Водещи световни учени, сред които и един от директорите на американската космическа агенция НАСА, пристигат у нас за международно научно събитие.

То се организира от Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии INSAIT към Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Първото издание на GAIA Symposium on Geospatial AI and Applications with Foundation Models, на което ще се обсъждат приложенията и бъдещето на земното наблюдение с изкуствен интелект, ще се проведе в София от 24 до 26 септември.

Форумът ще обедини водещи учени, експерти от индустрията и представители на публичния сектор в сферите на изкуствения интелект, геопространствените технологии, климатичните изследвания и наблюдението на Земята, посочват от образователното министерство.

Основната цел е да се ускори развитието на ново поколение модели за изкуствен интелект, способни да обработват и интерпретират пространствени и сензорни данни – от Земята до Космоса, сфера в която INSAIT работи активно.

Лекторите

Сред основните лектори ще бъде проф. Томас Цурбухен от ETH Цюрих и бивш научен директор на НАСА. Той е един от най-влиятелните научни лидери в областта на космическите изследвания днес.

През октомври 2016 г. проф. Цурбухен е назначен за научен директор на Дирекцията за научни мисии на NASA (Associate Administrator for the Science Mission Directorate). На тази позиция е до края на 2022 г., което го прави най-дълго заемалия поста.

По време на мандата си ръководи или стартира 91 мисии, включително изстрелването на космическия телескоп „Джеймс Уеб“, мисиите на марсоходите „Пърсивиърънс“ и хеликоптера „Инджинюити“, мисията DART и слънчевата сонда Parker Solar Probe.

За своята дейност получава Медал за изключителна служба на НАСА и е носител на наградата на президента на САЩ за млади учени и инженери (PECASE).

През 2023 г. проф. Цурбухен се завръща в Швейцария, за да поеме ръководството на космическата програма за обучение и изследвания на ЕTH Zurich като професор по космически науки и технологии.

Целта на програмата е да разшири изследванията и обучението в областта на космическите науки, както и да засили сътрудничеството с космическата индустрия и агенции като ESA и NASA.

Потвърждение за участие във форума вече са дали проф. Фахад Шахбаз Хан от Университета за изкуствен интелект „Мохамед бин Зайед“ (ОАЕ) и Университета Линшьопинг в Швеция, както и Александър Лакост, ръководител в ServiceNow Research.

В следващите седмици се очаква и други водещи учени да обявят своето предстоящо присъствие на форума в София.

Организаторите

Организатори на събитието са екип от изтъкнати международни учени и представители на индустрията, воден от един от най-признатите световни учени в сферата на изкуствения интелект и професор в INSAIT – Люк Ван Гуул.

Заедно с него работят и изследователи от INSAIT, Масачузетския технологичен институт (MIT), Немския аерокосмически център (DLR), Китайската академия на науките, Техническия университет в Берлин, Ubotica Technologies, Space42 и други организации.

Български учени привлякоха вниманието на BBC

Междувременно, и други български учени могат да се похвалят със сериозен успех. Те участват в популярни радиопредавания по BBC. Записите са направени по време на Софийския фестивал на науката и ще бъдат чути от милиони слушатели по цял свят.

В епизода на предаването CrowdScience, който стартира в началото на седмицата, участват микробиологът от БАН проф. дбн Светла Данова, инженерът по хранителни технологии д-р инж. Ивайла Сопотенска и учителят по химия от НПМГ, популярен демонстратор и комуникатор на науката Наско Стаменов.

Темата на радиопредаването е посветена на уникалните бактерии и свойства на киселото мляко, както и други традиционни български храни.

Днес ще бъде излъчено и второто предаване, записано на фестивала, The Evidence, с участието на климатолозите Зорница Спасова от Националния център по обществено здраве и анализи и Елисавета Петкова от Колумбийския университет, имунолога доц. д-р Петя Димитрова от БАН и физиолога Андреас Флорис от Университета Тесалия в Гърция.

Темата е свързана с въздействието на покачващите се атмосферни температури върху различни здравни аспекти на хората по света. Това са първите предавания за наука на BBC, реализирани с български учени и пред българска публика.

По-рано през годината медията отбеляза и първия в света подборен кръг за българското издание на международния конкурс FameLab, който се проведе на Българската антарктическа база на о-в Ливингстън.

Фестивалът на науката и FameLab България се организират от фондация „Красива наука“ с подкрепата на Министерство на образованието и науката.

Кои са българските учени?

Проф. дбн Светла Данова е молекулярен биолог и ръководител на лаборатория по млечно кисели бактерии и пробиотици в Института по микробиология към БАН. Има повече от 20 години изследователска дейност в областта на млечнокиселите бактерии – пробиотиците.

Кариерата й е изцяло в сферата на модерните микробиоложки проучвания на микроорганизмите, с насоченост към тяхната биотехнологична и медицинска значимост. За изследванията си проф. Данова е изнесла множество доклади на различни международни конференции в България и чужбина.

Тя е ръководител и участник в 10 различни изследователски проекта и участник в 23 национални и международни проекти по проблемите на храненето, безопасност на храните, микроби и здраве, пробиотици и контрол над патогените. Проф. Данова е автор на над 120 научни публикации в международни издания.

Д-р Ивайла Сопотенска има докторантура по темата за безглутенови изделия в Университета по хранителни технологии в Пловдив. Ръководител лаборатория в Отдел Качество и безопасност на продукта в Монделийз, във Фабриката за шоколадови изделия в Своге.

Финалист е на конкурса „Лаборатория за слава“ (Fame Lab) от 2014, 2016 и 2021 г., лектор в TEDxSofia, фестивалите на науката на Фондация „Красива наука“, била е журналист в ОффНюз Наука, ментор на ученици.

Наско Стаменов е завършил Химия на материалите в Софийския университет и е един от най успешните комуникатори на наука в България. Преподава в НПМГ и на студенти в Химическия факултет, опитен демонстратор и комуникатор на науката с множество участия в събития и фестивали.

Доц. д-р Петя Димитрова е имунолог от Лаборатория по имунотерапия към Департамента по имунология на Института по микробиология, БАН. В последните 15 години се занимава с изучаване на вродения имунитет и възпаление.

Интересува се от новите технологии, изследващи вродения имунитет и в настоящите си проучвания се е насочила към търсенето на нови терапевтични подходи, насочени към вродения имунитет при остро и хронично възпаление. Специализирала е в Германия, Италия и САЩ.

Българските учени пред BBC, ©Министерство на образованието и науката

Д-р Зорница Спасова е главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Има докторска степен по „Климатология” от СУ „Св. Климент Охридски“.

Занимава се с въздействие на изменението на климата върху човешкото здраве от 2008 г. Експерт е при изготвянето на Плана за действие за устойчива енергия и климат на Столична община. Със статиите в Климатека е носител на Наградата за журналистика на Европейското метеорологично дружество.

От януари 2024 г. е посланик на Европейския климатичен пакт за България. Стипендиант на Earth Journalism Network за отразяване на СОР29 в Баку, Азербайджан. Представител на България в работна група по здравеопазването при изменение на климата към СЗО.

Елисавета Петкова е български учен, който работи в Колумбийския университет в САЩ. Тя преподава „Науки за Земята“ и „Граници на науката“. Изследователските й интереси са в областта на промените в климата и връзката му с общественото здраве, околната среда, устойчивостта, урбанизма.