В Туркменистан - смятана за една от най-изолираните и потайни страни в света, стартъп за електронна търговия тихо прави фурор. 38-годишният Азат Сейитмухамедов управлява Wabrum от ярко осветен офис с отворен план - начинание, което той основава преди почти десетилетие.

Докато подобен бизнес би бил нещо обичайно в Берлин или Сан Франциско, самото му съществуване в централноазиатската република се счита за наистина революционно.

„Това може да звучи нормално в Европа или Съединените щати, но за Туркменистан е ново“, казва бащата на шест деца, цитиран от The Indepedent.

„Електронната търговия тук все още е в много ранен етап и ние се смятаме за пионери.“

Неговата компания е част от разцвета на проницателни, добре свързани частни бизнеси, възникващи в предимно пустинната страна, която граничи с Иран и Афганистан.

Какво прави Wabrum?

Куриери на Wabrum куриери излизат от склад и се отправят към всички кътчета на бившата съветска република, доставяйки предимно дрехи и обувки, произведени в Турция.

Развитието на тази дигитална икономика стана известно, след като наскоро на екип на Ройтерс беше даден рядък достъп за свободно отразяване на процесите в страната.

И все пак, това приемане на технологичния прогрес съществува наред със строго контролирана политическа среда, където президентът Сердар Бердимухамедов и неговият кръг поддържат властта с твърда ръка.

Един от най-строгите визови режими в света

След обявяването на независимостта от Москва през 1991 г. президентът Сапармурат Ниязов - „Туркменбаши“ или глава на туркмените - обявява Туркменистан за „постоянно неутрален“ и затваря вратите му за повечето посетители, приемайки един от най-строгите визови режими в света. Той остава до голяма степен в сила две десетилетия след смъртта на Ниязов.

Туркменските власти определят изолацията на страната си като отговор на нейната трудна география, позовавайки се на необходимостта да я защитят от ислямистки бойци и контрабанда на наркотици от съседен Афганистан.

При управлението на Ниязов около президента се изгражда сложен култ към личността, а столицата Ашхабад е възстановена като мраморна витрина, финансирана от запасите от природен газ на Туркменистан - четвъртите по големина в света. При следващите президенти системата до голяма степен остава непроменена.

Усещане за промяна

Но от 2022 г. насам, когато президентът Сердар Бердимухамедов поема властта от баща си Гурбангули Бердимухамедов, се наблюдават признаци на умерено затопляне, посочва The Independent.

Туркменистан, който според държавната статистика има около 7.7 милиона души население, обяви готовност да опрости визовия си режим, да се присъедини към Световната търговска организация и да диверсифицира до голяма степен държавната икономика.

Новият президент засили дипломатическите връзки на страната, пътувайки в чужбина по-често от своите предшественици.

Някои чуждестранни дипломати в Ашхабад заявяват пред Ройтерс, че има усещане за промяна, макар и бавна, водена от смяната на поколенията в управляващия елит.

Един западен дипломат, базиран в Туркменистан, заяви, че части от елита са заинтересовани от реформиране на страната и че личните свободи са се увеличили умерено през последните години.

Въпреки това, Туркменистан остава труден за чуждестранни инвеститори. ⁠Там се поддържат както официални, така и неофициални валутни курсове, докато политиката му остава непрозрачна.

Международните фирми, които работят тук, са предимно турски. Езиковата близост и голямата диаспора в Турция също означават, че турският език е широко разпространен сред по-младите туркмени.

Интернетът е бавен, а онлайн промяната бърза

Но извън политиката, туркменското общество се променя - особено бързо онлайн, въпреки че страната има относително нисък процент на използване на интернет.

Интернетът в Туркменистан е бавен и силно цензуриран, което според властите е необходимо за противодействие на войнствените ислямистки идеи, разпространени онлайн в други страни от Централна Азия.

Въпреки това, социални медии, като Instagram и TikTok, които все още са блокирани, но достъпни чрез VPN, набраха популярност през последните години.

В луксозните търговски центрове на Ашхабад тийнейджъри записват танцови номера на смартфоните си за TikTok, аплодирани от приятели в червените униформи, вдъхновени от фолклора, които учениците са задължени да носят.

Инфлуенсърката Енежан Велмурадова стартира Instagram акаунт през 2020 г., за да рекламира туристическата си агенция, организирайки почивки за по-богати туркменци в Европа и Югоизточна Азия.

В просторния си офис в центъра на града, украсен със сертификати за социални медии и магнити от цял ​​свят, Велмурадова казва, че се радва, че страната ѝ се отваря.

„Като жител на Туркменистан, аз също съм много щастлива, че стереотипите най-накрая се разбиват, (идеята), че Туркменистан е затворен“.

В спортно училище в Ашхабад, Мухамет Байрамгулийев преподава брейкданс на тийнейджъри в свободното си време.

Той казва пред Ройтерс, че стилът улични танци, появил се в Ню Йорк, до голяма степен е ъндърграунд феномен в Туркменистан в младостта му.

„Беше около 2000 г. Тогава нямахме брейкдансъри. Гледахме го само на касети, по телевизията - виждахме как се прави и искахме сами да го правим.“

Сега, казва той, часовете, които води в чисто ново студио, са препълнени и брейкдансът е станал масов.

„Искаме нашите момчета, нашите туркменски спортисти, да се състезават - например на азиатски първенства, световни първенства. А в бъдеще, ако Бог е дал, и на Олимпийските игри“.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !