Преди около 3.8 милиарда години два масивни каньона вероятно са се образували на Луната за по-малко от 10 минути, според ново изследване.

Изключителните образувания, всяко сравнимо по размер с Големия каньон на Земята, са скрити от обратната страна на спътника - тази, която винаги е обърната към Земята - близо до лунния южен полюс, където мисията на НАСА Artemis III има за цел да изпрати хора в края на 2026 г.

Каньоните са част от по-големия Басейн на Шрьодингер, където все още неидентифициран обект се блъсна в Луната преди милиарди години.

Колосалното му въздействие вероятно е довело и до създаването на каньоните, според ново проучване, публикувано в списание Nature Communications.

Освободената енергия, създала каньоните, е била 1200 до 2200 пъти по-мощна от тази на ядрената експлозия, планирана някога за създаване на втори Панамски канал, изчисляват авторите на изследването.

Бъдещи мисии биха могли да посетят басейна и да вземат скални проби, за да помогнат на учените да разберат по-добре произхода и историята на Луната.

Изучаването й може да разкрие какви са били условията при възникването на Слънчевата система, когато астероиди и други скалисти отломки се сблъскват с планети и техните спътници.

Древни събития

Каньони и дерета, създадени от ивици скалисти отломки, изпълват Басейна на Шрьодингер. Лунните геолози винаги са знаели, че двата каньона, наречени Vallis Schrödinger и Vallis Planck, са особено големи.

Изследователският екип, който стои зад последното проучване, обаче успява да анализира изображения на масивните геоложки характеристики, използвайки снимки и данни за надморската височина, заснети от Lunar Reconnaissance Orbiter на НАСА, който обикаля Луната от 2009 г. насам. Данните позволяват на екипа да направи карти на региона и околностите му.

Измерванията показват, че тези два каньона са сходни по ширина и дължина с Големия каньон. Vallis Schrödinger е дълъг 270 и дълбок 2.7 километра, а Vallis Planck е дълъг 280 и дълбок 3.5 километра.

Данните от космическия кораб помагат на изследователите да определят разстоянията по протежение на всеки каньон от точката на удара. Екипът ги използва, за да открие скоростта, с която са се движили скалите, произвели каньоните, както и размерите им.

Така учените очертават това, което, според тях, се е случило преди 3.8 милиарда години, когато астероиди и комети са бомбардирали Земята и Луната. Водещият автор на изследването и главен учен в Лунния и планетарен институт д-р Дейвид Кринг смята:

„Преди почти четири милиарда години астероид или комета прелита над южния полюс на Луната и се удря в повърхността й. Сблъсъкът изхвърля скални потоци, издълбали два каньона … за по-малко от 10 минути.“

За сравнение, на водата й отнема между 5 милиона до 6 милиона години да разруши пейзажа на Аризона, за да създаде Гранд Каньон.

Небесният обект, който се врязва в Луната, вероятно се е ударил със скорост почти 55 000 километра в час. Той създава Басейна на Шрьодингер, който е широк близо 320 км.

След това изхвърлените отломки, формирали каньоните, вероятно са се издигнали над лунната повърхност и са се сблъскали с нея със скорост от около 3600 километра в час. Тези вторични кратери образуват каньоните, според проучването.

Проучване на лунната история

Енергията на ударите, създала каньоните, е огромна. Авторите на изследването изчисляват, че е повече от 700 пъти по-мощна от генерираната от ядрените тестове на Съединените щати, бившия Съветски съюз и Китай.

Взривовете са около 130 пъти по-разрушителни от мощта на всички ядрени оръжия по света, според проучването.

Докато много кратери на Земята отдавна са изчезнали поради ерозия и други природни фактори, тези на Луната могат да помогнат на изследователите да разберат какво се е случило на планетата ни преди милиарди години.

„Кратерът Шрьодингер е подобен в много отношения на кратера Чиксулуб, който убива динозаврите на Земята“, казва съавторът на изследването Гарет Колинс, който е професор по планетарни науки в Imperial College London.

„Ако разберем как са били издълбани дълбоките каньони на Шрьодингер, това може да изясни колко енергия е генерирана при тези удари.“

Бъдещо изследване на Луната

Южният полюс на Луната е изпълнен с геоложки мистерии, които учените са нетърпеливи да изследват.

Басейнът на Шрьодингер - един от по-младите големи кратери на Луната, е на няколкостотин километра от най-стария и най-голям - Басейна на Южния полюс-Ейткен, който бъдещите мисии Artemis планират да проучат.

Смята се, че той е на около 4.3 милиарда години, но само скални проби ще могат да го докажат.

„Първите астронавти, стъпили на южния полюс на Луната, ще ходят по най-старите скали, които хората някога са изследвали“, казва ученият от НАСА Ноа Петро, ​​който работи по лунни мисии.

Лунен апарат ще кацне в Басейна на Шрьодингер през 2026 г. в рамките на програма Artemis. Роботизираната мисия ще постави сеизмометри за изследване на тектоничната активност, наред с други научни цели.

Фокус е и събирането на проби от басейна и каньоните, за да се определи дали приблизителната възраст и на двете е вярна, както и за изучаване на древния лунен материал.