Големите бели акули в Средиземно море са застрашени от изчезване, като незаконният риболов допринася за намаляването на броя им.

Това сочат резултатите от изследване на американски учени, работещи в партньорство с британската благотворителна организация Blue Marine Foundation. Те казват, че някои от най-застрашените видове - включително големите бели акули - се продават на рибните пазари в Северна Африка.

Големите бели акули са едни от над 20 вида средиземноморски акули, защитени от международното право, което означава, че е незаконно да се ловят или продават.

Чрез наблюдение на рибарските пристанища на средиземноморското крайбрежие на Северна Африка обаче изследователите са открили, че най-малко 40 големи бели акули са били убити там само през 2025 г.

BBC също така открива и независимо потвърждава кадри от социалните медии на защитени акули, докарани мъртви в северноафриканските пристанища.

В едно видео се вижда как голяма голяма бяла акула е изтеглена на брега от рибарска лодка в Алжир. Друго, заснето в Тунис, показва глави и перки на нещо, което изглежда като късопера акула мако, която също е застрашен и защитен вид, подготвена за продажба.

Последната крепост на акулите

Водещият изследовател д-р Франческо Ферети от американския университет Вирджиния Тек обяснява, че много популации на акули - по-специално белите акули - са намалели драстично в Средиземно море през последните десетилетия.

„Никой друг воден участък не е уловен в капан като Средиземно море“, казва той, говорейки пред научния екип на BBC News, докато работе на изследователски кораб край бреговете на Сицилия в края на 2025 г.

„Въздействието на индустриалния риболов се засилва... и е възможно те да изчезнат в близко бъдеще.“

Популацията на средиземноморските бели акули вече е класифицирана като критично застрашена от Международния съюз за опазване на природата.

В последния си опит да открият и изучат хищниците, д-р Ферети и екипът му са работили в Сицилианския проток - район между Сицилия и Северна Африка, който е определен като „последна крепост“ в Средиземно море за няколко застрашени вида акули.

Една от ключовите цели на мисията им е да поставят сателитен проследяващ маркер върху бяла акула - нещо, което никога не е правено в Средиземно море.

За да го направят, изследователите донасят повече от три тона рибна стръв - контейнер, пълен със замразена скумрия и парчета риба тон, както и 500 литра масло от риба тон, за да създадат „мазнина“, която много акули биха могли да усетят от стотици метри разстояние.

Въпреки че работят две седмици - поставят стръв в океана, вземат проби от морска вода за търсене на ДНК от акули и използват подводни камери - изследователите не успяват да намерят никакви животни, които да маркират.

Те само заснемат за кратко една синя акула с подводните си камери. „Това е обезсърчително“, казва ни д-р Ферети.

„Това просто показва колко е деградирала тази екосистема.“

Докато екипът търси оцелели акули, те получават и съобщения, че млада голяма бяла акула е била уловена и убита в северноафрикански риболовен район - само на 20 морски мили от мястото, на което работят.

Не е ясно дали това животно е било случайно хванато в риболовни принадлежности или е било целенасочено. Д-р Ферети и екипът му обаче изчисляват, че около това крайбрежие са били уловени над 40 големи бели акули.

„Това е много за критично застрашена популация“.

Акули за продажба

Изследователите, заедно с колегите си в Северна Африка, наблюдават няколко рибарски пристанища в региона. Работата на екипа на BBC Forensics също показва, че защитени акули се ловят, разтоварват и предлагат за продажба в страни, включително Тунис и Алжир.

Журналистите откриват кадри в социалните медии на голяма бяла акула, разтоварена в рибарско пристанище в Алжир, и друга голяма акула, подготвена за продажба на рибен пазар в Тунис.

Правилата, които защитават акулите, са сложни. В момента 24 застрашени вида са под международна правна защита - включително мако, ангел и чукоглави акули.

ЕС и 23 държави около Средиземно море подписаха споразумение, което гласи, че тези видове не могат да бъдат „задържани на борда, трансбордирани, разтоварени на сушата, прехвърляни, съхранявани, продавани, излагани или предлагани за продажба“.

Международното споразумение означава още, че „те трябва да бъдат освободени невредими и живи [където] е възможно“. Тези правила не се отнасят до случайния прилов и прилагането им е различно в различните страни.

Джеймс Гланси от Blue Marine казва за BBC News, че собственото му разследване е открило множество бели акули в продажба на тунизийските риболовни пазари. Но, според него, има парадоксален елемент на надежда във факта, че белите акули се появяват за продажба.

„Това показва, че е останала дива природа. И ако можем да я запазим, има шанс за възстановяване.“

Какво може да се направи?

В по-бедните общности в Северна Африка рибарите, които ловят акули, може да се изправят пред избора дали да изхранят семейството си или да върнат застрашен вид в океана.

Сара Алмабрук от Либийското дружество по морска биология казва, че повечето улови, случващи се във водите на Северна Африка, са случайни, но добавя:

„Защо биха хвърляли акули обратно в морето, когато се нуждаят от храна за децата си? Ако ги подкрепяте и ги обучавате в по-устойчив риболов, те няма да ловят бели акули – или каквито и да било акули.“

Джеймс Гланси от Blue Marine добавя, че ако страните около Средиземно море работят заедно, „има надежда.

„Но трябва да действаме много бързо“.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !