацията над техния таргет, с толкова повече те затягат паричната политика.
Тъй като инфлацията е доста над това, което централните банки и хората искат, а безработицата е ниска, е очевидно, че инфлацията е проблемът и че централните банки трябва да затягат паричната си политика.
Всичко друго е следствие от това. Кажете ми каква ще е инфлацията в бъдеще без централните банки да влияят върху лихвените проценти и ръста на парите и кредитирането и мога до голяма степен да ви кажа какво ще се случи, пише Далио.
И така, процесът започва с инфлация. След това преминава към лихвени проценти, след това към други пазари и след това към икономиката.
Всичко започва с инфлацията
Тъй като цената на всяко нещо се равнява на количеството пари и кредити, похарчени за него, разделено на продадените количества, промяната в цените, или инфлацията, се равнява на промяната в количеството пари и кредити, похарчени за стоки и услуги, разделено на промяната в количествата на продадените стоки и услуги.
Това се определя основно от количеството пари и кредити и нивото на лихвените проценти, които централните банки предоставят, но също така се влияе и от наличното предлагане на стоки и услуги и смущенията в него.
След това преминаваме към лихвените проценти
Централните банки определят количеството пари и кредити, които могат да бъдат харчени. Те правят това, като определят лихвени проценти и купуват и продават дългови активи с парите, които печатат, или количествено облекчаване и количествено затягане. Лихвените проценти, съобразени с темповете на инфлация, или т. нар. реални лихвени проценти, имат голям ефект.
След това преминаваме към други пазари
Нарастването на съобразените с инфлацията лихвени проценти води до спад в цените на акциите и на генериращите доходност активи заради негативния ефект върху доходите, необходимостта цените на активите да се понижат за осигуряване на конкурентна доходност, “ефектът на настоящата стойност”, и факта, че има по-малко налични пари и кредити за закупуването на тези инвестиционни активи.
Също така, тъй като инвеститорите знаят, че тези неща ще забавят ръста на печалбите, това ще бъде отразено и в цените на инвестиционните активи, което пък засяга икономиката.
След това преминаваме към икономиката
Когато централните банки създават среда на ниски лихвени проценти и предоставят много кредити, те насърчават вземането на кредити и разходите, продажбата на дългови активи, като облигации, от страна на инвеститорите и закупуването на активи за хеджиране срещу инфлация, което ускорява икономическия растеж и повишава инфлацията (особено ако няма голяма способност за увеличаване на количеството на стоките и услугите).
Разбира се, обратното също важи, когато лихвените проценти са високи, а парите и кредитите са ограничени, това има обратен ефект.
Тези неща ще се успокоят около нивата, които са най-поносими. Ако нещо е непоносимо, като прекалено висока инфлация или прекалено слаб икономически растеж, с него ще се заемат централните банкери.
Прилагането на това към случващото се в момента
Какво означава всичко това за инфлацията, лихвените проценти, пазарите и икономиката? Ако включим нашите оценки за детерминантите, можем да определим резултатите.
Както вече беше обяснено, всичко започва с това какво ще е нивото на инфлацията. В момента пазарите очакват инфлация от 2.6% в САЩ в следващите 10 години. Прогнозата на Далио е, че тя ще бъде 4.5 – 5% в дългосрочен план, ако се изключат различни сътресения (като влошаване на икономическите войни в Европа и Азия, или още засушавания и наводнения) и значително по-висока с включените сътресения.
В краткосрочен план Далио очаква инфлацията да намалее леко и след това отново да се насочи към 4.5 – 5% в средносрочен план.
След това трябва да прогнозираме какви ще са лихвените проценти спрямо инфлацията. В момента пазарите очакват 1.0% за следващите 10 години. Това е относително ниска реална доходност, в сравнение с това, което беше в дългосрочен план и умерено висока реална лихва, в сравнение с последно време.
Прогнозата на Далио, въз основа на количеството дългови активи и задължения, е, че реалните лихвени проценти ще бъдат между 0 и 1%, тъй като това ще бъде относително високо, но поносимо ниво за длъжниците и относително ниско, но поносимо ниво за кредиторите.
Ако съберете прогнозите за инфлацията и тези за реалните лихви, получавате прогнозната доходност на облигациите. Прогнозата на Далио за лихвената крива е, че тя ще е относително плоска, докато не се стигне до неприемлив отрицателен ефект върху икономиката.
Освен споменатите по-горе неща, които влияят на лихвените проценти и наличността на кредити, едновременно с това има и ефект на търсенето и предлагането върху лихвените проценти, което е в резултат от размера на търсенето и предлагането на заеми. Например, правителството на САЩ ще трябва да емитира много дълг, за да финансира дефицита (4-5% от БВП тази година), а Федералният резерв ще трябва да свива счетоводния си баланс (приблизително 4% от БВП).
Въпросът е откъде ще дойде търсенето за закупуването на това голямо предлагане (8-9% от БВП), или с колко ще трябва да се вдигнат лихвите, за да се ограничи търсенето на кредити в частния сектор и да се балансира предлагането и търсенето. Според Далио, лихвите ще трябва да бъдат вдигнати много (към горния край на диапазона от между 4.5 и 6%), както и да се стигне до значително ограничение на частното кредитиране, което ще намали разходите.
Това ще намали ръста на кредитирането в частния сектор, което ще ограничи разходите на частния сектор, а оттам и ръста на икономиката.
Далио пргнозира, че повишението на лихвите от настоящите им нива до около 4.5% ще доведе средно до около 20% негативен ефект върху цените на акциите.
Оттук можем да преценим и какво ще означава спадът на пазарите за икономиката. Когато хората губят пари, те стават предпазливи, а кредиторите стават предпазливи по отношение на кредитирането, така че те харчат по-малко средства. Далио смята, че ще е необходимо значително свиване на икономиката, но ще мине известно време преди това да се случи, защото нивата на кеша и на богатството в момента са относително високи и могат да бъдат използва в подкрепа на разходите.
В момента сме свидетели на това. Например, виждаме значително отслабване в сектори, които зависят от лихвените проценти и дълга, като жилищния сектор, но въпреки това отчитаме относително силно потребление и заетост.
Далио смята, че нивото на инфлацията ще остане значително над това, което хората и Фед искат (въпреки че инфлацията на годишна база ще спадне), че лихвените проценти ще се покачат, че други пазари ще отбележат спад и ще икономиката ще се представя по-слабо от очакваното, и всичко това без да отчитаме влошаващите се тенденции при вътрешните и външните конфликти и ефектите от тях.
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
Калкулатори
Най-ново
Румънски коледен базар на второ място сред най-добрите в Европа за 2024 г.
15.10.2024Google ще захранва AI центровете си за данни с ядрена енергия
15.10.2024Когато вагон-ресторантите са върхът на лукса в Европа
15.10.2024Годишната инфлация на най-ниски нива от март 2021 г.
15.10.2024Жилищата в Солун - по-скъпи от тези в Атина
15.10.2024Човешкото обоняние - по-силно, отколкото се смяташе
15.10.2024Прочети още
България си взима последно сбогом с легендата Кирил Маричков (СНИМКИ)
darik.bgЗапочва работа по план на строеж на тунел под Петрохан
darik.bgМария Бакалова разкрива как се подготвя за ролята си в „Стажантът“ и споделя мнението си за Тръмп
darik.bgИлиан Илиев: Вината е изцяло моя, изиграхме отвратителен мач
dsport.bgСеверна Ирландия потопи Титаника на Илиан Илиев и ни показа, че ютията още е залепена
dsport.bgЛекари спасиха 8-месечно бебе с чуждо тяло, престояло 5 дни в гърлото му
9meseca.bg5 необичайни рецепти с тиква за октомври и Хелоуин
idei.bgТенденции в обзавеждането на дома през 2025
idei.bgНепретенциозни стайни растения, които ще радват окото през цялата година
idei.bg